Как да измерим стойността на безплатното

Чарлс Бийн*

Надеждните икономически статистики са важно публично благо. Те са съществени за ефективното вземане на решение, за бизнес планирането и за възможността на избирателите да държат сметка на политиците.

Но днес методите използвани от нас за получаване на икономически данни стават все по-неактуални. Статистическите правила, върху които базираме изчисленията си са определени преди половин век, във време когато икономиката е произвеждала сравнително еднакви материални блага. Днешната икономика е радикално различна и се променя много бързо – в резултат на технологичните иновации, на повишаващата се стойност на неосезаемото, на базираните на познанието активи и на интернационализацията на икономическото действие.

В светлината на тези предизвикателства финансовият министър на Обединеното кралство Джордж Осборн ме помоли да направя оценка на настоящите и бъдещите статистически необходимости на Обединеното кралство. Макар моето изследване да бе фокусирано върху Обединеното кралство, предизвикателствата пред изкарването на добри, висококачествени икономически статистически данни са едни и същи в много страни.

Последните технологични постижения радикално промениха начина, по който хората управляват живота си, както на работното място, така и по време на почивка. Предимствата на компютърната сила, основаващи се на дигиталната революция, доведоха не само до бързи подобрения на качеството и до появата на иновативни продукти, но също и до нови, движени от свързаността начини за обмен и предоставяне на услуги.

Едно конкретно предизвикателство за икономическите измервания се корени във факта, че нарастващ дял от потреблението обхваща дигиталните продукти, предоставени на практика безплатно или финансирани по алтернативни начини, чрез реклама например. Макар безплатните виртуални блага очевидно да имат стойност за потребителите, те са напълно изключени от брутния вътрешен продукт (БВП), съгласно международно приетите статистически стандарти. В резултат на това нашите измервания може и да не отчитат все по-нарастващия дял на икономическата дейност.

Да погледнем музикалната индустрия. Свалянията и стрийминг услугите днес замениха в голяма степен CD-тата, доминиращият фактор през 1990-те. Но парите не потекоха. Приходите и печалбите на индустрията потънаха. И по този начин приносът й към БВП (по начина изчисляван днес) може би пада, макар количеството и качеството на услугата да расте.

Два метода могат да ни дадат сурова оценка колко точно от дигиталната икономическа дейност ни убягва от погледа в измерванията. Можем да използваме средната заплата, за да определим стойността на времето, което хората прекарват онлайн използвайки безплатни дигитални продукти, или можем да приспособим наличните телекомуникационни услуги, за да определим колко бърз е растежът на интернет трафика. Двата подхода подсказват, че за да си дадем сметка за влиянието на тези типове дейности би трябвало да добавим между една-трета и две-трети процентни пункта към средногодишните нива на растеж на британската икономика през последното десетилетие.

Дигиталната революция също така руши традиционните бизнес модели. Улесненото търсене и по-ниските разходи предлагани от множество онлайн платформи отключва пазара на умения (познат като „еднократната икономика”) и пазара на недоизползвани активи (познат като „споделена икономика”). Това също води до концептуално и практически измеримо предизвикателство за настоящите изчисления на БВП. Традиционните статистически различия между производствените фирми и домакинствата потребители не дават възможност да изчислим приноса на домакинствата като създаващи стойност.

Измерването на БВП всъщност е като да се опитваме да уцелим движеща се мишена. Дигиталната революция е възможно да бъде последвана от още една вълна на разрушителна технология, каквато е изобретяването на нови материали, изкуствения интелект и генното инженерство. С развитието на икономиката, трябва да се променя и статистическата матрица за измерването й.

Следователно, международно признатите статистически стандарти почти сигурно ще са до известна степен неактуални или непълни, ако вървят след промените в икономиката. На Националните статистически служби им се налага да изследват измерими проблеми, които са отвъд съществуващите стандарти, вместо да търсят извинение за неуспеха си при въвеждането на иновации.

Едно от решенията може да е да се създаде дългосрочна програма за изследване в рамките на измерванията на влиянието на новопоявяващите се икономически тенденции, провеждаща първоначално  еднократни проучвания за тяхната потенциална количествена значимост. Това в последствие може да доведе до развиването на експериментално статистическо изследване обхващащо новите феномени.

Новите техники за събиране и анализиране на големи обеми от данни, каквито са уеб информацията, обработката на текстове и машинното четене, дават възможност за статистиците. Правителствата вече поддържат някои административни масиви от данни, но употребата им за статистически цели често изисква законодателни промени. Отключването на тази съкровищница от информация би разширила статистическите модели почти до цялата популация, увеличавайки тяхната навременност и точност и намалявайки респондентските разходи за бизнеса и домакинствата.

Гарантирането, че данните точно отразяват променящата се икономика, е една от най-трудните задачи стоящи пред националните статистически институти по целия свят. Успехът изисква  не само разбиране на ограниченията на традиционните измервания, но също така и изграждането на любопитна и самокритична маса от служители, която може да сътрудничи с партньори от академичните среди, индустрията, обществения сектор и другите национални статистически институти, за развиването на по-подходящи методи.

Обединеното кралство по никакъв начин  не е само срещу тези предизвикателства. Но се нуждаем от бързи действия. В противен случай скоростта на икономическите промени ще направят статистиката ни неподходяща за съвременния начин на живот.

*Чарлс Бийн, бивш подуправител отговарящ за монетарната политика и главен икономист на Английската централна банка, е професор по икономика в London School of Economics.