четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Пет истини за тероризма

Джоузеф Най*

Американската политика беше пленена от терористите. През декември 2015 социологически сондажи показаха, че при един от всеки шест американци, почти 16% от населението, припознават тероризма като най-важният национален проблем, което е с 3% повече от предишния месец. Това е най-високият процент американци споменаващи тероризма от десетилетие, макар и да са все още доста по-малко от 46-те процента измерени след терористичните атаки от 11 септември 2001.

Ефектът от тази промяна в общественото мнение е особено силен в първичните избори за кандидат за президент на Републиканската партия. Тя определено даде тласък на кандидатурата на Доналд Тръмп, чиято анти-мюсюлманска риторика бе особено силна (да не кажа подстрекателска). Някои политици започнаха да наричат битката срещу тероризма „Трета световна война”.

Тероризмът е проблем за Съединените щати, както атаките в Сан Бернардино, Калифорния, през декември показаха. Но той се разду извънмерно, както от кандидат-президентите, така и от новинарските медии, потвърждавайки поговорката, че „насилието продава”. За да разберат тероризма, американците – и останалите – трябва да имат предвид следните съображения.

Тероризмът е форма на театралничене. За терористите е по-важно да задържат вниманието и да поставят проблемите си на преден план, отколкото броят на убитите от тях. Ислямска държава са се усъвършенствали в това. Варварските обезглавявания, които показват и разпространяват из социалните медии са направени така че да шокират и отчайват, и така да привличат внимание. Чрез преувеличаване на ефектите и чрез правенето от всеки терористичен акт на водеща новина, ние играем по тяхната свирка.

Тероризмът не е най-голямата заплаха, пред която са изправени хората в напредналите страни. Тероризмът убива далеч по-малко хора отколкото автомобилните катастрофи или цигарите. Всъщност тероризмът дори не е голяма заплаха – или даже малка от тази гледна точка. По-вероятно е да бъдете убит от светкавица, отколкото от терористи.

Експерти изчисляват, че американският годишен риск да бъдете убит от терористи е едно към 3,5 милиона. Ако сте американец е по-вероятно да умрете от инцидент във вана (един на 950 хиляди), от домашен уред (един на 1,5 милиона), от елен (един на два милиона) или на пътнически самолет (един на 2,9 милиона). Шест хиляди американци годишно умират пишейки или говорейки по телефон докато карат. Това е няколко пъти по-голяма възможност, отколкото да умрете от тероризъм. Радикалните ислямски терористи убиват по-малко американци, отколкото атаките на недоволни работници и училищни стрелци. Тероризмът не е Трета световна война.

Глобалният тероризъм не е нов феномен. Обикновено е нужно поне едно поколение време за надигане на вълна от тероризъм. В началото на 20-ти век, анархисткото движение убива немалко държавни глави заради утопичните си идеи. През 1960-те и 1970-те „новата левица” Червените бригади и Фракция Червена армия отвлича самолети отвъд националните граници, и пленява и убива бизнес и политически лидери (както и обикновени граждани).

Днешните джихадистки екстремисти са внушаващ респект политически феномен покрит в религиозни одежди. Мнозина лидери са традиционни фундаменталисти, но хората, чиято идентичност беше изтръгната от корен заради глобализацията и които търсят своята идентичност във въобразената общност на чистия ислямски халифат. Унищожаването им ще изисква време и усилия, но религиозната природа на ИД ограничава обхвата на посланията й. С атаките си на сектантска основа тя не може да се обръща към всички мюсюлмани, още по-малко към индусите, християните и останалите. ИД рано или късно ще бъде победена, както бяха победени останалите транснационални терористични групи.

Тероризмът е като джиу джицу. По-малките актьори използват силата на по-големите, за да ги победят. Нито една терористична организация не е силна колкото една държава и едва няколко терористични движения са успели да я победят. Но само ако успеят да пречупят гражданите на държавата, те могат да се надяват да победят. Ал-Кайда усоя да примами Съединените щати в Афганистан през 2001. ИД се роди върху отломките на американското нахлуване в Ирак.

За да бъде победен тероризмът е нужна разумна сила. Разумната сила е способността да се комбинира мощта на военната и полицейската сила с меката сила привлекателността и убеждаването. Твърдата сила е необходима, за да бъдат убити или заловени твърдолинейните терористи, малцина от които са предразположени към привличане или убеждаване. В същото време меката сила е необходима, за да привлече онези от периферията, които твърдолинейните се опитват да привлекат на своя страна.

Именно поради тази причина вниманието към обясняването на американските действия в социалните мрежи е толкова важно и необходимо, колкото и прецизните въздушни удари. Враждебната риторика, която отчуждава мюсюлманите и намалява желанието им да дават изключително важна разузнавателна информация, излага всички ни на опасност. Затова анти-мюсюлманските позиции на някои от настоящите президентски кандидати са толкова вредни.

Тероризмът е сериозен проблем и заслужава да е топ приоритет за нашите разузнавателни, полицейски, военни и дипломатически агенции. Той е важен компонент от външната политика. И е от изключителна важност да държим оръжията за масово унищожение далеч от ръцете на терористите.

Но не трябва да падаме в капана на терористите. Нека действията на главорезите се разиграват в празна зала. Ако им позволим да се качат на сцената на публичния ни дебат, ще подкопаем качеството на обществения си живот и ще изкривим до неузнаваемост приоритетите си. Нашата сила ще бъде използвана срещу самите нас.


*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване. Професор е в Харвардския университет и е член на Съвета на световния дневен ред за бъдещето на управлението към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар