понеделник, 12 септември 2016 г.

Как да преборим постоянстващата стагнация

Майкъл Спенс*

По-голямата част от света, особено напредналите икономики, през последните години затънаха в образцово забавяне и спадане на растежа на БВП, карайки мнозина да се чудят дали това е предвестник на почти неизменни условия – т.нар. „постоянстваща стагнация”. Отговорът вероятно е да, но на въпроса му липсва дълбочина и затова е с ограничена полезност. В края на краищата съществуват разнообразни типове влияния, които могат да подтиснат растежа и не всяко едно от тях е извън контрола ни.

Разбира се, има строги условия за изпълнение, които много от рушащите растежа насрещни ветрове, стоварващи се върху нас напоследък, затрудняват, че дори ги правят невъзможни за изпълнение, и с които трябва да се справим в скоро време, но без да застрашаваме бъдещия растеж и стабилност. Резултатът от тези постоянстващи условия може да бъде наречен „постоянстваща стагнация 1” (ПС1).

Първото потвърждение, че сме под въздействието на ПС1 е свързано с технологиите. Ако сме, както твърди икономистът Робърт Гордън, в условията на забавяне на повишаващите производителността технологични иновации, дългосрочният потенциал за растеж би бил силно ограничен. Но дори и иновациите да не се забавят толкова много, или поне да не се възродят скоро, структурната адаптация и промените в поведението, нужни за възстановяване на съпътстващата производителност, ще отнеме време.

Второто условие в подкрепа на ПС1 се корени във влиянието на увеличаващата се несигурност – за растежа, за сигурността на работното място, за политиките и регулациите и за многото тенденции, които биха въздействали на всеки един от тези фактори – за инвестициите и потреблението. Хората просто не знаят дали техните правителства ще започнат да реализират напредък в битката с дефлационния натиск, в борбата с нарастващото неравенство, в преодоляването на социалното и политическо разделение и във възстановяването на икономическия растеж и заетостта.

При положение, че в бъдеще търсенето далеч не е гарантирано, частните инвестиции ще намаляват в много страни, в това число, и то най-скоро, в Китай. Това се отнася и до домакинското потребление, най-вече в напредналите икономики, където огромен дял от потреблението е по избор (например възстановяването на потреблението на дълготрайни стоки, пътувания и храненето навън в ресторанти). Имайки предвид колко време отне това на американската икономика, например, за пълното възстановяване от Голямата депресия – до навечерието на Втората световна война, когато правителството започва да стимулира търсенето – изглежда обръщането на тези тенденции няма да се случи скоро.

Третото потвърждение, че сме под въздействието на ПС1 е дългът. Домакинства, корпорации, финансови институции и правителства търпят бюджетни ограничения напълно приемливи, въздържат се от харчове и инвестиции, увеличават спестяванията си и допринасят значително за настоящата дефлационна среда.

Действия целящи да подкрепят намаляването на дълговете и възстановяването на бюджетните баланси – каквито са признаването на загубите, отписването на активи и рекапитализирането на банки – носят дългосрочни ползи, но и изискват краткосрочни разходи. Всъщност възстановяването на бюджетния баланс отнема време, особено при домакинствата, и води до забавяне на растежа.

Картината е някак си мрачна и студена. Но това не е цялата история. Тя се разкрива от още един, по-точен въпрос: има ли набор от политически отговори, които във времето биха довели до увеличаване на нивото и на качеството на растежа? И тук отговорът както се очертава е да, при положение, че ние също се сблъскваме с някакъв тип „постоянстваща стагнация” – да я наречем „постоянстваща стагнация 2” (ПС2) – която властва над желанията ни или на неспособността ни да изковем подходящият микс от политики.

Ключов елемент от този микс от политики трябва да е фокусът върху обуздаването на нарастващото неравенство. Докато силите разпалват тази тенденция – и по-специално глобализацията и дигиталните технологии – ще бъде трудно да се справим напълно с тях, тяхната враждебна реакция може да бъде смекчена с преразпределяне през данъчно облагане и през системата за социално осигуряване. Докато икономиките преминават през продължителни структурни трансформации, отделните хора и семейства имат нужда от ресурси за инвестиции в нови умения.

Нещо повече, монетарната политика, която е виновна за голяма част от тежестта на възстановяването от началото на икономическата криза от 2008 насам, трябва да бъде преосмислена. Истината е, че годините на ултраниски лихви и масираните количествени улеснения не повишиха достатъчно съвкупното търсене и съответно твърде малко ограничиха дефлационните сили.

Но едностранното повишаване на лихвите носи сериозни рискове, понеже в среда на подтиснато потребление по-високите лихви привличат капиталовите потоци, като по този начин тласкат нагоре валутния курс и подкопават растежа и търговската част от икономиката. Предвид това, политическите технолози в напредналите страни трябва да помислят за налагането на някакъв контрол върху своите капиталови сметки (както с успех направиха възникващите икономики) – действие, което би улеснило по-независимите и приспособими подходи за изход от финансовото ограничение.

Трети приоритет трябва да бъде укрепването на финансовите решения, особено свързаните с инвестиции в публичния сектор. Европа, в частност, плаща тежка цена за недоизползването на своя фискален капацитет – решение, което е подтикнато от политическата непопулярност на дълга и фискалните трансфери. При подходящите условия балансите на пенсионните и суверенните фондове също би трябвало да бъдат ограничени да инвестират.

Има и много други сфери, в които страните трябва да помислят за реформи. Те включват данъчната политика, неефективната или неуместна употреба на обществени фондове, спънките пред структурните промени на производствените и посредническите пазари и несвързаността между обхвата на глобалните финансови институции и капацитета на правителствените бюджети да се намесват в случай на финансово бедствие.

ПС1 ще направи решението на проблема на ПС2 много по-трудно. Всъщност, както изглежда дори енергичните вътрешни и международни политически отговори не биха били достатъчни за премахването на риска, при който търсенето и растежът ще останат подтиснати за дълъг период от време. Но това не е причина за забавяне на действията в сферите, в които политиката може да постигне промяна. Така както нашите предишни политически избори помогнаха за генериране на ПС1, пред която сме изправени днес, провалът да въведем политики целящи да се справим с ПС2 може да създаде много по-неподатлива на влияние и потенциално нестабилна ситуация утре.


*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика, професор по икономика в Нюйоркския университет, изтъкнат гост-член на Съвета за външни отношения, член на управителния борд на „Институт Хувър” към Станфордския университет и председател на Съвета за нови модели за растеж към Глобалния дневен ред на Световния икономически форум. Бил е и председател на независимата комисия за растеж и развитие, международен орган, който между 2006 и 2010 анализира възможностите за глобален икономически растеж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар