вторник, 15 март 2016 г.

Завръща ли се кризата от 2008?

Нуриел Рубини*

Въпросът, който задавам най-често напоследък е: Връщаме ли се обратно в 2008 и към поредната глобална финансова криза и рецесия?

Отговорът ми е твърдо не, но последните епизоди от глобалната суматоха на финансовите пазари е много по-сериозна, от всеки период на нестабилност и рисково поведение от 2009 насам. Това е така, понеже днес има най-малко седем източника на свързани глобални рискове, като сбор от отделни фактори – кризата в еврозоната, „резките движения” на Федералния резерв, възможно напускане на Гърция на еврозоната и твърдото икономическо приземяване на Китай – които увеличиха нестабилността през последните години.

Първо, тревогите за твърдото приземяване на Китай и вероятното му влияние върху стоковите пазари и стойността на юана, се връщат с пълна сила. Макар  да е много вероятно Китай да претърпи по-скоро меко приземяване отколкото твърдо, инвеститорските тревоги вече се засилват, дължащо се на съществуващото забавяне на растежа и продължаващия отлив на капитали.

Второ, възникващите пазари са в сериозно затруднение. Те са изправени пред силен насрещен вятър (забавянето в Китай, края на суровинния супер цикъл, прекратяването на политиката на нулеви лихви от Фед). Много от тях попаднаха в ситуация на макро неравновесия, като двуцифрени дефицити по текущата сметка и в бюджета, и са изправени пред нарастваща инфлация и забавен растеж. Много от тях не проведоха структурни реформи, за да стимулират намаляващия потенциален растеж. А слабостта на валутите им увеличава реалната стойност на трилионите долари дълг, натрупан през последното десетилетие.

Трето, Фед вероятно сгреши изоставяйки политиката си на нулеви лихви през декември. По-слабият растеж, по-ниската инфлация (дължаща се продължаващия спад на петролните цени) и по-затегнатите фискални условия (заради силния долар, коригирания стоков пазар и по-разширеното кредитиране) сега заплашват растежа в Съединените щати и очакванията за инфлация.

Четвърто, много от къкрещите геополитически рискове са на път да изкипят. Вероятно най-големият източник на несигурност е перспективата от продължителна студена война – придружена от хибридни конфликти – между регионалните сили в Близкия изток, особено между сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран.

Пето, спадът в цените на петрола предизвиква спадове на американските и глобалните активи и възходи на кредитирането. Това е сигнал по-скоро за слабо глобално търсене – отколкото за увеличено предлагане – понеже растежът в Китай, във възникващите пазари и в Съединените щати се забавя.

Ниските петролни цени също така са във вреда на американските енергийни производители, които съставляват голям дял от американските стокови пазари, и предполагат кредитни загуби и потенциални фалити на икономики нетни износители на енергийни ресурси, на техните правителства, на държавните им предприятия и на енергийните им фирми. Както регулациите ограничават пазарните играчи да осигуряват ликвидност и да смекчават пазарните колебания, всеки голям шок затруднява значително корекциите при рисковите активи.

Шесто, глобалните банки са застрашени от по-ниската възвращаемост, дължаща се на новите регулации наложени след 2008, на възхода на финансовите инструменти, заплашващи с унищожение техните вече застрашени бизнес модели, на нарастващата употреба на негативни лихви, на нарастващите кредитни загуби от лошите експозиции (в енергия, суровини, възникващи пазари, нестабилните европейски корпоративни длъжници) и на действията в Европа по „затрудняването” на банките кредиторки, вместо да ги извади от затруднението с понастоящем забранената държавна помощ.

Накрая, ЕС и еврозоната през тази година може да се окажат на кота нула заради глобалните финансови затруднения. Европейските банки са в криза. Мигрантската криза може да доведе до разпад на Шенгенското споразумение и (заедно с други вътрешни трудности) до падането на правителството на германския канцлер Ангела Меркел.

Нещо повече, британското напускане на ЕС става все по-вероятно. При вече постоянния сблъсък между гръцкото правителство и нейните кредиторки, рискът от напускане на Гърция отново се завръща. Популистките партии от дясно и ляво набират сила в цяла Европа. Това води до нарастващ риск от дезинтеграция на Европа. На всичкото отгоре съседите й са неспокойни, като войната раздира не само Близкия изток, но също така – въпреки продължаващите опити на ЕС да договори мир – и Украйна, докато Русия става по-агресивна по европейските граници, от Балтика до Балканите.

В миналото, свързаните рискове бяха по-редки, страховете за растежа си оставаха само за него, а политическият отговор беше силен и ефективен, като по този начин правеха рисковите епизоди кратки и възстановяваха цените на активите до техните предишни нива (дори ги повишаваха).  Днес съществуват седем източника на потенциални глобални свързани риска, а глобалната икономика се придвижва от анемично развитие (положителен ускоряващ се растеж) към забавяне (положителен забавящ се растеж), което ще доведе до по-нататъшен спад на цените на рисковите активи (ценни книжа, суровини, кредит) по света.

В същото време политиките, които спряха и обърнаха движението между реалната икономика и рисковите активи, губят инерция. Политическият микс е не оптимален, което се дължи на прекаленото упование на монетарните, а не на фискалните политики. Всъщност, монетарните политики става все по-неконвенционални, довели до действията на няколко централни банки по въвеждането на негативни реални лихви, но такива неконвенционални политики рискуват да затруднят доходността на банките и другите финансови фирми.

Двата мрачни месеца за финансовите пазари може да приключат през март и да успокоят пазарите за активи каквито са глобалните ценни книжа, като някои ключови централни банки (Китайската народна банка, Европейската централна банка и Японската централна банка) ще се намесват повече, докато други (Фед и Английската централна банка) ще останат в изчаквателна позиция за дълго. Но повторно изригване на някои от седемте източника на глобален свързан риск ще направи останалата част от тази година – за разлика от предишните седем – лоша за рисковите активи и ще доведе до анемичен глобален растеж.


*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар