Клинтъномика срещу тръмпономика

Майкъл Боскин*

Малко по-малко от два месеца до президентските избори в Америка Хилари Клинтън води на Доналд Тръмп с пет пункта в социологическите изследвания, както на национално ниво, така и в няколко важни за надпреварата щата. Но все още нищо не е решено, особено имайки предвид предизвикателната кампания на Тръмп и речите му по основни теми, да не споменаваме за имейл скандалите, които продължават да тормозят кампанията на Клинтън, в това число и наскоро разкритите имейли между ръководния състав на клинтъновата фондация и официални представители на Държавния департамент, докато тя е била негов ръководител.

Все още медиите и обществото са фокусирани върху имиграцията, тероризма, външната политика и потенциалните проблеми с личностните особености на всеки един от двамата кандидати, но много по-малко се говори за икономическата политика. Това е сериозен пропуск, понеже има съществени разлики между икономическите платформи на кандидатите.

Първо, да погледнем правителствените разходи. Клинтън е привърженик на разходите на държавата на благоденствието, каквито са увеличаващите се социални придобивки (недофинансирани програми, които вече надхвърлиха националния дълг), безплатно обучение в обществените училища и облекчаване на дълговете по студентските заеми, както и добавения ‘обществен избор” от 2010 съгласно Закона за предоставяне на грижи, познат като Обамакеър. Тя също така казва, че ще увеличи двойно средствата за зелени енергийни индустриални политики на президента Барак Обама, които привилегироват едни енергийни източници, дори и отделни компании, за сметка на други.

И обратното, Тръмп заявява, че ще премахне социалните придобивки, като отмени или промени Обамакеър, и ще направи правителствените разходи по-ефикасни и по-ефективни (макар да не се впуска в подробности).

За данъците, Клинтън казва, че ще направи данъчната система на Съединените щати по-прогресивна, макар тя вече да е най-прогресивната система сред напредналите икономики. По-конкретно, Клинтън призовава за увеличение на имотния данък и личните данъчни ставки за хората с най-високи доходи – което засяга и малките бизнеси – и ще наблегне на изброените удръжки. Тя не показва желание за намаляване на корпоративните данъци.

Тръмп предлага по-ниски данъчни ставки за хората и американските компании. Понастоящем федералният корпоративен данък в Съединените щати е 35%, най-високият сред страните от ОИСР. Тръмп призовава той да бъде намален до под средните 15%, като през първата година на дадена бизнес инвестиция да бъде премахнат напълно.

За търговията, Клинтън рязко се противопостави на Транстихоокеанското партньорство, многонационално търговско споразумение, договорено между администрацията на Обама и 11 други страни от тихоокеанския басейн. За разлика от съпруга си, който подкрепи и подписа споразумения за свободна търговия по време на мандата си, Клинтън се приближава доста до протекционистичното крило на Демократическата партия.

Позицията по търговските въпроси на Клинтън никак не е за препоръчване, а тази на Тръмп е дори по-лоша. Освен другите неща, Тръмп иска да разпали и търговска война с Китай и Мексико, и казва, че ще предоговори съществуващите търговски споразумения на Америка. Клинтън и Тръмп напълно разбираемо се обръщат към работниците от по-ниските и средната класа, които са поставени на заден план заради глобализацията. Но най-добрият политически отговор не е обръщането към протекционизма (който ще влоши положението на много повече хора), а да се помогне подходящо на работниците останали без препитание.

На последно място, Клинтън и Тръмп се различават и по отношение на разходите и националния дълг. Разширяването на социалните придобивки предложено от Клинтън, както и други разходи, а и плановете й да укрепи допълнително системата за здравни грижи Обамакеър, без съкращаване на бъдещите разходи по програмата – които се предвижда да нарастват – предполага, че увеличаването на дефицита ще продължи и при нейното президентство. Това е далеч от действията на нейния съпруг: Бил Клинтън работеше с контролирания от републиканците Конгрес, за да балансира бюджета в последните години от своето президентство.

Тръмп наскоро намали бюджетните разходи, заради предложеното от него намаляване на данъците, а и за да ги синхронизира с републиканските идеи. Дори да си е направил точната сметка за увеличение на данъчните приходи от икономическия растеж, той все още ще има нужда от съчетаване на данъчните намаления с контрол върху разходите и особено върху социалните разходи. В противен случай и президентство на Тръмп ще има сериозни проблеми с дълга.

По едно предложение на кандидатите има съгласие и то се отнася до огромните разходи за инфраструктура. За нещастие, макар част от това да е полезно за федералното правителство, нито един от кандидатите не успя да даде гаранции, че парите няма да бъдат похарчени чрез корупционни схеми. Съединените щати не се нуждаят от повторение на „готовността” на администрацията на Обама да излива бюджетни пари в безсмислени проекти.

Общо казано, Клинтън ще даде приоритет на преразпределението пред икономическия растеж, докато Тръмп е по-прорастежно ориентиран. Американският растеж е глобален проблем, понеже той води до растеж навсякъде, заради потребителското търсене и търговията на Съединените щати. Но двата основни източника на растеж, производствените печалби и трудовите доходи (от общата трудова заетост), са паднали драстично през последните години. Икономиката на Съединените щати нараства средно годишно с 3% в годините след Втората световна война, но през последното десетилетие не е отчела три последователни тримесечия с ръст от 3%.

Съществуват различни обяснения за забавящия се ръст на производителността. Икономистът от Севереозападния университет Робърт Гордън посочва, че технологичните иновации допринасят по-малко за икономическия, растеж, отколкото предишни пробиви като електричеството, локомотивите, авиацията и компютрите. Икономистът от Харвардския университет Лорънс Самърс набляга на „постоянстващата стагнация”, термин изкован от Алвин Хансен при описанието на продължителния период на охладено търсене през 1930-те и недостатъчните възможности за доходоносни инвестиции. Личното ми мнение е, че слабите икономически политики обезкуражиха бизнес инвестициите, предприемачеството и труда.

Социологически изследвания показват, че нерешилите гласоподаватели са дълбоко недоверчиви и към двамата кандидати. За да бъде избрана и да получи истински мандат за реализация на плановете си, Клинтън ще трябва да бъде по-открита и честна за миналите си грешки. А що се отнася до икономическата политика, тя трябва да се придвижи към центъра, към растежноориентирани мерки и далеч от левичарските позиции, които зае в кампанията за първичните избори срещу сенатора от Върмонт Бърни Сандърс. Тръмп от своя страна ще трябва да покаже състрадание и съпричастност, и да бъде отворен за съвети от другите по въпроси, за които не му достига опит.

Когато републиканците са в тежка битка с демократите за запазване на контрола върху Сената, те трябва да запазят мнозинството си в Камарата на представителите. В резултат на това, по много политически проблеми, всички погледи ще бъдат отправени към председателят на Камарата Пол Райън, който би могъл да действа или като контрабалансьор – и плаващ партньор – на Клинтън, или като ориентир и по-постоянен партньор на Тръмп.

*Майкъл Боскин е професор по икономика в Станфордския университет и член на Управителния борд на Институт „Хувър”. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Джордж Буш-старши от 1989 до 1993 година. Оглавява т.нар. Комисия „Боскин” за разкриване на грешките при официалното изчисление на инфлацията в Съединените щати.