четвъртък, 29 септември 2016 г.

Настъпващата анти-национална революция

Робърт Шилър*

През последните няколко столетия светът претърпя редица интелектуални революции срещу разнообразните форми на потисничество. Тези революции се раждат в умовете на хората и се разпространяват – почти в целия свят – не чрез война (което означава, че причините са различни), а чрез езика и комуникационните технологии. В основата си, идеите които те представляват – за разлика от причините за война – стават неоспорими.

Мисля, че следващата такава революция, вероятно по някое време през 21-ви век, ще премахне зависимостта на икономиката от нациите държави. Тя ще се фокусира върху несправедливостта, произхождаща от факта, че, в зависимост от късмета, някои се раждат в бедни страни, а други в богати страни. Колкото повече хора работят за мултинационални компании и се срещат и запознават с много хора от други страни, толкова повече чувството им за справедливост ще бъде засегнато.

Това едва ли е нещо нечувано и невиждано. В своята книга „1688: Първата модерна революция”, историкът Стивън Пинкъс доказва убедително, че т.нар. „Славна революция” е най-добрият пример не за свалянето на католическия крал от парламента в Англия, а за началото на световна революция в справедливостта. Тук няма бойни полета. Вместо това има кафенета с възможност за безплатно четене на вестници, които тогава стават популярни като места за информиране по всички въпроси на деня. Както се и случва, Славната революция поставя началото на световното признание на легитимността на групи, които не споделят „идеологическото единство” желано от силен владетел.

Памфлетът на Томас Пейн „Здрав разум”, станал безспорен бестселър в Тринадесетте колонии, когато бива публикуван през януари 1776, бележи началото на друга такава революция, която не е същата онази Революционна война срещу Британия, започнала по-късно същата година, понеже освен че е продавана е също така и четена на глас по църкви и срещи. Идеята че наследствените монарси притежават някакво духовно превъзходство над останалите е решително отхвърлена. По-голямата част от света днес, в това число и Британия, е приела това.

Същото би могло да бъде казано за постепенната отмяна на робството, постигнато в голяма степен не чрез война, а чрез нарастващо признаване от народа на неговата жестокост и несправедливост. Бунтовете в Европа от 1848 в основата си са били протест срещу изборните закони, които са ограничавали избирателното право само до едно малцинство от мъже: притежатели на собственост или аристократи. Правото на глас на жените е следващата стъпка, дошла скоро след тях. През 20-ти и 21-ви век, ставаме свидетели на разширяването на гражданските права до расовите и сексуалните малцинства.

Всички „справедливи революции” от миналото се опират на подобрените комуникации. Потисничеството вирее на почвата на отдалечеността, понеже не срещаш и не виждаш потиснатия.

Следващата революция няма да премахне предразсъдъците към месторождението, но преимуществата на националната принадлежност ще бъдат омекотени. Макар възходът на анти-имигрантските настроения  по света днес да изглежда, че вече е минал зенита си, чувството за несправедливост ще се засилва заради продължаващия растеж на комуникациите. В края на краищата признаването на грешката ще предизвика големи промени.

Засега това признаване все още се сблъсква с патриотичните импулси, коренящи се в социалния договор между гражданите на една нация, които плащат данъци през годините или изпълняват воинския си дълг, за да градят или защитават това, което смятат за свое собствено.

Но най-важната стъпка за справяне с предразсъдъка по отношение на месторождението вероятно не цели имиграцията. Вместо това тя ще се фокусира върху поощряването на икономическата свобода.

През 1948 „теоремата за изравняване на факторните цени” на Пол Самюелсън блестящо разкрива, че в условията на неограничена свободна търговия без разходи за транспорт (и при други идеални предпоставки), пазарните сили биха изравнили цените на всички производствени фактори, в това число нивото на заплащането за всеки стандартизиран вид работа, по света. В един идеален свят, на хората няма да им се налага да се местят в друга страна заради по-високата заплата. В края на краищата, те имат нужда просто да участват в производство на продукция търгувана международно.

След като технологията намали разходите за транспорт и комуникации почти до изчезване, постигането на това равенство е все по-осъществимо. Но за да стигнем дотам трябва да премахнем старите ограничения и да предотвратим изникването на нови такива.

Последните дискусионни все още споразумения за свободна търговия, Транстихоокеанското партньорство (ТТП) и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), са силно критикувани от групи по интереси, които се опитват да ги подчинят на собствените си цели. Но все пак ние се нуждаем – и вероятно ще ги постигнем – от по-добри споразумения.

За постигането на изравняване на факторните цени хората имат нужда от здрава основа за продължителна кариера свързана със страна, в която не просто пребивават физически. Ние също така се нуждаем от защита на губещите от чуждестранната търговия в границите на собствените ни нации-държави. Помощта за търговско приспособяване води началото си от ситуацията в Съединените щати от  1974. През 1995 Канада експериментира с Проекта за добавка към доходите. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, стартиран през 2006, има тъничък бюджет в размер на 150 млн. евро. Президентът на Съединените щати Барак Обама предложи да разшири програмата за помощ за търговско приспособяване. Но, поне засега, това са нещо повече от експерименти и предложения.

В края на краищата следващата революция вероятно ще се опира на всекидневните взаимодействия с чужденци пред компютърните монитори, които може би са интелигентни и скромни хора – хора, които имат съдбата, не по техен избор, да живеят в бедност. Това би трябвало да доведе до постигането на по-добри търговски споразумения, които предполагат възможно развитие на правилата на социалното осигуряване за защита на хората в рамките на една държава във времената на преход  към една все по-глобализирана икономика.


*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за 2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар