четвъртък, 19 май 2016 г.

Европа за продан

Ги Верхофстад*

Европейската бежанска криза е далеч от решение, но има сигнали, че споразумението подписано от ЕС и Турция на 18 март е намалило притока на бежанци и мигранти от Турция към Гърция. Според Фронтекс, агенцията за граничен контрол на Европа, 26 460 мигранти са засечени да пресичат външните граници на ЕС в източното средиземноморие през март, което е по-малко от половината на броя им от февруари.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск вече заяви, че сделката, съгласно която ЕС трябва да плати на Турция милиарди евро, за да прекъсне турско-гръцкия път на мигрантите, „дава резултат”. Много от правителствата в ЕС въздъхнаха с облекчение. Потокът от мигранти по този коридор бе прекъснат.
Но на каква цена?

Турция и ЕС понастоящем работят в тясно сътрудничество за изпълнение на споразумението, макар отношенията помежду им да все по-напрегнати. А легитимността и правните основания на сделката с право са посрещнати с вълна от скептицизъм от страна на неправителствени и благотворителни организации, както и от правозащитници. Едва задействано, това споразумение вече започва да показва слабости.

Ключовият елемент на сделката е, че лидерите на ЕС постигнаха съгласие да предоставят безвизов режим за пътувания на 75 млн. турски граждани от края на юни. Първоначално Турция беше задължена да изпълни 72 условия до тогава, като някои европейски дипломати да предупреждаваха, че едва половината могат да бъдат изпълнени. В началото на май обаче, ЕК даде условна подкрепа за премахване на визите за пътуване с настояване за изпълнение на петте най-важни критерия.

Само времето ще покаже дали ЕС може да има доверие на турското правителство като се увери, че са били изпълнени поставените условия (които са по-скоро технически, отколкото политически). Но въпреки това трябва да очакваме бурни събития.

На първо място, даването на безвизов достъп на турското население до свободната Шенгенска зона е спорно действие. Когато лидерите на ЕС подписаха визовата сделка, те го сториха в относителна потайност и то в пика на бежанската криза. И е напълно възможно същите тези популисти и националисти, принудили лидерите на ЕС да търсят споразумение с  Турция, за да удържат бежанската криза, сега да поведат бунта срещу безвизовия достъп за турски граждани.

Нещо повече, Туск не може да се оневини. При последното му посещение в Турция, той твърдеше, че турското правителство е „най-добрият пример в света” за това ка да се отнасяме с бежанците. Разбира се, Турция пое своя справедлив дял бежанци от Сирия и други държави. Но е глупаво представляващите ЕС да внушават, че Турция е ролеви модел за останалите.

Турция не е сигурна държава за бежанците. Всъщност, там има нарастващ брой данни за изтикване на сирийски бежанци обратно зад границата. А шокиращите репортажи от турската граница показват гранични патрули стрелящи по сирийски цивилни, които бягат от Ислямска държава и от гражданската война в собствената си страна.

Призивите към ЕК да разследва тези случаи се посрещнаха със свиване на рамене. Human Rights Watch и ООН изчисляват, че най-малко 100 хил. сирийски цивилни за заседнали от сирийската страна на границата с Турция. Но чрез подписването на долнопробната сделка с Турция, европейските лидери загубиха всякакво право да размахват пръст на президента Реджеп Тайип Ердоган – и Ердоган знае това отлично.

Сделката между ЕС и Турция драматично отслаби възможностите на ЕС да бъде защитник на свободата на словото и свободата на пресата. Бекир Боздаг, турският правосъден министър, разкри миналия месец, че турски прокурори са повдигнали над 1800 обвинения срещу различни хора, за обида на Ердоган, откакто той стана президент през 2014. Сред тези хора има карикатуристи, журналисти и дори деца.

Вместо да окуражи политиците в Европа да защитят свободата на словото и да оказват натиск за реформи в Турция, споразумението ЕС-Турция рискува да ги задуши от страх да не разстроят Ердоган. Решението на турското правителство да поиска наказателно преследване на германския комик Ян Бьомерман, за обида на Ердоган, е илюстрация колко уязвим е ЕС днес за изнудване от страна на Турция. Лидерите на ЕС знаят, че ако го притиснат твърде много, той може във всеки един момент да разтвори портите за бежанците.

Сделката ЕС-Турция се оказа толкова благоприятна за Турция, че останалите транзитни страни поискаха същата. Либийският вице-президент Ахмед Матиг изрази надежда за постигане на подобно споразумение с неговата страна, за да ограничи потока от мигранти към Европа, въпреки факта, че правителството не контролира голяма част от бреговата ивица.

Плащането на хора за разрешаването на един проблем може и да е успешно краткосрочно решение, но то рядко се оказва жизнеспособно в дългосрочен план. Европа трябва да работи с Турция, а не да зависи от нея. С подписването на тази сделка ЕС даде на Ердоган ключът за задната си врата. Това няма да помогне на плановете на Турция за членство в ЕС и определено не е в дългосрочен интерес на ЕС.

Ключът за ЕС трябва да бъде взет от ръцете на Ердоган. Но това може да се случи, само ако ЕС изработи колективен отговор, отансящ се и за глобалния миграционен натиск. Това означава да се изготви адекватна европейска стратегия за предоставянето на убежище и миграцията, създаването на брегова охрана и гранични сили и подсигуряването на правно обосновани и сигурни пътища за търсещите убежище и мигрантите. Дотогава ЕС ще остане длъжен на съседните страни за свършената от тях мръсна работа.

Янис Варуфакис, бившият финансов министър на Гърция, сподели че с приемането на сделката между ЕС и Турция Европа „изгуби душата си”. Това е меко казано. Всъщност Европа продаде душата си. И така постави под въпрос основанията за своето съществуване.


*Ги Верховстад, бивш белгийски министър-председател, е президент на АЛДЕ в Европейския парламент.

Няма коментари:

Публикуване на коментар