понеделник, 4 май 2015 г.

Морал, икономика, дълг

Робърт Скиделски*

Всеки икономически срив поражда искания за опрощаване на дълг. Приходите необходими за връщане на заемите са се изпарили, а активите оставени като допълнителна гаранция са загубили стойност. Кредиторите искат своя дял от плячката, длъжниците настояват за облекчение.

Погледнете „Зачеркни дълга”, едно разклонение на движението „Окупирай”, които наричат себе си „общонародно движение на противниците на дълга, борещо се за икономическа правда и демократична свобода”. В техния уеб сайт пише, че „при замразени заплати, системна безработица и орязване на публичните услуги”, хората ще бъдат принудени да задлъжняват, за да си осигурят най-необходимото за живота, което ще ги доведе до там да „предадат бъдещето си на банките”.

Една от инициативите на „Зачеркни дълга”, „Да задвижим откупуването”, за събиране на средства за изкупуване и погасяване на дългове, е процес наречен от тях „колективен отказ”. Постигнатото от групата е впечатляващо, като досега те са събрали повече от 700 хил. долара и са погасили дългове на стойност 18,6 млн. долара.

Съществуването на вторичния пазар на дълг е позволило чрез тази инициатива да бъде купен толкова евтин дълг. Финансовите институции, които са се усъмнили в способността на своите длъжници да се разплатят, продават дълг на трети лица на нищожни цени, често достигащи до пет цента за долар дълг. Купувачите от своя страна се опитват да спечелят чрез възстановяване на част или на целия дълг на длъжниците. Предлагащата студентски кредити в Съединените щати небанкова институция „Сали Мей” призна, че продава препакетиран дълг за по-малко от 15 цента за долар.

За да се привлече вниманието върху нечестивите практики на събирачите на дълг, инициативата наскоро отписа задължения на 2761 студенти от „Еверест колидж”, училище с комерсиална цел, чиято компания-майка, „Коринтиан колиджис”, беше дадена под съд от правителството на Съединените щати за хищническо кредитиране. Кредитното портфолио на „Еверест колидж” беше оценено на почти 3,9 млн. долара. Инициативата го закупи за 106 709,48 долара или само три цента за долар.
Но това е само капка в морето. Само в Съединените щати студентите дължат повече от 1 трлн. долара или около 6% от БВП. А популацията от студенти е една от социалните групи, които живеят на кредит.

Всъщност навсякъде по света икономическия спад от 2008-2009 година доведе до увеличение на дълговата тежест на частния и публичния сектор, до степен, до която разликите между публично и частно се размиха. В скорошната си реч в Чикаго, ирландският президент Майкъл Хигинс обясни как частният дълг се превръща в държавен: „Като последица от нуждата от заем за финансиране на текущите разходи и преди всичко като резултат от разширените гаранции за активите и пасивите на основните ирландски банки, общият правителствен дълг на Ирландия нарасна от 25% от БВП през 2007 година до 124% през 2013 година”.

Намеренията на ирландското правителство разбира се са били спасяване на банковата система. Но неволните последици от това спасяване са разрушаването на доверието в платежоспособността на правителството. В еврозоната Ирландия, Гърция, Португалия и Кипър трябва да преструктурират своите държавни дългове, за да избегнат пълномащабен фалит. Нарастването на съотношението дълг/БВП хвърля сянка на съмнение върху фискалната политика и става основно оправдание за налагане на политики на строги икономии, които задълбочават проблемите.

Няма нищо ново в това. Конфликтът кредитори-длъжници е политическа тема още от вавилонски времена. Православието винаги е подкрепяло свещеното право на кредитора, политическата необходимост често търси облекчаване на длъжника. Победата на една от страните зависи от обхвата на затрудненията на длъжниците и от остротата на противопоставянето на коалициите на кредиторите и длъжниците.

Моралът винаги е бил разменна монета в тези конфликти. Кредиторите, отстояващи правата си за пълно погасяване, исторически са създавали много правни и политически пречки пред възможността за фалит, настоявайки за сурови санкции – за запориране на приходи например, даже за затвор и робство – срещу длъжници, които не изпълняват своите дългови задължения. От правителства, които влизат в дълг заради скъпи войни, се очаква да заделят всяка година в „скрити фондове” за разплащане.

Моралните основания обаче не са изцяло на страната на кредиторите. В гръцкия превод на Новия завет дълг означава „грях”. Но, въпреки че е грях да влизаш в дългове, в Матей 6:12 се говори за опрощение: „прости дълговете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници”. Широкоразпространената социална съпротива срещу настояването на кредиторите да не се уважава правото на длъжниците да не платят дълговете си означава, че „просрочието” рядко стига до крайности. Позицията на длъжниците се усилва все повече от забраната на лихварството – налагане на несъразмерно високи лихви върху заетите пари. Таванът на лихвите е отменен във Великобритания едва през 1835 година; почти нулевите лихви от 2009 година насам са пример за усилията да се защитят вземащите заем.

Истината за нещата, както отбелязва Дейвид Гребер в своя величествен труд  „Дългът: първите 5000 години”, е, че отношенията между кредитори и длъжници не е въплъщение на железните правила на морала, а е по-скоро социално взаимодействие, което винаги може да бъде предоговаряно. Когато правото защитава неотстъпчивост към и връщане в пълен размер на дълговете, неизбежно ще последва конфликт и обедняване.

В усилията си да се справят с повтарящите се дългови кризи, традиционните общества възприемат „Правото на откупуване”, едно церемониално изчистване на кредитното досие. „Правото на откупуване”, пише Гребер, „гарантира, че всички дългове ще бъдат автоматично заличени ‘през годината Шабат’ (тоест трябва да минат седем години), и че който е заробен заради дълга си, трябва да бъде освободен”. Инициативата „Да задвижим откупуването” е подходящо напомняне за извечната актуалност на най-старите закони на обществения живот.

Поуката от притчата е, както Полоний съветва своя син Лаерций, „да не бъдеш нито длъжник, нито кредитор”. Без двете обаче, човечеството може би още щеше да живее в пещери. Затова сме длъжни да ограничим търсенето и предлагането на кредит до възможностите на икономиката да произвежда. Как да го постигнем без да ограничим свободата на предприемачество е един от големите нерешени проблеми на политическата икономия.


*Робърт Скиделски е почетен професор по политическа икономия в Университета на Уоруик и член на Британската академия по история и икономика. Член е също така и на британската Камара на лордовете. Автор е на тритомната биография на Джон Мейнард Кейнс. Робърт Скиделски започва политическата си кариера в Лейбъристката партия, след това става говорител на Консервативната партия по финансовите въпроси и е изключен от там след като открито се противопоставя на намесата на НАТО в Косово през 1999 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар