четвъртък, 15 септември 2016 г.

Аргументи срещу кеша

Кенет Рогоф*

Светът е залят с книжни пари като централните банки в големите страни вливат стотици милиарди долари в обращение всяка година, основно в банкноти с много голяма деноминация като 100-доларовите. 100-доларовите банкноти съставляват почти 80% от зашеметяващите кешови наличности от 4200 долара на глава от населението.

Банкнотите от 10 хил. йени (около 100 долара) съставляват приблизително 90% от общата валута в обращение в Япония, където кешът на глава от населението е почти 7 хил.  долара. И както казвах преди две десетилетия, всичкият този кеш помага на растежа главно в сивата икономика, не и на официалната.

В никакъв случай не защитавам безкешовото общество, което нито би било възможно, нито пък привлекателно някога. Но общество с по-малко кеш би било по-справедливо и сигурно място.

С нарастването на броя на кредитните карти, електронните разплащания и мобилните платежни услуги, използването на кеш в легалната икономика намалява, особено средните и големи по размер разплащания. Проучвания на централните банки показват, че много малък процент от банкнотите с големи деноминации се държат и използват от обикновените хора или бизнеса.

Кешът обслужва престъпността, понеже е анонимен, а големите банкноти са особено проблематични, заради това, че са лесни за пренасяне и скриване. Милиони долари в 100-доларови банкноти се събират в обикновено куфарче, а милиони долари в банкноти от 500 долара (всяка струваща около 565 долара), се събират в обикновен сак.

Несъмнено има много начини да подкупиш властите, да извършиш финансово престъпление и да избегнеш данъците без наличието на книжни пари. Но повечето от тях включват много високи разходи за извършване на действието (например необработени диаманти) или има риск от разкриване (да кажем банкови преводи или плащания с кредитни карти).

Да, съвременните криптовалути като Биткойна, ако не напълно неуязвими към проследяване, са почти неуязвими. Но стойността им се променя рязко, а и правителствата имат много инструменти, чрез които могат да ограничават употребата им – например чрез забраната им да се ползват за разменно средство в банките или магазините. Кешът е уникален със своята ликвидност и почти универсална употреба.

Вредите от избягване на данъците са главозамайващи, може би 700 млрд. долара на година в Съединените щати (включвайки федералните, щатските и местните данъци) и много повече в силно облаганата с данъци Европа. Престъпленията и корупцията, макар да е трудно да бъдат определени, почти сигурно носят по-големи загуби. Да не говорим за нелегалните лекарства и наркотици, за мошеничеството, както и за трафика на хора, тероризма и изнудването.

Нещо повече, кешовите плащания от работодатели на незаконни работници са основен двигател на нелегалната имиграция. Прекратяването на употребата на кешови разплащания е далеч по-хуманен начин да се ограничи имиграцията, отколкото е строителството на огради с бодлива тел.

Ако правителствата не бяха толкова опиянени от печалбите правени чрез печатането на книжни пари, те щяха да проумеят вредите. А е нужно толкова малко. Наскоро ЕЦБ заяви, че ще премахне мега-банкнотата от 500 евро. Все пак тази много закъсняла промяна беше въведена въпреки огромната съпротива на обичащите кеша Германия и Австрия. Само в северна Европа делът на валутата на глава от населението все още е доста умерен в сравнение с огромните количества пари в обращение в еврозоната като цяло (над 3 хил. евро на глава от населението).

Правителствата в южна Европа, ужасени от повишаването на данъците, вземат нещата в свои ръце, макар че нямат контрол върху печатането на банкноти. Например Гърция и Италия се опитват да попречат на употребата на кеш ограничавайки кешовите продажби на дребно (съответно до 1500 евро и 1000 евро).

Очевидно, кешът остава важен за всекидневните дребни плащания и за защита на личния живот. Централните банкери на страните от северна Европа, които предпочитат статуквото, цитират руския писател Фьодор Достоевски: „Парите са разменното средство на свободата”. Разбира се, Достоевски е живял в средата на 19-ти век, в ограничената среда на царисткия режим, а не в съвременна либерална държава. Все пак северноевропейците имат избор. Въпросът е дали настоящата система е в точния баланс. За мен е ясно, че не е.

Планът за ограничаване на книжните пари трябва да се опира на три принципа. Първо, важно е да се позволи на обикновените граждани да продължат да използват кеш за удобство и да правят анонимни разплащания в разумни размери, като в същото време се разбие бизнес моделът на практикуващите големи, повтарящи се, анонимни плащания на всички нива на разплащане. Второ, всеки план трябва да бъде въвеждан постепенно (да кажем за едно-две десетилетия), което да позволи приспособяване и постоянно коригиране, когато възникнат непредвидени проблеми. И, трето, реформите трябва да са чувствителни към проблемите на домакинствата с ниски доходи, особено онези без достъп до банките.

В новата ми книга „Проклятието на кеша”, предлагам план, който включва постепенно премахване на банкнотите с големи деноминации, като се оставят малките банкноти (10 и под 10 долара) в обращение за неопределено време. Планът осигурява финансово приобщаване като предлага на домакинствата с ниски доходи безплатни дебитни сметки, които също така могат да се използват за разплащания на социални помощи. Последната стъпка вече беше предприета от страни като Дания и Швеция.

Ограничаването на книжните пари може значително да намали престъпленията и избягването на данъци. Но то може да окуражи престъпната икономика да предприема по-рискови и по-малко ликвидни плащания. Кешът може и да изглежда като малък и незначителен проблем за днешния високотехнологичен финансов свят, но ползите от ограничаването на най-отпечатваните банкноти са много по-големи отколкото можем да си представим.


*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет и носител на наградата на Дойче банк за финансов икономикс за 2011 година. Бил е главен икономист на МВФ от 2001 до 2003 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар