сряда, 25 май 2016 г.

Икономическата справедливост и американските президентски избори

Кенет Шийви* и Дейвид Стейсавидж**

Избирателите в Съединените щати изразиха гнева си тази година оглеждайки се в мнозинството си за антиелитарни кандидати и при демократите, и при републиканците. Един от факторите разпалващи тревогите на избирателите е повече от очевиден: мнозина обикновени американци мислят, че картите се обръщат срещу тях. Нещо повече, когато им се зададе въпроса „Мислите ли, че икономическата система на Съединените щати фаворизира основно богатите или е по-скоро справедлива към повечето американци?”, внушителните 71% - включително и повечето републиканци – казват, че системата фаворизира богатите.

Данъчната система е основният източник за това усещане. Когато американците са били попитани специално за данъците, се получава същото послание. Мнозинството от избирателите (62%) вярват, че американската данъчна система фаворизира богатите. В отговор на това нарастващо усещане, кандидатите за президент на двете партии обещават връщане на икономическата справедливост и реформа на данъчната система.

Тримата изпъкващи антиелитарни кандидати предложиха силно различаващи се данъчни планове. Бърни Сандърс, политически независим кандидат състезаващ се за демократите, предлага увеличаване на данъците с 15,3 трлн. долара през следващото десетилетие. Според неговия план богатите трябва да поемат най-големият дял, като общото данъчно облагане за най-богатите трябва да достигне 54,2%.

Вероятната номинация на републиканците, Доналд Тръмп, също представи радикален данъчен план, каквото направи и последният му останал съперник, Тед Круз. Но предлаганите от Тръмп промени вървят в точно обратната посока, преследвайки намаляване на общите постъпления през следващите няколко десетилетия с 9,5 трлн. долара (планът на Круз се целеше в намаляване с 8,6 трлн. долара и призоваваше за плоско подоходно облагане в размер на 10%).

Това повдига един очевиден въпрос. Защо избиратели, които вярват, че данъчната система е несправедлива, подкрепят кандидати предлагащи подобни радикално различни решения? Докато някои си помислят, че бедните избиратели и избирателите от средната класа подкрепящи данъчните планове на републиканците са будали, голямата картина е много по-сложна – и много по-интересна.

Проучванията ни, правещи преглед на дебата за данъците в Съединените щати през последните 200 години, показват друга причина: хората може и да са съгласни, че данъците трябва да са справедливи, но тотално се разминават в определението си за „справедливост”. За някои американски избиратели справедливостта се основава върху принципа за „справедливата цена”. Богатите трябва да бъдат облагани с по-високи данъци, понеже те могат да си го позволят. Други, не по-малко непреклонни относно важността на справедливостта, я определят като „равно отношение”.

За последните избиратели справедливостта означава, че всеки трябва да бъде облаган с еднакъв данък – така както всеки в една демокрация има един глас на избори. Не е изненадващо, че мнозина американци споделят тази гледна точка. Изборите показват, че дори в ерата на нарастващо неравенство, значителен дял от избирателите продължават да подкрепят плоския данък.

Тези две гледни точки може и да са още един симптом за политическата поляризация в Съединените щати. Но има една зона в която и двете страни постигат съгласие: никой не вярва, че богатите трябва да са облагани с по-ниски ставки от данъкоплатците с ниски и средни доходи. И все пак, според последните данни на данъчната служба, за щастливците да бъдат в онзи 1% на върха по доходи, именно това е подходящата данъчна система. Сред тази група, колкото по-богат си, толкова по-ниски са неговите или нейните данъци.

Навярно не е съвпадение, че единственото нещо, около което се обединяват всички кандидати за президент, е премахването на привилегиите за най-богатите данъкоплатци. И кандидатите на демократите, и кандидатите на републиканците залагат на отмяната на носещите лихви обезпечения, което позволява на хедж фондовете и дружествата за управление на активи да плащат по-ниски данъци от останалите.

По същия начин Сандърс и съперникът му при демократите, Хилари Клинтън, отдават предпочитания на диференцираното облагане на капиталовите печалби – основна причина най-богатите американци често да се радват на по-ниски данъчни ставки. Клинтън – най-елитарната сред кандидатите – предложи въвеждането на добре познатото „Правило на Бъфет” (наречено на милиардера Уорън Бъфет, изковал термина), въвеждане на минимално данъчно облагане за онези с най-високи доходи.

Въпреки огромните философски разлики между двете партии за обхвата на правителствена намеса, има един неоспорим път, по който избраният през ноември кандидат може да задоволи исканията на избирателите. Той или тя могат да направят така, че богатите повече да не плащат най-ниските данъци от всички. Това може да е първата стъпка към възстановяването на базисната икономическа справедливост.

*Кенет Шийви е професор по политология в Stanford University.


**Дейвид Стейсавидж е професор по публични политики в New York University.

Няма коментари:

Публикуване на коментар