понеделник, 1 февруари 2016 г.

Опасността от една слаба Европа

Джоузеф Най*

През 1973 държавният секретар на Съединените щати Хенри Кисинджър, след периода на американската ангажираност с Виетнам и Китай, обяви „година на Европа”. Съвсем наскоро, след  като президентът Барак Обама насочи американския стратегически „център на внимание”, или връщане на баланса, към Азия, много европейци изразиха тревожност за американското изоставяне. Днес, в резултат на продължаващата бежанска криза, руската окупация на източна Украйна и незаконното присъединяване на Крим, и заплахата от оттегляне на Великобритания от ЕС, 2016 може да се окаже, по принуда, следващата „година на Европа” за американската дипломация.

Въпреки лозунгите Европа запазва впечатляващите си властови ресурси и е от жизнен интерес за Съединените щати. Макар американската икономика да е четири пъти по голяма от германската, икономиката на 28-те страни-членки на ЕС е равна на тази на Съединените щати, а населението от 510 млн. души е значително по-голямо от 320-те млн. американци.

Да, доходът на глава от населението на американците е по-висок, но по отношение на човешкия капитал, технологиите и износа, ЕС е много по-напреднал икономически. До кризата от 2010, когато фискалните проблеми на Гърция и други страни създадоха смут на финансовите пазари, някои икономисти спекулираха, че еврото скоро може да измести долара като основна световна резервна валута.

По отношение на военните ресурси, Европа харчи по-малко от половината от това, което Съединените щати отделят за отбрана, но има повече мъже и жени под пагон. Великобритания и Франция притежават ядрен арсенал и ограничени възможности за отвъдморска намеса в Африка и Близкия изток. И двете страни са активни партньори при въздушните удари срещу Ислямска държава.

Що се отнася до меката сила, Европа отдавна е притегателна сила, а европейците са играли централна роля в международните институции. Според едно скорошно изследване, проведено от Portland Group, в Европа са 14 от 20-те най-развити страни. Значението на факта, че Европа се е обединила около общи институции я прави привлекателна за съседите на ЕС, макар това да беше подкопано значително след финансовата криза.

Ключовият въпрос при оценяване на европейските властови ресурси е дали ЕС ще запази достатъчна сплотеност, за да говори в един глас по широк кръг международни проблеми, или ще остане разединена група определяща се на базата на различните национални идентичности на страните членки, на различията в политическата им култура и на отделните външни политики.

Отговорът зависи от проблема. По въпросите на търговията например, Европа е равнопоставена на Съединените щати и е способна да балансира на американската сила. Ролята на Европа в МВФ е втора по важност след тази на Съединените щати (макар финансовата криза на подкопа доверието в еврото).

По отношение на анти-тръстовите проблеми, размерът и привлекателността на европейския пазар означава, че американските фирми преследващи сливане трябва да получат одобрението на ЕК, така както и на министерството на правосъдието на Съединените щати. В нашия киберсвят, ЕС е установил глобални стандарти за защита на личните данни, които Съединените щати и някои мултинационални компании не могат да пренебрегнат.

Но Европейската общност среща значителни ограничения. Националните идентичности остават по-силни от общата европейска идентичност. Десните популистки партии са включили институциите на ЕС сред целите на своята ксенофобска реторика.

Законовата интеграция сред страните от ЕС нараства, но интеграцията на външната и отбранителната политики остава ограничена. Британският премиер Дейвид Камерън обеща да ограничи властта на институциите на ЕС и да подложи резултатите от преговорите си с лидерите на Съюза на народен референдум в края на 2017. Ако британците гласуват с не и излязат от ЕС, ударът върху европейския морал ще бъде тежък – резултат, който Съединените щати дадоха ясно да се разбере, че трябва да бъде избегнат, макар да могат да направят малко, за да го предотвратят.

В по-дългосрочен план Европа ще има сериозни демографски проблеми, дължащи се на ниската раждаемост и нежеланието да приеме масова имиграция. През 1900 в Европа живее една-четвърт от световното население. В средата на този век в нея вече ще живее едва 6%, като почти една-трета от него ще е над 65 годишна възраст.

Макар че настоящата имиграционна вълна би могла да се окаже решението на дългосрочните демографски проблеми на Европа, тя застрашава единния европейски проект, въпреки изключителното лидерство на германския канцлер Ангела Меркел. В повечето европейски страни политическата съпротива е остра, заради увеличаващия се поток (повече от един милион души през миналата година) и заради мюсюлманската вяра на повечето новопристигнали. И отново американските дипломатически интереси са заложени на карта, но и тук Съединените щати не могат да направят кой знае какво.

Съществува малка дългосрочна опасност Европа да стане заплаха за Съединените щати, не само заради ниските разходи за отбрана. Европа е най-големият пазар на света, но й липсва единство. Нейните културни индустрии са впечатляващи, но по отношение на висшето образование тя има 27 университета в първата стотица на света, докато Съединените щати имат 52. Ако Европа преодолее своите вътрешни различия и се опита да стане глобално предизвикателство за Съединените щати, тези активи отчасти могат да балансират американската мощ, но не и да я достигнат.

За американските дипломати обаче, опасността не е Европа, която става твърде силна, а Европа, която е твърде слаба. Ако Европа и Америка останат съюзници, техните ресурси взаимно ще се подсилват.

Въпреки неизбежните търкания, които забавят преговорите по предложеното Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, икономическото отделяне е малко вероятно, а Обама ще пътува до Европа през април да подкрепи ТТИП. Преките инвестиции в двете посоки са по-големи от тези с Азия и помагат за поддържането на икономическата свързаност. Но въпреки че американците и европейците са отделени от векове, те споделят ценностите на демокрацията и човешките права повече от всеки друг регион по света.

Нито силни Съединените щати, нито силна Европа са заплаха за жизненоважните интереси на другия. Но една слаба Европа през 2016 може да навреди на двете страни.


*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване. Професор е в Харвардския университет и е член на Съвета на световния дневен ред за бъдещето на управлението към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар