четвъртък, 17 март 2016 г.

Колебливият китайски растеж

Майкъл Спенс*

Несигурността за китайските икономически перспективи размътва глобалните пазари – най-малкото защото има твърде много въпроси, на които е трудно да се отговори. В действителност китайската траектория на развитие става все по-трудно да бъде предвидена, което се дължи на объркващите  – да не кажа противоречивите – сигнали изпращани от политиците.

В реалната икономика експортно движеният търговски сектор се свива, заради слабото външно търсене. Изправени пред слаб растеж в Европа и Япония, умерен растеж в Съединените щати и сериозни предизвикателства в развиващите се страни (с изключение на Индия), китайският търговски двигател загуби много от енергията си.

В същото време обаче, нарастващото вътрешно търсене запази нивата на китайския растеж сравнително високи – постижение постигнато без значително нарастване на задлъжнялостта на домакинствата. При увеличаване на частното потребление, услугите се разшириха и осигуриха заетост за мнозина. Това е ясно доказателство за здравословно икономическо ребалансиране.

Ситуацията в корпоративния сектор е объркана. От една страна, високо иновативните и динамични частни фирми движат растежа. Всъщност, както наскоро излизащата книга на Джордж Ип и Брус Маккърн разкрива, тези иновации се разпространяват в широк кръг от дейности, от биотехнологиите до възобновяемата енергия. Най-забележимият напредък се случва в сектора на информационните технологии, благодарение на фирми като Alibaba, Tencent, Baidu, Lenovo, Huawei, Xiaomi.

От друга страна, корпоративният сектор остава субект на сериозни колебания. Бързата кредитна експанзия през 2009 доведе до свръхинвестиране и свръхкапацитет в суровинния сектор, основните индустрии като стоманената и особено в недвижимите имоти. Понастоящем затруднените стълбове на стария модел на китайски икономически растеж носят значителна отговорност за сегашното забавяне на растежа.

Въпреки тези предизвикателства, реалността е, че китайският преход към по-иновативна, движена от потреблението икономика е добре изразен. Това предполага, че икономиката претърпява значимо забавяне, но не и потъване, и че може да се очаква умерен растеж в средносрочен план – но само при положение, че няма да има усложняване на проблемите на финансовата система.

Понастоящем необслужваните кредити се увеличават, главно заради слабостта на тежката индустрия и сектора на недвижимите имоти. Макар официални източници да докладват, че необслужваните кредити са едва 1,67% от всички кредити, държани от търговските банки, Китайската инвестиционна банка изчислява, че са по-близо до 8%. Ако е така, банковият сектор – и по-широката икономика – би пострадал значително.

Това зависи от решителността на политическия отговор. Както се случи в края на 1990-те, след азиатската финансова криза, Китай може да се наложи да разчита на голяма държавна интервенция за кредитна консолидация, на отписване на дълг и на банкова рекапитализация. Но тревогите не свършват дотук. Нетният отлив на частни капитали остава значителен и не показва сигнали да се забавя. В резултат на това, резервите държани от Китайската народна банка намаляха приблизително с 500 млрд. долара през миналата година и с приблизително още 100 млрд. долара през всеки един от последните два месеца. Този отлив, заедно с нестабилността на стоковите и валутните пазари, предизвиква силна тревожност в инвеститорите и политиците.

За нещастие, ясното обяснение за това поведение все още не е налице. Някои го отдават на комбинацията от придвижване към отворени капиталови пазари и свръхнадценен валутен курс, предвкусвайки че нетният приток някога ще възстанови валутния курс до пазарни равнища. Други подозират влиянието на вътрешната информация. Отливът на капитали е сигнал, че икономическите условия и перспективите за растеж са по-лоши от официално представяните данни.

Въпреки това други се позовават на мощната антикорупционна кампания на президента Си Дзинпин и, по-конкретно, на намаляването на толерантността на властите към неправолинейните възгледи. Онези, които се чувстват застрашени от кампанията срещу рушветчийството може би ще са склонни да изнесат парите си извън Китай. Но много други може би ще го направят от страх, че, далеч от мисълта да се отрежда на пазарите една „по-решаваща роля” в икономиката, правителството е вероятно да наложи по-засилен контрол. Капиталите имат склонност да се оттичат към места, където правилата са ясни и стабилни.

Имайки предвид системната важност на Китай в глобалната икономика, съмненията за нейните планове и предвиждания неизбежно ще предизвикат трусове на глобалните капиталови пазари. Именно заради това е толкова важен фактът, че китайското правителство увеличи прозрачността върху своите решения, включително върху по-ефективното оповестяването на политическите си решения.

Имайки предвид успокояващия ефект от скорошното изявление на управителя на Китайската народна банка Джоу Сяочуан (последвало дългото и объркващо мълчание относно валутната политика), че централната банка ще удържи юана „стабилен” срещу кошницата от валути и долара.

Но основните нерешени проблеми вредящи на китайската финансова система, са прекомерният държавен контрол и собствеността, и неограничените гаранции, които развращават пазарите на активи. Това води до концентрацията на капитали (от което страдат предимно малките и средните предприятия) и недооценяване на риска, което допринася за липсата на кредитна култура. Недостигът на кредитна дисциплина е отчасти проблематичен, когато е комбиниран със силно съгласувана монетарна политика, понеже може изкуствено да поддържа над водата зомби компаниите.

За да се разреши този проблем, китайските лидери на всяка цена трябва да отделят държавните сметки от системата за разпределение на кредити, но не съществува ясна пътна карта за подобни действия. Нещо повече, те ще трябва да положат усилия да отворят капиталовите сметки, за да подобрят ефективността на разпределянето на капитали, макар този процес несъмнено да е усложнен от капризността на презграничните капиталови потоци.

Настоящият период на нестабилност в Китай е вероятно да продължи, макар нарасналата прозрачност да направи много за притъпяването му. Ако добавим към това разумната употреба на държавни ресурси, заедно с устойчивите реформи, Китай ще бъде способен да постигне умерен, както и устойчив дългосрочен растеж.

*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика, професор по икономика в Нюйоркския университет, изтъкнат гост-член на Съвета за външни отношения, член на управителния борд на „Институт Хувър” към Станфордския университет и председател на Съвета за нови модели за растеж към Глобалния дневен ред на Световния икономически форум. Бил е и председател на независимата комисия за растеж и развитие, международен орган, който между 2006 и 2010 анализира възможностите за глобален икономически растеж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар