петък, 9 септември 2016 г.

Япония срещу валутните спекуланти

Коичи Хамада*

В борбата за излизане на японската икономика от дефлационното й вцепенение, планът за икономическо съживяване, който министър-председателят Шиндзо Абе стартира през 2012, е подложен на нарастващи критики. Но настоящите трудности на Япония, които са съпътствани със спад на Японската фондова борса, са резултат от поскъпването на йената – 24% за последната година – спрямо основните валути. „Абеномиката” – включваща значителна монетарна и фискална експанзия – не може нищо да направи по въпроса.

От въвеждането на „Абеномиката” японският трудов пазар се подобри значително: бяха създадени 1,5 млн. нови работни места, а безработицата спадна до едва 3%. Нещо повече, корпоративните печалби скочиха рязко, а данъчните приходи нараснаха с повече от 20 трлн. йени (188 млрд. долара).

За да надгради над тези ползи Япония се ангажира с голяма фискална експанзия през следващия месец, която някои описват като частична, преходна версия на т.нар. „хеликоптерни пари” (постоянна монетаризация на правителствения дълг). Но все пак съществуват притеснения, че това няма да е достатъчно, ако йената продължи да поскъпва.

Разбира се, експанзионистичните политики, особено монетарните политики – основният стълб на „Абеномиката” – трябва да доведат до валутно обезценяване. Но колебливият подход на Федералният резерв на Съединените щати за прекратяване на собствената си програма за количествени улеснения, заедно с експанзионистичните политики в другите големи икономики, отслаби влиянието му върху валутните курсове.

Съвсем пресният вот за напускане на ЕС проведен в Обединеното кралство, заедно с въвеждането на негативни лихви от голям брой централни банки, в това число Японската централна банка, разтърси пазарите. Получавайки предимство от тази нервност, мениджърите на хедж-фондове и други спекуланти започнаха да залагат все по-агресивно на поскъпване на йената; дори Чикагската търговска борса показа засилен интерес към бъдещия курс на йената.

В една система на плаващи валутни курсове всяка страна упражнява независима монетарна политика опираща се на вътрешните условия и приемаща съответния валутен курс. А когато движенията на валутния курс стават резки или нестабилни, монетарните власти имат способността  - дори задължението – да се намесят, за да ги омекотят.

Японските власти изглежда разбират това – на теория. На 16 август представители от Министерството на финансите, Агенцията за финансови услуги и Японската централна банка се събраха на дискусия за това, какво трябва да бъде направено, за да се спре поскъпването на йената. След срещата Масацугу Асакава, заместник-министър на финансите, заяви, че министерството би действало бързо срещу колебанията на валутния курс, сметнати за спекулативни.

Изявлението бе предупреждение към спекулантите да спрат да клатят лодката. Но пазарите реагираха много слабо в рамките на курса йена-долар. Макар министерството на финансите да е приемало подобни действия и преди – например точно след въвеждането на политиката на негативни лихви от страна на Японската централна банка и пак след решението за „Брекзит” – то никога не ги е реализирало.

Също както езоповия герой, който поканил вълка в кошарата, министерството на финансите (МФ) загуби доверието в себе си, поне що се отнася до заплахата от намеса на валутните пазари. Затова спекулантите остават убедени, че трябва да направят еднократен залог – печелейки много или най-малко не губейки нищо – и продължават да тласкат йената все по-нагоре.

В този момент думите на МФ няма да са достатъчни да възпрат спекулациите. А и МФ няма решителността да превърне думите си в дела, не само заради американското неодобрение за подкрепа на „валутните манипулации”. Високопоставени представители на американското финансово министерство и Федералния резерв енергично се опитват да разубедят защитниците на пряката намеса, в това число и мен. Един американски учен реагира нервно когато просто споменах думата, сякаш е някаква мръсотия. Американските официални представители, от своя страна, подчертават, че ако Япония бъде обвинена за манипулиране на валутните пазари, то Конгресът на Съединените щати няма да одобри Транстихоокеанското партньорство (ТТП).

Възможно е МФ да избере да задържи Съединените щати на своя страна и да продължи да отправя само безсъдържателни заплахи към спекулантите. Или просто може да продължи да се колебае докато стане твърде късно за предприемане на реални действия. Който и да е от двата подхода би довел до един и същ катастрофален резултат: позволяване на йената да поскъпне до опасни нива, което ще провали „Абеномиката”.

Това, което МФ трябва да направи е смело да се намеси на валутните пазари, за да възпре поскъпването на йената. Спекулантите ще научат суров урок, а японската икономика отново ще влезе в ритъм. Макар Япония да се превръща в изкупителна жертва за провала на ТТП, сделката няма шанс да бъде ратифицирана, имайки предвид настоящия политически климат в Съединените щати. Алтернативата за Японската централна банка би била разпродажбата на чуждестранни активи.

Мнозина мениджъри на хедж-фондове, както и някои икономисти, твърдят че ключът към спасяването на японската икономика от дефлация е по-пряко финансиране с „хеликоптерни пари”, или новонапечатани пари дадени директно на потребителите. Но същите тези хора пречат на ефективната макроикономическа политика като залагат на поскъпване на йената. Едва когато спекулантите бъдат озаптени, може да се започне дискусията за една смела – и силно рискова – монетарна политика.


*Коичи Хамада, специален икономически съветник на министър-председателя Шиндзо Абе, е почетен професор в Yale University и The University of Tokyo.

Няма коментари:

Публикуване на коментар