понеделник, 28 март 2016 г.

Авторитарен ли е руският национален характер?

Робърт Шилър*

Руската агресия срещу Украйна и руското мълчаливо съгласия за пряк правителствен контрол върху новинарските медии кара много хора да се чудят дали руснаците са предразположени към авторитаризъм. Въпросът изглежда напълно разумен. Но съм научил от опита, че трябва да сме много внимателни когато си правим заключения за националния характер от отделно събитие.

През 1989 бях поканен на икономическа конференция в Москва, по това време още Съветски съюз, спонсорирана съвместно от съветския тинк-танк IMEMO (понастоящем наречен Институт за световна икономика и международни отношения „Примаков”) и Националното бюро за икономически изследвания на Съединените щати. Тази съвместна конференция бе част от един исторически пробив, резултат от размразяването на съветско-американските отношения. Съветските икономисти изглеждаха ентусиазирани по отношение на прехода към пазарна икономика и бях поразен колко открито те говореха с нас по време на кафе-паузата и вечерята.

Но все пак съветските учени изразиха сериозни съмнения по време на конференцията, че собственото им общество някога би позволило на свободният пазар да функционира. Индивидуалните пазарни действия, казаха те, ще бъдат атакувани от обществото като погрешни, несправедливи и нетърпими.

Срещнах се с един млад икономист от IMEMO, Максим Бойко, и се впечатлих от искреността и интелигентността му. (В последствие той стана руски зам.-министър председател и министър на държавната собственост по време на мандата на Борис Елцин, напуснал руското правителство преди Владимир Путин да дойде на власт и наскоро пристигнал в Съединените щати, където изнася лекции по икономика в Харвард и Браун.) Проведохме оживен разговор. Казах му, че много американци също смятат капиталистическите практики за несправедливи. Тогава значи ли това, че нагласите в двете страни са различни?

Изглежда никой дотогава не е провеждал изследване за тези нагласи. През 1989 обаче, това беше възможно. На място решихме да проведем внимателно подготвено изследване с въпросник за сравняване на нагласите към свободните пазари.

След като поработихме над тънкостта на превода и възможните негативни асоциации, които да изкривят отговорите на респондентите, изготвихме комплект от на практика еднакви въпросници на руски и английски. Проведохме изследването (с помощта на украинския социолог Владимир Коробов) в Ню Йорк и Москва през 1990 и публикувахме резултатите в „Преглед на американската икономика” през 1991 и в списанието на IMEMOMEIMO” през 1992.

Разликите в нагласите към свободния пазар, които открихме, бяха незначителни и беше трудно да се направи заключение от тях по отношение на авторитаризма и демокрацията. Например, имаше следният въпрос: „По време на празник, когато има засилено търсене на цветя, цената им обикновени скача. Справедливо ли е продавачите на цветя да вдигат цената им?”. Както предположиха икономистите от IMEMO, повечето (66%) отговорили на този въпрос в Москва смятаха, че е несправедливо. Но имаше и една изненада: в Ню Йорк резултатът беше почти същият (68% също бяха на мнение, че е несправедливо).

Затова решихме миналата година да проверим дали днес съществува същото сходство между Москва и Ню Йорк, или дали, предвид връщането към авторитаризма в Русия понастоящем, нагласите към пазарите са станали по-негативни. Проведохме аналогично проучване в двата града през 2015. Представихме резултатите от него пред годишната среща на Американската икономическа асоциация този януари.

При въпроса с цветята получихме много малко различаващ се резултат в Москва (67% казаха, че вдигането на цените по време на празник е несправедливо). В Ню Йорк, обратното, общественото мнение беше станало доста по-пропазарно (55% казваха, че вдигането на цените е несправедливо).

За изследването си през 2015, с Бойко решихме да проверим нагласите към самата демокрация. За щастие, успяхме да открием едно изследване проведено през 1990 от политолозите Джеймс Гибсън, Реймънд Дъч и Кент Тедин в Москва, което, също като нашето, ползваше стари слогани за оценка на базисни ценности. Макар че те не бяха правили сравнение с Ню Йорк, решихме да го включим през 2015.

За огромна изненада, голяма част от резултатите свързани с демократичните ценности не подкрепяха идеята, че руснаците предпочитат силно авторитарно управление. Например, във въпросника от 1990 на респондентите е зададен въпросът дали са съгласни със следното твърдение: „Пресата трябва да бъде защитавана законодателно от правителствени репресии”. Само 2% изразяват несъгласие през 1990. През 2015 руснаците са значително по склонни да изразят несъгласие (20%), което подсказва упадък на демократичните ценности. Но истинската изненада беше в резултатите от 2015 в Ню Йорк, в отговор на същия въпрос: 27% несъгласни. Нюйоркчани се оказват по-малко подкрепящи свободната преса от днешните московчани!

Най-голямата разлика между Москва и Ню Йорк идва от отговорът на твърдението: „По-добре ли е да живеете в общество със строг ред, отколкото да се даде на хората повече свобода, която те могат да ползват за разрушаване на обществото”. През 1990 67% от московчани се съгласяват с това твърдение, а 76% са съгласните през 2015, докато в Ню Йорк през 2015 едва 36% са съгласните. Може би това е най-важната и най-отличителна разлика между Москва и Ню Йорк в цялостното ни изследване.

Като цяло, макар да има разлики, резултатите не дават категорична подкрепа на идеята, че последните събития обясняват разликите в дълбоките нагласи към свободните пазари и авторитаризма. Погрешно е да се описва Русия като коренно различна от Запада. През 1991 направихме извода, че руският национален характер не е пречка пред изграждането на пазарна икономика в Русия и се оказахме прави. Надяваме се, че отново ще се окажем прави, и че националният характер няма да попречи на Русия някой ден да стане истинско демократично общество.


*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за 2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар