понеделник, 8 февруари 2016 г.

Възраждането на Шри Ланка

Джоузеф Стиглиц*

Шри Ланка беше напълно заслужено похвалена за напредъка направен след края на войната срещу Тамилските тигри през 2009. Икономиката растеше със средно годишен темп от 6,7%, а образователната и здравната статистика са впечатляващи.

Всички развиващи се страни са изправени през безброй предизвикателства, но това е случай на страна, която в продължение на 30 години страдаше от гражданска война. Правителството ще трябва да определи своите приоритети, а успехът ще изисква цялостен подход.

Войни като битката срещу Тамилските тигри са социално и икономически болезнени със своите реални или предполагаеми дискриминации и с неуспехите на правителствата да се справят с неравенствата в доходите и здравното обслужване по подходящ начин. Именно това е много по-важно за Шри Ланка от преходната справедливост (или ако трябва да посочим друг пример, то това е Колумбия, където мира с партизаните от ФАРК е все по-вероятен). Необходима е пълна интеграция на Тамилите, ожесточеното шриланкийско малцинство, в икономическия живот на страната.

Пазарите сами по себе си не могат да разрешат този проблем. Шри Ланка ще се нуждае от балансирани програми за действие, които предлагат решения на различните форми на икономическо неравенство и са пригодени за неравенствата вътре в тамилското население. Няма да е добре да се подпомагат много богатите тамили в Шри Ланка и да се остави бедната, нисша каста тамили на дъното.

Икономическата интеграция на северния тамилски регион може да се осъществи само чрез огромни публични инвестиции в инфраструктура, образование, технологии и много други неща. Всъщност подобни инвестиции са нужни в цялата страна. А данъчните приходи като дял от БВП все още са едва 11,6% или около една-трета от тези на Бразилия.

Като много други развиващи се страни Шри Ланка просто се възползваше пълноценно от високите цени на суровините през последните години (чаят и каучукът генерираха 22% от износа на страната). Шри Ланка трябваше да използва бумът в цените на суровините за диверсифициране на експортната си база, което предишното правителство на Махинда Раджапакса не направи. Когато износните цени паднаха, а туризмът пострада от глобалното икономическо забавяне се появиха проблемите в платежния баланс.

Някои са на мнение, че обръщането на Шри Ланка към МВФ гарантира затягане на коланите. Това би било крайно непопулярно. Твърде много страни изгубиха икономическия си суверенитет с програмите на МВФ. Освен това МВФ почти сигурно ще каже на властите в Шри Ланка, не че харчат толкова много, а че облагат с данъци твърде малко.

За късмет, съществуват множество данъци, които властите могат да наложат, за да повишат производителността, растежа и стойността. Шри Ланка изобилства от слънце и вятър, въглеродният данък ще повиши значително приходите, ще увеличи съвкупното търсене, ще придвижи страната към зелената икономика и ще подобри платежния баланс. Прогресивното данъчно облагане би поощрило повече ресурси да се влагат в продуктивни инвестиции, което ще намали неравенството и значително ще увеличи приходите. Данъчното облагане на луксозни стоки, повечето от които са вносни, ще постигне същите резултати.

Някои в страната, неточно цитирайки данните за притока на преки чуждестранни инвестиции (въпреки забележителното подобрение на бизнес климата), призовават за по-ниски корпоративни данъци. Но подобни данъчни отстъпки са сравнително неефективни в условията на нужда от дългосрочни инвестиции в Шри Ланка, затова приемането им допълнително би опразнило и без друго празната хазна.

По същия начин, една често предлагана стратегия, публично-частното партньорство, може и да не е толкова полезна колкото се смята. Подобно партньорство обикновено налага поемане на рискове от правителството, докато частният сектор обира печалбите. Обикновено, скритите капиталови разходи при този подход са много високи. И ако частният сектор може, а и често го прави, да не изпълни договорните си задължения (като фалира) – или да наложи предоговаряне под заплаха от неизпълнение – правителствата не могат, особено при наличието на международни инвестиционни договорености.

Стратегиите за развитие през 21-ви век трябва да са различни. Те трябва да се базират на познанието – познанието да се произвежда, да се изнася и познание за самото познание. Някои етапи могат да се прескочат: в случа с Шри Ланка ползите (различни от пряката заетост) получени от определени нискоквалифицирани манифактурни производства като шивашкото, може и да се окажат ограничени. Предвид образователното равнище, Шри Ланка може и да е способна да премине директно към технологично по-напреднали сектори, вископродуктивно биоземеделие и туризъм за по-заможни хора.

Но ако Шри Ланка предприеме такива действия, тя ще се нуждае от подсигуряването на по-добри политики за околната среда за целия остров. Това ще наложи добро градско планиране. Понастоящем Шри Ланка има късмета да е на по-ниско ниво на урбанизация, но е добре да се промени през следващите две десетилетия. Това дава на страната възможността да създаде градски модели базирани на адекватно осигуряване на публични услуги и подходящ градски транспорт и да намали вредите от въглеродното замърсяване и климатичните промени.

Шри Ланка е красиво и идилично място в Индийския океан, и може да се превърне в икономически хъб за целия регион – финансов център и рай за инвестициите в една турбулентна от геополитическа гледна точка част от света. Но това не би се случило, ако се разчита прекалено много на пазара или ако не се инвестира достатъчно в публични блага. За щастие, след установяването на мира и налагането на представителните политически институции, днес Шри Ланка има повече възможности от всякога да направи верния избор.

*Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика през 2001 и на John Bates Clark Medal през 1979, е професор в Columbia University, съпредседател на Експертната група за измерване на икономическото представяне и социалния напредък към ОИСР, и главен икономист на Roosevelt Institute. Бил е старши вице-президент и главен икономист на Световната банка, и председател на Съвета на икономическите съветници към президента на Съединените щати по време на мандата на Бил Клинтън. През 2000 основава Инициативата за политически диалог, тинк-танк за международно развитие базиран в Columbia University.

Няма коментари:

Публикуване на коментар