вторник, 20 септември 2016 г.

Голямото замразяване на доходите

Лаура Тайсън*, Ану Мадгавкар**

В наши дни дебатът за неравенството често се фокусира върху непропорционалното натрупване на доход и богатство в много малък дял от домакинствата в Съединените щати и други напреднали икономики. Малко отбелязвана  – но все пак остро – е тенденцията на падане или замразяване на доходите при мнозинството домакинства.

През по-голямата част от периода след Втората световна война, до 2000-те, устойчивият ръст на БВП и на заетостта в напредналите икономики означаваше, че почти всички домакинства се радват на повишаващи се доходи, преди и след данъчно облагане. В резултат на това поколение след поколение израстваше в среда по-добра от тази на своите родители. Но според ново изследване на McKinsey Global Institute (MGI), тази тенденция вече не е гарантирана.

През последното десетилетие ръстът на доходите падна рязко, на половина за повечето домакинства в развитите страни, като тези на самотните майки или на невръстните родители, на нискообразованите работници, са сред най-силно засегнатите. Реалният доход от заплати и капитал на домакинствата в този дял от подоходното разпределение е бил по-нисък през 2014, отколкото през 2005, за почти две-трети от домакинствата в 25 напреднали икономики – или повече от 500 млн. души. И обратното, от 1993 до 2005 по-малко от 2% от домакинствата в тези икономики са имали същите или намаляващи доходи.

Увеличаването на правителствените разходи и по-ниските данъчни ставки намаляват ефекта от замразените или падащи пазарни доходи върху разполагаемите доходи. Въпреки това, 20-25% от домакинствата са изправени пред замразяване или падане на разполагаемия доход от 2005 до 2014, в сравнение с по-малко от 2-та процента за предходните 12 години.

Големият виновник за този обрат е дълбоката рецесия и бавното възстановяване след икономическата криза в напредналите икономики от 2008. От 1993 до 2005 растежът на БВП допринасяше с около 18 процентни пункта за средния ръст на доходите на домакинствата в Съединените щати и Европа; тези числа се сринаха до едва 4 процентни пункта от 2005 до 2014.

Но следкризисното падане на растежа далеч не е единственият проблем. (Ако беше, последното десетилетие просто би било аномалия.) По-дългосрочни фактори като слабите инвестиции, забавянето на растежа на работната сила и рязкото забавяне в ръста на производителността намалиха ръста на доходите за средното домакинство в повечето напреднали страни в сравнение с периода 1993-2005.

Демографските промени – в това число промяната в структурата на семейството, ниската раждаемост и застаряването на населението – доведоха до намаляване както на размера на домакинствата, така и на броя на работещите възрастни във всяко едно домакинство. Промените в пазара на труда – движени от технологичните промени, глобализацията на работните места за работници с ниска и средна квалификация и ръстът на договорите на непълно работно време или временните трудови договори – доведоха до спад на дела на заплатите в националния доход и разпределението на този доход сред домакинствата стана все по-неравномерно. Нито една  от  тези тенденции няма изгледи скоро да се обърне. Даже напротив, някои от тях дори ще се засилят.

Изследването на McKinsey потвърждава ролята на тези дългосрочни фактори за ерозирането на доходите на мнозинството домакинства. То показва, че реалните пазарни доходи на повечето домакинства остават замразени или падат, макар общият растеж да е останал положителен в периода 2005-2014.

В Съединените щати, по-специално, възможността на труда да запази дела си от националния доход, както и домакинствата с ниски и средни доходи да запазят своя дял от  общия доход, ерозира значително. В резултат на това реалният ръст на средният  разполагаем доход се забавя с 9 процентни пункта от 1993 до 2005 и с още 7 процентни пункта от 2005 до 2014.

Швеция, в която средното домакинство получава по-голям дял от печалбата от ръста на производителността за периода 2005-2014, обърна тази негативна тенденция. В отговор на забавянето на растежа през последното десетилетие, шведското правителство си взаимодействаше с работодателите и профсъюзите за намаляване на работните часове и съхраняване на работните места. Благодарение на тази намеса, пазарните доходи паднаха или бяха замразени едва за 20% от домакинствата. А щедрите нетни социални разходи означават, че разполагаемият доход нараства за почти всички домакинства.

Разбира се, Съединените щати също се намесиха след кризата, приемайки пакет от социални стимули през 2009, който, заедно с останалите разходи,  увеличи ръста на средния разполагаем доход с 5 процентни пункта. Спадът с четири процентни пункта на средния пазарен доход се превърна в еднопроцентово повишение на средния разполагаем доход. Но това не промени факта, че от 2005 до края на 2013 пазарният доход падна за 81% от домакинствата в Съединените щати.

По същия начин, скорошно изследване на възпитаника на Университета „Бъркли” Еманюел Саез показва, че реалният пазарен доход за 99% на дъното на подоходната пирамида в Съединените щати нараства през 2014 и 2015 до нива невиждани от 1999. Въпреки това, от края на 2015, реалният пазарен доход за тази група се възстанови едва до две-трети от загубите натрупани по време на рецесията от 2007-2009. С други думи, макар разполагаемият доход да не е паднал нито в Швеция, нито в Съединените щати, подходът на Съединените щати не е  компенсирал спада на пазарните доходи, което Швеция успя да предотврати.

Последиците от този неуспех са дългосрочни. Замразяването или падането на реалните доходи не само действа като спирачка за потребителското търсене и растежа на БВП. Те също така разпалват политическо и социално недоволство, като гражданите губят доверието си в съществуващите икономически структури.

Изследванията на MGI във Франция, Обединеното кралство и Съединените щати разкриват, че хората, чиито доходи не нарастват и които не очакват подобрение, са склонни да разглеждат търговията и имиграцията в много по-негативна светлина, от онези, които се радват на или очакват подобрение. Вотът за „Брекзит’ в Обединеното кралство и опозицията в двете партии срещу споразуменията в Съединените щати, са ясен сигнал за това.

Последните дебати за неравенството на доходите в Съединените щати и други развити страни се съсредоточиха върху рязкото увеличение на доходите за малцина. Но замръзналите или падащи доходи за мнозина добавят различен нюанс към дебата – и търсене на различен тип решение, наблягащо на ръста на заплатата за мнозинството при разпределянето на богатството. При положение, че повечето домакинства продължават да страдат от замразени или падащи доходи – и при положение, че младото поколение е на път да стане по-бедно от своите родители – подобно решение е крайно необходимо.

*Лаура Тайсън, бивш председател на Съвета на икономическите съветници към президента на Съединените щати, е професор в Haas School of Business на Калифорнийския университет, Бъркли, страши съветник в Rock Creek Group и член на Съвета за глобалния дневен ред за половото равенство към Световния икономически форум.

** Ану Мадгавкар е съдружник в McKinsey Global Institute.

Няма коментари:

Публикуване на коментар