сряда, 7 септември 2016 г.

Британия ще съжалява

Джордж Сорос*

До гласуването на народа на Обединеното кралство за напускане на ЕС, бежанската криза беше най-големият проблем, пред който Европа се изправя. Всъщност тази криза изигра ключова роля в причиняването на най-голямото нещастие нанесено от „Брекзит”.

Гласуването за „Брекзит” беше огромен шок. Сутринта след вота разпадът на ЕС изглеждаше почти неизбежен. Надвисващите кризи в други страни от ЕС, особено в Италия, влошиха и без това мрачните прогнози за оцеляването на ЕС.

Но докато първоначалният шок от британския референдум се разсейваше, се случи нещо неочаквано: трагедията не се приемаше като свършен факт. Мнозина британски гласоподаватели започнаха да усещат силата на „потребителското разкаяние”, която от хипотетична се превръщаше в реална. Лирата потъваше. Следващ шотландски референдум започна да изглежда все по-вероятен. Някогашните водачи на кампанията за „напускане” претърпяха странен саморазрушителен пристъп, а някои от последователите им съзряха мрачното бъдеще, пред което се изправяше страната им, а и самите те. Сигнал за промяната в общественото мнение стана кампания, подкрепена от повече от четири милиона души, за подписка до Парламента за провеждане на втори референдум.

Докато „Брекзит” бе неприятна изненада, спонтанният отговор на него се оказа приятна. Хора и от двете страни на барикадата – и най-вече онези, които дори не са гласували (особено младите хора под 35) – се мобилизираха. Това се оказа особен вид спонтанен народен подем, който ЕС никога не е бил в състояние да произведе.

Следреферендумната бъркотия показа на хората във Великобритания какво ще изгубят с напускането на ЕС. Ако тези чувства се разпространят към останалата част на Европа, изглеждащият неизбежен разпад на ЕС може да създаде положителен заряд за една по-силна и по-просперираща Европа.

Този процес може да започне в Британия. Народният вот не може да бъде върнат, но кампанията по събирането на подписи може да преобрази политическия пейзаж като покаже новопридобития ентусиазъм за членство в ЕС. Този подход след това може да бъде повторен и в останалия ЕС, създавайки движение за съхраняване на ЕС чрез дълбокото му преструктуриране. Убеден съм, че след като в следващите месеци се разкрият последиците от „Брекзит”, все повече и повече хора ще са нетърпеливи да се присъединят към това движение.

Това, което ЕС не трябва да прави е да наказва британските гласоподаватели като пренебрегва техните основателни тревоги за недостатъците на Съюза. Европейските лидери трябва да осъзнаят собствените си грешки и да видят демократичния дефицит в сегашната институционална уредба. Вместо да определят „Брекзит” като преговори за развод, те трябва да сграбчат възможността да преучредят ЕС – правейки го клуб, към който Обединеното кралство и други заплашващи с излизане страни да искат да се присъединят.

Ако недоволните гласоподаватели във Франция, Швеция, Италия, Полша и други страни, смятат че ЕС допринася за подобряване на живота им, ЕС ще излезе по-силен. Ако не, той ще се срути по-бързо отколкото днес си мислят лидерите и гражданите.

Следващата гореща точка е Италия, която е на прага а банкова криза и референдум през октомври. Премиерът Матео Ренци попадна в „Параграф 22”: ако не разреши банковата криза навреме, той ще изгуби референдума. Това ще доведе на власт Движение „Пет звезди”, партньор на про-Брекзит Партията за независимост на Обединеното кралство. За да намери решение Ренци се нуждае от подкрепа на европейските власти, но те са твърде бавни и сковани.

Европейските лидери трябва да разберат, че ЕС е на ръба на срив. Вместо да се обвиняват едни други, те трябва да застанат заедно и да предприемат извънредни мерки.

Първо, трябва да се направи ясно разграничение между членството в ЕС и еврозоната. Страните късметлии, които не са членове на еврозоната, не трябва да бъдат дискриминирани. Ако еврозоната стане по-тясно интегрирана, каквато трябва да бъде, тя ще се нуждае от своя собствена хазна и бюджет, за да обслужва фискални задачи, така както сега обслужва монетарни такива чрез ЕЦБ.

Второ, ЕС трябва да вкара в употреба отличните си и неограничени кредитни възможности. Лидерите биха действали безотговорно, ако не успеят да използват капацитета на ЕС за кредитиране, във време, в което съществуването му е заложено на карта.

Трето, ЕС трябва да засили своята отбрана, за да се защити от външните врагове, които може да извоюват предимство от настоящата му слабост. Най-големият актив на ЕС е Украйна, чиито граждани са готови да умрат в защита на страната си. Като защитават себе си, те защитават и ЕС – рядкост в сегашна Европа. Украйна има щастието да има правителство, което е по-решено и по-способно да прокара реформи, за които настояват и нейните граждани, и външните й поддръжници. Но ЕС и нейните държави членки не дават подкрепата, от която Украйна се нуждае (Съединените щати са далеч по-съпричастни).

Четвърто, плановете на ЕС за споразумение по бежанската криза трябва да бъдат напълно преразгледани. Те са осеяни с недоразумения и противоречия, които ги правят неефективни. Те са печално недофинансирани. И използват принудителни мерки, които предизвикват съпротива. Предложил съм изчерпателно решение на тези проблеми.

Ако ЕС реализира напредък в тези насоки, той би станал организация, към която хората да искат да принадлежат. В този ред на мисли, промяната в договора – и по-нататъшна интеграция – отново би станала възможна.

Ако европейските лидери се провалят в действията си, онези от нас, които искат да спасят ЕС, за да могат да я преучредят, ще трябва да последват призивите на младите активисти от Британия. Днес, повече от всякога, защитниците на ЕС имат задължението да намерят път към обединението си.


*Джордж Сорос е председател на Soros Fund Management и предсеdaтел на Фондация „Отворено общество”. Той е пионер на индустрията на хедж-фондовете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар