Мартин Фелдстийн*
На 27 и 27 май лидерите на Групата на седемте водещи
индустриални страни се събират в Япония, за да дискутират общите икономическите
проблеми и проблемите на сигурността. Големият общностен проблем, който заслужава
вниманието им е нарастването до неустойчиви нива на националния дълг на
големите развити страни. Неуспехът да се справят с експлозията на
правителствените заеми ще има вредни ефекти както върху глобалната икономика,
така и върху самите тежко задлъжнели страни.
Проблемът е ужасен и се влошава почти навсякъде. В
Съединените щати конгресната комисия по бюджета изчислява, че дългът на
федералното правителство се е удвоил през последното десетилетие, от 36% от БВП
до 74% от БВП. Тя също така предвижда, че дори при благоприятни икономически
обстоятелства и при липсата на нови програми, които да увеличават разходите и да
намаляват приходите, дълговото съотношение до десет години ще стигне 86% от
БВП. Дори е още по-притеснително, годишният дефицит ще се удвои през следващото
десетилетие до 4,9% от БВП и ще достигне 100% от БВП.
Положението в Япония е още по-зле, като брутният дълг е
повече от 200% от БВП. Настоящият годишен японски дефицит от 6% от БВП
предполага че дълговото съотношение ще продължи да расте бързо, въпреки
предприетите действия.
Условията в отделните страни от еврозоната също са различни.
Но три от четирите най-големи икономики в ЕС – Франция, Италия и Обединеното
кралство – имат огромни дългове и годишен дефицит, който в бъдеще ще достигне и
до по-високо съотношение дълг спрямо БВП.
Растящите равнища на национален дълг изсмукват финанси,
които в противен случай биха финансирали повишаващи производителността бизнес
инвестиции. Днес бизнесите изпитват страх, че нарастващите дефицити ще доведат
до по-високи данъци, което още ще обезсърчи инвестициите.
Това е тревожна перспектива за всички. Когато лихвите
нараснат, а те със сигурност трябва да нараснат, разходите за обслужване на
дълга ще наложат по-високи данъци, навреждайки на икономическите стимули и отслабвайки
икономическата активност. А пък и постоянния огромен дефицит намалява
възможностите, които правителствата имат за увеличение на разходите във време
на икономическо забавяне или при заплаха за националната сигурност.
Намаляването на дефицита е очевидна задача на отговорните за
данъчните приходи и публичните разходи: правителствата и парламентите. Но
централните банки също играят роля като влияят на проблема по два начина. Чрез
политиките на ниски лихви в напредналите страни, които потискат настоящия
размер на бюджетния дефицит, но на цената на намаляване на натиска върху
политическите лидери да решат проблема с бъдещия дефицит и да убедят
гласоподавателите да изберат програми с повече разходи и по-големи данъчни
облекчения. Централните банки могат да помогнат и чрез честното признание, че
лихвите ще нараснат значително в бъдеще, което ще направи по-скъпо за
правителствата да заемат пари и да връщат настоящия дълг.
Намаляването на годишния дефицит изисква или увеличаване на
данъчните приходи, или намаляване на разходите. Увеличаването на непреките
данъци е политически непопулярно и икономически вредно. В Съединените щати имат
намерение да увеличат приходите без увеличаване на данъците като се ограничат до
т.нар. данъчни разходи – форма на разходи, която е вградена в данъчните
правила, а не е одобрявана всяка година от Конгреса.
Например, американец който купува електромобил получава
автоматично намаление на данъка в размер на 7 хил. долара. По-големите данъчни
разходи в Съединените щати включват намаления на ипотечните лихви и изключване
от облагаемия доход върху работната заплата на застрахователните премии по
здравните осигуровки.
Макар премахването на всеки един от тези основни данъчни
разходи да е политически невъзможно, намаляването на сметката чрез което
данъкоплатците биха намалили своите данъчни задължения ползвайки се от тези
клаузи, може да увеличи съществено приходите. Затова ще направя всичко по
силите си, за да убедя своите приятели републиканци в Конгреса, че намаляването
на загубата на приходи от данъчните разходи наистина е начинът да се орежат
правителствените разходи, макар намаляването на дефицита да зависи от
приходната част на бюджета.
Добрата новина е, че сравнително малко намаляване на
годишния дефицит може да върне икономиката на пътя на по-ниското съотношение
дълг спрямо БВП. За Съединените щати орязването на дефицита от предвидените
4,9% от БВП до 3% от БВП би довело до падане на дълговото съотношение до 60%.
Същото е валидно за всички страни. Дългосрочното съотношение
дълг към БВП е равно на съотношението на годишния бюджетен дефицит към
годишното ниво на ръста на номиналния БВП. При 4-процентов номинален ръст на
БВП, бюджетен дефицит от 2% може да доведе до дългосрочен спад на дълговото
съотношение до 50%. Това би трябвало да бъде целта, към която да се стремят
всички страни членки на Г-7.
*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския
университет и почетен президент на Националното бюро за икономически
изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на
президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в
Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през
2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към
президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за
външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена
международна организация, която се занимава с търсенето на решения за
глобалните икономически проблеми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар