петък, 11 март 2016 г.

Дали „Брексит” ще потопи паунда?

Харолд Джеймс*

Британското правителство наскоро обяви, че референдумът за британското членство в ЕС ще се проведе на 23 юни, което бързо беше последвано от рязък спад на стойността на паунда. Нестабилността на валутния курс на паунда със сигурност ще продължи до референдума и ще се засили в момента, в който един вот за излизане се окаже много вероятен. Резултатът може да се окаже самосбъдващо се пророчество, при което пазарната и политическа нестабилност ще тласне британските избиратели към отхвърляне на ЕС – резултат, който би бил крайно опасен за тях и за останалите граждани на Европа.

Политическите последици съживяват спомените от двадесети век, когато международната стойност на паунда беше нещо като национална обсебеност в Обединеното кралство, а валутните кризи периодично разрушаваха доверието в правителството  и причиняваха политически безпорядък. Например, през август 1931 – в средата на Голямата депресия – финансовата криза и бягството от паунда доведоха до оставката на лейбъристкото правителство, водено от министър-председателя Рамзи Макдоналд. То беше заменено от коалиционно правителство, а Лейбъристката партия се разцепи.

През 1967, друго лейбъристко правителство, водено от Харолд Уилсън, е разклатено от обезценяване подтикнато от спекулативна атака. Лейбъристите губят следващите парламентарни избори. Партията си връща властта през 1974, но в рамките на следващите две години Великобритания е ударена от още една валутна криза – достатъчно голяма, за да се стигне до подкрепа от МВФ. И отново лейбъристите губят следващите избори, а партията се разцепва.

Подобни проблеми с доверието не са специфични само за Лейбъристката партия. По времето на консервативното правителство на министър-председателя Джон Мейджър през 1992 се случва „Черната сряда”, когато паундът е изхвърлен от Европейският валутен механизъм, предшественик на еврото. Това силно наврежда на доверието в правителството. Въпреки че консерваторите успяват да спечелят, макар и с малка преднина, следващите избори, вътрешните пукнатини в партията по отношение на европейската интеграция се задълбочават и в края на 1990-те лейбъристите се връщат на власт (и остават там за повече от десетилетие).

Икономическите ефекти от валутните кризи във Великобритания през 20-ти век са далеч по-малко сурови от политическите последици. Факт е, че обезценяването от 1931 полага основите за новата ера на евтините пари, която прави Великобритания от 1930-те далеч по-малко мрачно място, от това, което е била при икономически ортодоксалния златен стандарт през 1920-те. А обезценяването през 1992 доведе до нов монетарен подход, до по-голяма макроикономическа стабилност и до по-бърз икономически растеж.

Днес обаче, британската икономика е изправена пред сериозни рискове. Колебанията на валутния курс поставят сериозни краткосрочни предизвикателства пред монетарната политика, предвид възможността, в следствие на ценовите промени, за стимулиране на инфлацията. Това може и да не изглежда чак толкова лошо, имайки предвид сегашната изключително ниска инфлация (отчасти в резултат на падащите цени на петрола и суровините). Рискът, разбира се, е, че инфлацията ще надхвърли целта.

По-опасна е възможността политическата несигурност в периода до референдума да обезсърчи чужденците да купуват британски активи – голям проблем за страната заедно с огромния дефицит по текущата сметка. Перспективите за загуби от спадащия валутен курс ще бъдат следващата спирачка, която има потенциал да тласне Обединеното кралство в порочния кръг на сриващо се доверие. В този случай принудителното приспособяване на текущата сметка ще обърне икономиката в рецесия.

Също както през 20-ти век, сегашният икономически проблем може да разруши доверието в консервативното правителство на министър-председателя Дейвид Камерън. Въпросът е дали това ще обърне избирателите срещу проевропейската кампания на правителството, карайки ги да предпочетат „Брексит”, или срещу вредния референдум, който правителството предложи, като доведе до про-ЕС резултат.

Два съревноваващите се разказа се тестват понастоящем. Този, предлаган от Камерън, който поддържа продължаването на членството в ЕС набляга на това, че Европа (но не и единната валута) е източник на сила и стабилност за Обединеното кралство. В същото време защитниците на „Брексит” твърдят, че Обединеното кралство е с уникални характеристики, с най-динамичната столица в света и, както отбеляза министърът на правосъдието Майкъл Гоув, с най-голямата концентрация в света на „мека сила”.

Ако предвижданията за референдума сами по себе си са достатъчни да тласнат Обединеното кралство в ужасни икономически затруднения, правителството, което пожела този референдум и групите помагащи за усложняването на ситуацията, на практика са дискредитирани. Рискът е, че британските избиратели, ядосани заради опасните действия на правителството, ще се поддадат на фалшивите аргументи на кампанията за излизане от ЕС, че напускането на ЕС ще възстанови икономическата динамика на Обединеното кралство.

Във всеки случай Консервативната партия със сигурност е изправена пред своеобразния вътрешен конфликт, който разби Лейбъристката партия след 1931 и отново през 1976. Членове на парламента от Консервативната партия вече са дълбоко разединени, без изгледи за помирение.

За останалата част от Европа, британската политическа драма е повод за притеснение и огорчение. Във време, в което ЕС е изправено пред много сериозни предизвикателства, последното нещо, което е необходимо е продължителни и мъчителни преговори за промяна на условията за членство на Обединеното кралство, които правителството на Камерън поиска.

Нито едно от тези предвиждания не е добро за европейския ангажимент да задържи Обединеното кралство в Съюза. Както някои европейски политици по време на гръцката дългова криза защитаваха отрязването на „инфектирания крайник”, все по-голям брой от тях могат да изгубят търпение, ако икономическата ситуация в Обединеното кралство се влоши.

Всъщност, въпреки дестабилизиращото влияние на един „Брексит”, е възможно, в дългосрочен план, Европа да се окаже по-добре без Обединеното кралство. Въпреки всичко, британското правителство разбира нуждата от по-задълбочена фискална интеграция, но продължава да й се противопоставя. В този ред на мисли, „Брексит” може да даде шанс на Европа за нов старт – такъв, който лидерите на ЕС обсъждат. Но най-вероятният резултат от „Брексит’-а би бил разширяването на финансовата криза, с всички политически последствия.


*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Принстънския университет и професор по история в Европейския университетски институт във Флоренция, Италия. Специалист е по икономическа история на Германия и по история на глобализацията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар