понеделник, 30 май 2016 г.

Търсене, предлагане или иновация

Едмунд Фелпс*

Става невъзможно да преодолеем т.нар. дълготрайна стагнация, повлякла най-развитите икономики в света: богатството се трупа, но реалните заплати едва са се вдигнали, а трудовата сила отслабва. И още по-лошо, политиците нямат никаква идея как можем да се справим с това.

Зад тази стагнация стои намаляването на ръста на производителността от 1970 насам. Първопричината за тази производителност – присъща на иновацията – беше лошо ударена в края на 1960 (главно в установените индустрии) и отново през 2005.

Роналд Рейгън и Маргарет Тачър търсеха причините за стагнацията задушаваща икономиките от 1970-те в свръхпредлагането. Те намалиха данъците върху заплатите и печалбите, за да стимулират инвестициите и растежа, но резултатите бяха спорни.

А днес, при доста по ниски данъци, новото им намаляване ще се отрази в огромно нарастване на фискалните дефицити. И при вече твърде високите нива на дълга, както и при огромните дефицити, подобни мерки биха били безразсъдни.

Затова сега най-добрите и блестящи умове търсят решение от страната на търсенето, използвайки теорията съградена от Джон Мейнард Кейнс през 1936. Когато „съвкупното търсене” – нивото на реалните разходи за местни крайни продукти, които домакинствата, бизнеса, правителството и купувачите отвъд границата са склонни да направят – намалее, намаляват и производителността, и пълната заетост, а производството е ограничено до търсенето. И няма иновации.

Но влечението на почитателите на икономическата концепция за търсенето е странно. За тях търсенето на частни инвестиции е спонтанно, управлявано от сили, които Кейнс нарича „животински инстинкти”. Потребителското търсене в основата си също е спонтанно, понеже т.нар. причинна част е свързана със спонтанността на инвестициите чрез „склонността към потребление”. Как в такъв случай правителствените мерки могат да са основа за подпомагане на заетостта и растежа, когато спонтанното търсене е на рекордно ниски равнища и има загуба на работни места.

Тази концепция не схваща смисъла нито на растежа, нито на възстановяването. В здравите икономики свитото търсене предполага два типа отговори за стимулиране на възстановяването.

Приспособяването към изникващите възможности е един възможен отговор. Когато фирмите са ударени от намаленото търсене, освободеното пространство става достатъчно за разработване от предприемачи с по-добри умения за правене на бизнес – или с по-добър бизнес. Някои от работниците, които биват освободени (или уволнени) сами ще отворят фирми. При всяка рецесия много магазини на Мейн стрийт изчезват, но след време се появяват нови – като цяло по-успешни.

Друг възможен отговор е някаква местна иновация – нова идея се ражда от главите на най-различни хора с бизнес нюх. Когато фирмите са ударени от намаленото търсене спират да наемат нови хора за известно време, а хора, които биха искали да се присъединят към установените фирми се възползват от ситуацията в тях, за да измислят нови продукти или методи, и да организират стартъп-и, за да ги развият.

Нарастващ брой амбициозни иновации изковани в домашни гаражи могат да се окажат някои от най-добрите продукти. Нещо по-важно, натрупването на нови стартъп-и постепенно ще доведе до нарастващо търсене на инвестиции – самопородило се търсене! – а оттам и до растеж.

За някои това може да звучи съмнително. Могат ли нови продукти и методи да се появят на пазара, ако търсенето е недостатъчно? Както ми каза един иноватор посред финансовата криза, неговата цел била да поеме контрол върху пазара – без значение, че целения пазар беше само 90% от предишния му размер.

Може ли капиталът да бъде увеличен когато доходите са подтиснати? Малките фирми и стартъп-ите трябва винаги да воюват за кредит, а Голямата рецесия, последвала финансовата криза от 2008 направи много по-трудно това. Все пак рецесията не възпря тези фирми в намирането на финансиране в Силициевата долина, Лондон и Берлин. Нищо чудно че Германия, Съединените щати и Обединеното кралство са малко или много възстановени. В Съединените щати общият коефициент на растежа на производителността отбеляза рекорд през 1930-те, когато икономиката навлезе, а после излезе от Голямата депресия.

Възстановяването се срина печално бързо в два типа икономики. Франция и Италия губят младите си хора, които искат да бъдат новите предприемачи или иноватори, а малцината които го правят са спъвани от окопалите се здраво корпорации и други монополни интереси. В Гърция няма липса на предприемачи и иноватори, но има липса на система от бизнес ангели и рисков капитал. Някои гърци направиха стартъп-и, макар и не в самата Гърция.

Привържениците на подхода на търсенето казват, че иновациите правят възстановяването по-трудно, понеже позволява на фирмите да се справят със съществуващото слабо търсене с по-малко работници. Затова те призовават годишните инвестиции в обществения сектор да се качат до нивото необходимо за осигуряване на пълна заетост. Но подобни инфрастуктурни инвестиции биха отишли далеч отвъд отговорностите на една икономика, която да възстанови заетостта чрез създаването на работни места или иновации. Всъщност подобни инвестиции струват много повече, понеже изместват приспособяването и иновациите, които биха довели до по-голяма заетост и по-бърз растеж.

Нещо повече, колкото по-дълго западните иновации останат тясно ограничени, отговорностите за стимулиране на търсенето чрез значителен, устойчив поток от инфраструктурни инвестиции – и по същия начин отговорностите за стимулиране на предлагането чрез подобен поток от частни инвестиции – неизбежно ще доведат до все по-намаляваща възвращаемост, докато, също неизбежно, икономиката не достигне своето почти неподвижно състояние.

Предлагането на повече от същите стари продукти никога няма „да създаде свое собствено търсене”, както твърди Кейнс. Но предлагането на нови продукти може. Пречките пред приспособяването и иновациите – а не фискалната дисциплина – причиняват стагнацията ни. И само възобновеният динамизъм – а не повече фискални своеволия – предлага някаква надежда за дълготраен изход от ситуацията.


*Едмунд Фелпс е носител на Нобелова награда за икономика за 2006 и директор на Центъра „Капитализъм и общество” към Колумбийския университет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар