вторник, 22 март 2016 г.

Само Тръмп може да надцака Тръмп

Томас Фридман

Доналд Тръмп върви уверено по политическата сцена. Шеметният му възход е първостепенен урок по лидерство, а именно че повечето гласоподаватели не слушат с ушите си. Те слушат със сърцата си. Ако лидерът успее да се свърже с тях през емоциите, отговорът им е: „Не ме занимавай с детайлите. Вярвам на инстинктите ти”. Ако лидерът не успее да се свърже през емоциите, той или тя няма да може да привлече вниманието им. Те ще продължават да питат: „Би ли повторил какво каза?”
Съперниците на Тръмп в Републиканската партия продължават да мислят, че ако просто изкарат малко повече подробности за него, избирателите ще загърбят Доналд и ще се обърнат към някой от тях. Но не можеш да накараш избирателите да чуят нещо, което не искат да чуят.

Мнозина приемат Тръмп през емоциите си и чувстват, че този човек разбира болката им, дори и да не е точно така. Много от неговите поддръжници са от движението #белимъженасреднавъзраст, за които днешните забързани времена са неестествени и за които подкрепата за Тръмп е начинът им да кажат „Сега чувате ли ме добре?” и да го изкрещят на всички онези, които пренебрегват болката им, особено традиционните републикански елити. Те не се интересуват от подробностите за Тръмп. Те харесват сърцатостта му.

И нищо чудно. Същите тези елити на „Голямата стара партия” продадоха собствените си души и партията си толкова много пъти на шарлатани и плутократи, че да се чудиш как още не са я пуснали за продажба с намаление в eBay: „Продава се душата на републиканската партия. Почти опразнена. Преди това душата е продавана на Сара Пейлин, на анархистите от Чаеното парти, на Ръш Лимбо, на Грувър Нордквист, на оръжейното лоби, на петролната индустрия, на Кох брадърс, на Шелдън Аделсън и на Фокс нюз. Изгодна сделка. Няма по-добра оферта.”

Обикновено разумни хора, като Мит Ромни, пренебрегват собствените си инстинкти и приемат тази измет от самоопределили се за водачи на републиканците, всеки от които успя да си откъсне отделно парче от онова, което би трябвало да са републиканските принципи – климатичните промени са измама; абортите, дори в случай на изнасилване и кръвосмешение, са недопустими; дори носенето на оръжие трябва да бъде защитено, без значение колко деца са убити; данъците трябва винаги да се намаляват, а социалните програми да се орязват, без оглед на икономическата ситуация; „Обамакеър” трябва да бъде унищожена, макар да се основава на републиканска идея; а Ирак беше успех, макар да се оказа катастрофа.

Републиканската партия стана едно скупчване на идеи, които се вкостеняват с годините, без партията да се запита: В какъв свят живеем днес? И как Америка да съжителства по най-добрия начин с него като прилага консервативните ценности и пазарните решения?

Цинизмът на днешната Републиканска партия не може да бъде по-ярко илюстриран от това, което Марко Рубио, Джон Кейсик (иначе добър човек) и Тед Круз декларират, че те биха подкрепили партийната номинация, дори и да е Тръмп, точно след като са казали на избирателите, че той е един противен човек. Нищо чудно, че толкова много републиканци гласуват за Тръмп, заради страстността му. Нито един от останалите кандидати на републиканците я няма.

Макар подкрепата за него да е слаба, демократите лековато пренебрегват Тръмп като свой враг. Но той все още има в ръката си три силни коза, които не е изиграл. Той ще ги изиграе на общите избори.

Единият коз е, че ако спечели номинацията няма да има проблем да се придвижи към центъра и да привлече независимите и малцинствата. Той няма да има проблем да играе ролята на умерен обединител – и много хора ще го последват, казвайки: „Защо да не му дадем шанс? Той казва, че може да ни направи победители”. Наистина Мексико ще трябва да си плати за стената, ще каже Тръмп, но ще бъде на „вноски”. Да се депортират 11 млн. имигранти? Хайде стига, не знаете ли какви са сумите отпускани за имигрантите? Да изгоним всички мюсюлмани? Да, разбира се, ние не може да изгоним всички верски общности, но Тръмп даде обещание да бъде по-неотстъпчив за визовите режими с определени страни. Никога ли не сте чели „Изкуството за постигане на компромис”?

Вторият му коз е, че с позицията, която е заел по проблема с тероризма, ако, да не дава Господ, се случи терористична атака на наша почва до деня на изборите, Тръмп ще извлече огромни политически дивиденти. Внимавайте. Видяхме как една добре планирана терористична атака преобърна изборите в Израел.

Третият му коз е, че всъщност върви по петите на Хилари Клинтън по начин непознат досега и че ще удовлетвори и ще върне обратно много от разочарованите републиканци, чиято омраза към Хилари е безгранична. „Чухте ли какво каза Тръмп за Хилари миналата нощ? Че се издигнала на гърба на Бил! Затова ще гласувам за него.” И отново, внимавайте.

Но Тръмп има и два жокера, освен трите коза. Един от уроците, които научих докато бях в Близкия изток е, че единственото хубаво нещо на екстремистите е, че не знаят кога да спрат – и накрая често сами се прецакват. Вижте Саддам Хюсейн.

Тръмп вече достигна висоти недостигани от другите кандидати, дори кавайки ни, че е голям задник. Един ден той може да стигне твърде далеч (ако не е стигнал вече) и да прекъсне емоционалната си връзка с избирателите. Другият жокер на Тръмп е, че сред харесващите страстта му са расисти и фашисти с желание за насилие на митингите му. Един ден те могат да прекрачат границата и да сътворят нещо толкова глупаво, толкова нацистко, че хората да се отвърнат от него.


Накратко, само Тръмп може да надцака Тръмп. Не разчитайте засега на това, но и не го отхвърляйте като възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар