сряда, 3 февруари 2016 г.

Екстремното време и глобалният растеж

Кенет Рогоф*

До съвсем скоро, обичайна нагласа сред макроикономистите беше, че краткосрочните колебания във времето не се отразяват съществено на икономическата активност. Наемането на строителни работници през март би било по-практично, особено ако времето е необичайно меко, но възвращаемостта от инвестицията ще се усети през април и май. Ако проливните дъждове отказваха хората да пазаруват през август, те биха похарчили повече през септември.

Но скорошни икономически проучвания, подкрепени от необикновено силния климатичен феномен Ел Ниньо – сложно глобално климатично събитие характеризиращо се с изключително висока температура на водата покрай тихоокеанското крайбрежие на Еквадор и Перу – ни накараха да преосмислим позициите си.

Екстремното време определено повлиява върху ключови елементи на краткосрочната макроикономическа статистика. То може да добави или извади 100 хил. работни места месечно от пазара на труда в Съединените щати, най-следената икономическа статистика в света, и като цяло една от най- точните. Влиянието на свързаното с Ел Ниньо екстремно време през тази година (познато по-точно като „Южната осцилация Ел Ниньо”) може да бъде особено голямо, заради глобалните му последици.

Скорошно изследване на МВФ разкрива, че страни като Австралия, Индия, Индонезия, Япония и Южна Африка понасят последиците в години с Ел Ниньо (често под формата на засушавания), докато някои региони, сред които Съединените щати, Канада, Европа, могат да имат полза. В Калифорния например, която преживя години на крайно засушаване, най-накрая заваля. Обикновено, но не винаги, Ел Ниньо въздейства инфлационно, отчасти защото незасетите или слабо засетите полета водят до по-високи цени.

След две необичайни зими в Бостън, където живея, ще бъде трудно да убедите хората, че времето не е от значение. Миналата година градът преживя най-снежния си период в историята. Накрая снегът нямаше къде да бъде избутван: четирилентовите магистрали станаха двулентови, а двулентовите пътища се превърнаха в еднолентови. Покривите рухваха, а „снежните резервоари” издигащи се от крайпътните канавки причиниха тежки наводнения. Общественият транспорт беше блокиран, а много хора не можеха да отидат до работата си. Това беше развиваща се бавно природна катастрофа, продължила месеци наред.

Като цяло в Съединените щати нямахме толкова екстремна зима, колкото в Ню Ингланд в началото на 2015, а ефектът от това време върху цялата икономика на страната беше омекотен. Наистина върху Ню Йорк сити се изсипаха обилни снеговалежи, но никой нямаше да обърне толкова внимание на това, ако кметът не се беше качил и не беше подкарал снегорин. Източна Канада пострада далеч повече, като суровата зима изигра своята роля (заедно с по-ниските цени на суровините) за мини рецесията в страната през първата половина на годината.

Тазгодишната зима е коренно противоположна от миналогодишната. В Бостън температурата достигна 20 градуса по Целзий в деня преди Коледа, а първата снежинка няма да падне поне до новогодишния ден. Дървета и растения, предвкусващи пролетта, започнаха да цъфтят, птиците просто се объркаха.

Миналата зима в Бостън беше нещо като аномалия. Тази година, отчасти благодарение на Ел Ниньо, странното време е новото нормално. От Русия до Швейцария температурите се вдигнаха с 4-5 градуса по Целзий, а климатичните модели изглежда ще си останат крайно необичайни и през 2016.

Ефектът върху развиващите се страни е особено тревожен, понеже много от тях се олюляха заради негативното влияние върху цените на суровините дължащо се на забавянето в Китай, и понеже засушаването може да доведе до силно намаляване на добивите от посевите. Последното тежко Ел Ниньо от 1997-1998, което някои нарекоха „Ел Ниньо на века”, представляваше огромна пречка за много развиващи се страни.

Икономическите ефекти от Ел Ниньо са почти толкова сложни, колкото е и самият феномен и следователно е трудно да бъдат предвидени. Когато се обърнем назад към 2016 обаче, е много възможно Ел Ниньо да бъде разгледан като един от основните двигатели на икономическото представяне в много ключови страни, като Зимбабве и Южна Африка са изправени пред засушаване и криза с храните, а Индонезия се бори с горските пожари. В американския Среден запад, напоследък се случват огромни наводнения.

Дългата история на времето е оставила дълбок отпечатък върху гражданския дебат. Икономистът Емили Ойстер твърди, че най-големият пик в изгарянето на вещици през Средновековието, при който са убити стотици хиляди (предимно жени), е в период на икономически лишения и очевидно при недостиг на храни заради времето. Можем да проследим корените на гражданската война в Сирия до засушаванията, които доведоха до загуба на посевите и засилиха масовата миграция от фермите към градовете.

На едно по-всекидневно ниво (но със силни икономически последици), горещото време в Съединените щати може да хвърли сянка върху подобрения пазар на труда, което Федералният резерв използва като мотив за решението си да вдигне лихвите. Вярно е, че данните за заетостта вече са сезонно приравнени, което позволява разлики във времето в умерените зони. Строителството винаги е по-активно през пролетта, отколкото през зимата. Но стандартните сезонни корекции не пресмятат големите отклонения във времето.

Като цяло, данните от последното Ел Ниньо предполагат, че настоящия феномен е възможно да остави голям отпечатък върху глобалния растеж, оказващ подкрепа на икономическото възстановяване в Съединените щати и Европа, но и оказващ силен натиск върху вече отслабените развиващи се пазари. Този феномен все още не е глобално затопляне, но вече е много влиятелно икономическо събитие и може би първи сигнал за това, което предстои.


*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет и носител на наградата на Дойче банк за финансов икономикс за 2011 година. Бил е главен икономист на МВФ от 2001 до 2003 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар