вторник, 8 март 2016 г.

Американските избори и глобалната икономика

Майкъл Боскин*

В Съединените щати са в ход големи промени, а страната е ангажирана с избора на президент, една-трета от Сената и цялата Камара на представителите през ноември. Резултатът ще има дълбоки последици за икономическата политика на Съединените щати, както и за глобалната икономика.

Както изглежда Хилари Клинтън остава водач за номинация на демократите, макар все още да не е дръпнала достатъчно напред пред своя социалистически опонент, сенатор Бърни Сандърс. Бомбастичният милиардер Доналд Тръмп е водач в полето на републиканците, следван от бунтарят сенатор Тед Круз от Тексас, сенатор Марко Рубио, даровития консерватор от Флорида, по-нататък от известния губернатор на Охайо Джон Касич и накрая неврохирургът Бен Карсън.

Невъзможно е да се определи дали тези ранни тенденции ще се задържат през останалата част от първичните избори, стигнали понастоящем до Юга и Средния Запад. Американските медийни и политически страсти се разпалват от различните възможности. Може ли Рубио да събере широка коалиция или Тръмп ще спечели номинацията на републиканците? Номинацията на Тръмп ще помогне ли на Клинтън да спечели общите избори?

Всъщност мнозина републиканци се страхуват от битка между Тръмп и Клинтън. Макар Клинтън да има изобилие от слабости – избиратели, особено младите, не й се доверяват, а и може да има правни последици заради това, че е пускала класифицирана информация през частния си имейл сървър докато е била държавен секретар – отвращаващата вътрешна битка между републиканците може да й даде голямо предимство през ноември. Много републиканци вярват, че номинацията на Тръмп ще им струва Сената и Белия дом.

При толкова много въпросителни, има и много посоки, по които да поеме политиката на Съединените щати през следващите години. Макар да се отделя много внимание на привличащи публиката теми като имиграцията и националната сигурност, американските избиратели са силно притеснени за икономическите проблеми – тревога, която водещите кандидати се опитват да разсеят по много различен начин.

По отношение на търговията идеите на Тръмп са опасни и биха върнали десетилетия назад благотворния двупартиен консенсус в Америка за търговската либерализация, до възпрепятстващите тарифи за вноса, като тези от Китай и Мексико. Останалите републикански кандидати рядко засягат тази тема. При демократите Сандърс се обявява против свободната търговия. Клинтън шикалкави по въпроса. Сега тя се противопоставя на канадския петролопровод и на Транстихоокеанското партньорство, което популяризираше като държавен секретар. Рискът от търговска война е малък, но нарастващ.

Клинтън също така има сходна позиция с тази на Сандърс по отношение на реформите на финансовата система, като атаките му към нея за дарените огромни суми и хонорари за речите й от страна на Уол стрийт очевидно въздействат върху младите избиратели. Противопоставянето на големия банков торбалан е централна тема в кампанията на Сандърс. Докато Клинтън започна частично да повтаря популистките му анти-банкови позиции. Демократите предпочитат по-хлабава монетарна политика, ниски лихви и слаб долар. Републиканците също се противопоставят на финансовите инжекции, но се тревожат за прекалено хлабавата монетарна политика  и твърде голямата предпазливост от страна на Федералния резерв на Съединените щати извън реалната опасност.

Тези разлики ще имат дългосрочно влияние. Чрез назначаването на нов председател на Фед (или преназначаването на Джанет Йелън) и вероятно на други управители на Фед, следващият президент ще има непряко влияние върху лихвите, валутния курс и глобалните финансови пазари. Ако инфлационният натиск нарасне – малко вероятно в скоро време, но напълно възможно когато глобалната икономика укрепне – отговорът на Фед ще бъде от ключово значение за икономическата стабилност.

Кандидатите се различават изключително много и в техните данъчни и разходни планове – и по този начин в своите цели за дефицита и дълга. Сандърс предлага около 18 трлн. долара допълнителни разходи през следващото десетилетие за финансиране на системата за индивидуални здравни пакети, за инфраструктурни инвестиции и за „Безплатно” (т.е. платено от данъкоплатците) образование в обществените колежи. През този период, той ще наложи вдигане на данъците с 6,5 трлн. долара, преди всичко на „богатите”.

Уловката: под „богати” демократите разбират годишен доход на домакинствата над 250 хил. долара – приблизително равно на стартовата заплата на семейна двойка от града при първата им работа след завършване на право. Дефицитът в размер на 11,5 трлн. долара евентуално би бил покрит чрез бъдещо гигантско увеличаване на данъците. Клитън има подобни приоритети за разходите и данъците, макар и с по-малки увеличения.

Републиканците искат по-ниски данъци върху индивидуалните доходи и разширяване на данъчната основа. Те биха намалили корпоративното данъчно облагане в Америка – най-високото в рамките на ОИСР – до далеч по-конкурентни нива. Някои предложения изместват настоящите индивидуални и корпоративни данъци върху доходите към плосък данък върху потреблението. Републиканците биха намалили ръста на разходите в много сфери и да увеличат разходите за отбрана. Докато Тръмп предлага допълнително намаляване на данъците в размер на 10 трлн. долара, а Круз на 9 трлн. долара (сравнително малка разлика), Рубио и Касич предлагат икономически и математически по-приемливи фискални планове. Предложенията в кампанията, разбира се, са отчасти пожелателни и ще трябва да бъдат преговаряни с Конгреса.

Емпиричните данни показват, че орязването на данъците е по-добър стимул за растежа от увеличаването на разходите и че по-ниските разходи са по-ефективни за консолидирането на бюджета от вдигането на данъците. Миналият опит подсказва, че ограничаването на ръста на разходите не е лесна задача, особено с навлизането на поколението на следвоенния бейби бум от 1945 и съпътстващото го увеличение на разходите за здравеопазване и пенсии, но много страни – в това число Канада, Обединеното кралство, Швеция и дори самите Съединени щати – успяха да го постигнат през последните десетилетия.

Републиканците и демократите рязко се различават по отношение на реформирането на експлодиращите разходи за социални програми, за които има недофинансиране в размер на няколко пъти повече от националния дълг. Републиканците – с изключение на Тръмп, който е против бъдещо „орязване” на социални разходи – искат постепенно намаляване на размера им, докато демократите предлагат увеличаване на социалните придобивки. Следващият лидер на свободния свят трябва да е наясно, че дори и корабът да започне да потъва, пръв приоритет е да се запушат дупките, а не да се отварят нови.

В заключение, политиките предложени от Сандърс и Клинтън биха приближили Съединените щати повече до европейските държави на благоденствието. Но, както посочват републиканците, стандартът на живот в Западна Европа е с 30% средно по-нисък от този в Съединените щати. Европа също така е изправена пред по-бавен растеж, по-висока безработица и нарастващо социално напрежение. Именно заради това републиканските кандидати – за президент, за Камарата и за Сената – искат да дадат отпор на намерението на Барак Обама за увеличаване на разходите и данъците, на скъпоструващите реформи в системата за здравни грижи и на увеличаващите се регулации.


*Майкъл Боскин е професор по икономика в Станфордския университет и член на Управителния борд на Институт „Хувър”. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Джордж Буш-старши от 1989 до 1993 година. Оглавява т.нар. Комисия „Боскин” за разкриване на грешките при официалното изчисление на инфлацията в Съединените щати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар