сряда, 20 май 2015 г.

Дали Дейвид Камерън ще прекрои Европа?

Карл Билд*

Следващите 18-24 месеца ще са решаващи за оформянето на Европа в следващите десетилетия, а Обединеното кралство пусна хронометъра на този процес. Преизбран със значително – и като цяло неочаквано – мнозинство в Парламента, министър-председателят Дейвид Камерън сега ще трябва да използва мандата си, за да предложи на Европейския съюз пакет от реформи, приемливи за всички страни членки.

В последните години, нещата в Обединеното кралство заприличаха на сцени от филма „Да разлаем кучетата”, а Камерън „клекна” пред натиска на антиевропейското крило в неговата Консервативна партия, само за да задържи про-изолационистката Партия на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП) притисната в ъгъла. Но днес се оказва, че собствената му сила нарасна значително след победата, след като ЮКИП се оказа най-големият губещ от изборите и сега той може да направи крачка напред като се превърне в прагматичен и ангажиран европеец, какъвто в действителност е.

В цяла серия свои речи в последните години, Камерън говори за необходимостта от европейски реформи, които да са фокусирани върху нарастването на конкурентоспособността на ЕС и подобряването на институционалната прозрачност. От пробуждането на руския реваншизъм до хаоса разстилащ се из целия Близък изток, които Камерън споменава в контекста на необходимите промени в Европа днес, се надявам той освен всичко да даде подкрепата си за една по-ефективна обща външна политика и политика за сигурност.

Ако Камерън подготви такъв реформаторски дневен ред за предстоящата среща на Европейския съвет през юни и е готов да по-скоро да слуша, отколкото да говори, той може да задвижи процеси, носещи ползи за цяла Европа. Този ред ще бъде от първостепенна важност за Президента на Европейския съвет Доналд Туск в следващите две години до 2017, които ще минат под председателството на ЕС от страна на Люксембург, Холандия, Словакия и Малта.

Това ще бъде процес, с който 28-те страни членки на ЕС, както и ЕК, на всяка цена трябва да бъдат ангажирани. Само чрез въвличането в този процес на националните институции на страните членки, може да бъде постигнат успех на реформите в ЕС. Следващата година ще бъде период на напрегнати разговори по плана за реформи, който да се надяваме ще бъде приет от всички страни членки на ЕС, понеже Камерън трябва да удържи на думата си за свикване на референдум за ЕС, преди Обединеното кралство да поеме председателството на 1 юли 2017 година.

Засега проучванията на общественото мнение показват, че избирателите в Обединеното кралство биха гласували за оставане в ЕС. Но пък същите тези проучвания не даваха индикации, че общите избори ще дадат на консерваторите мнозинство. Затова никой не бива да си прави илюзии за рисковете съпътстващи един референдум за членството на Великобритания в ЕС. Ясно е, че ЕС е безсилна да повлияе на резултата. Съюзът може да направи обаче това отчасти през следващите 18 месеца като покаже готовността си не само да представи план за реформи, но също така да изработи и други ключови политики, каквито са Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение със Съединените щати и Единният дигитален пазар. Успехът в тези сфери и икономическите ползи, които ще донесат, ще направи напускането на ЕС много неатрактивно за Обединеното кралство.

Но едно решение на Обединеното кралство да напусне, което може и да се случи, ще отприщи болезнен и сложен процес на преговори за излизане и споразумяване за формите на ново партньорство. Очевидно няма приемливи възможности, а резултатът –  колкото и доброжелателност да влагат двете страни в разговорите – ще нанесе и на Обединеното кралство, и на ЕС много вреди на световната сцена.

Нещо повече, ще бъде доста наивно да очакваме, че останалия ЕС може просто да продължи както преди. Дори напротив, едно Британско оттегляне най-вероятно ще вдъхнови подобни движения и в други страни, с риска за това ЕС, вече отслабен, да се разпадне. И, имайки предвид настоящите му усилия да разедини Европа, можем да сме сигурни, че руският президент Владимир Путин ще направи всичко възможно да насърчи и финансира подобна развръзка.

В следващите месеци и години ЕС също така трябва да намери отговори на предизвикателствата пред нейните източни съседи, особено Украйна, която стои на прицела на путиновия ревизионизъм, както и да намери решение на хаоса в повечето от нейните южни съседи в Близкия изток и Северна Африка. В този ред на мисли, една отслабена и разединена Европа – неспособна да се справи със заплахите стоящи в непосредствена близост до нея – ще стане едно доста несигурно място за живот.

Впечатляващата победа на Камерън трябва да бъде разглеждана като възможност да се започне обновяване и реформиране на ЕС в следващите две години. Европейските партньори на Обединеното кралство очакват Камерън да насочи дебата в правилната посока, ако искаме да се случи един силен ЕС, който да се изправи смело пред бъдещето и бъдещите си предизвикателства. Съществува обаче възможност всички планове да се провалят. В тези смутни времена последиците от дезинтеграцията на Европа не трябва да бъдат подценявани.

*Карл Билд е външен министър на Швеция от 2006 до октомври 2014 година и министър-председател от 1991 до 1994, когато и договаря присъединяването на страната към ЕС. Бележит дипломат, който служи като специален пратеник на ЕС в бивша Югославия, като Върховен представител в Босна и Херцеговина, като специален пратеник на ООН на Балканите и е съпредседател на Дейтънската мирна конференция. Член е на Съвета за глобалния дневен ред към Световния икономически форум в Европа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар