Възможност за спешно финансиране

Джордж Сорос*

На донорската конференция за сирийските бежанци в Лондон, провела се на 4 февруари, беше постигнат голям напредък. Но остава да бъде свършено още много. Международната общност все още значително подценява необходимостта от подкрепа на бежанците, в и извън границите на ЕС. За да се справим с бежанската криза, при положение че ЕС има огромен неизползван капацитет за заемане благодарение на ААА-рейтинга си, трябва да сменим парадигмата.

Вместо да събираме на части недостатъчно финансиране година след година, е време да се заемем с привличането на „спешно финансиране”. Харченето на огромни суми пари сега би било далеч по-ефективно от похарчването на същата сума в продължение на няколко години. Изхарчването наведнъж би ни позволило да се справим с най-опасните последици от кризата – в това число антиимигрантските чувства в приемащите страни, и унинието и маргинализацията сред самите бежанци – по-ефективно. Правенето на големи първоначални инвестиции ще помогне да се откъсне икономическата, политическата и социалната динамика от ксенофобията и недоволството и да се тласне към конструктивните резултати в полза на бежанците и на приемащите страни.

Спешното финансиране често се използва за финансиране на имунизационни кампании. Международната служба за финансиране на имунизации (МСФИ), която заема срещу бъдещ правителствен принос към имунизационните програми, събра милиарди долари през последните няколко години, за да може да реализира колкото е възможно по-скоро кампаниите по ваксинация. В дългосрочен план това ще е по-ефективно от изхарчването на същата сума пари в годишни вноски. МСФИ представлява добър пример за настоящата криза.

Огромният поток от бежанци може да причини паника, която да засегне цялото население, властите и, най-вече самите бежанци. Паниката поражда фалшивото усещане, че бежанците са тежест и заплаха, което води до скъпи и непродуктивни мерки като изграждането на огради и стени, и вкарването на бежанците в лагери, които също носят огорчение и отчаяние сред бежанците.Ако глобалната общност  успее да набере значително финансиране за програмите за решаване на проблема, ще се успокоят както бежанците, така и населението.

Спешните разходи са нужни както за Европа, така и за фронтови държави като Йордания, Ливан и Турция. Нужните инвестиции включват ревизия на политиката на ЕС за предоставяне на убежище и подобряване на граничния контрол. Във фронтовите държави парите ще са нужни за подсигуряване на бежанците с възможности за заетост, здравни грижи и образование. Ако животът на бежанците във фронтовите държави бъде облекчен и повярват, че системният подход е за улесняване на достъпа до Европа, е по-вероятно те да изчакат завръщането си, а не да заливат Европа и да рушат системата. По същия начин, ако бежанската криза може да бъде поставена под контрол, паниката ще утихне и европейското общество ще бъде по-малко склонно да подкрепи анти-мигрантски политики.

Йордания може да послужи като тестови случай. Страната е с 9,5 млн. население и осигурява подслон на 2,9 млн. изселени, като 1,265 млн. от тях са сирийци, и е изправена пред нова вълна сирийски бежанци, бягащи от руските бомбардировки. Комбинацията от достатъчна пряка финансова помощ, засилване на търговските предимства и временно дългово облекчение, е необходима. Една успешна програма за Йордания може да бъде демонстрация на способностите на международната общност да постави бежанската криза под контрол, отваряйки пътя за подобни програми за другите фронтови държави, приспособявани според случая и в зависимост от местните условия.

Подходът предлаган тук би струвал доста повече от това, което държавите членки на ЕС могат да отделят от бюджетите си. Нужни са минимум 40 млрд. евро годишно през следващите 3-5 години, но ще е нужна доста по-голяма сума, за да бъде поставена бежанската криза под контрол. В действителност, липсата на адекватно финансиране е главната пречка пред изготвянето на успешни програми в която и да е фронтова държава, особено в Турция. Ако Германия има не разпределен бюджетен излишък в размер на 6 млрд. евро, то другите страни от ЕС са в дефицит. Германският финансов министър Волфганг Шойбле предложи пан-европейски данък върху горивата, но това ще изисква или единодушно съгласие, или коалиция на желаещите.

Това увеличава ползите от притежаването на ААА кредитен рейтинг от ЕС. Мигрантската криза постави ЕС пред екзистенциална опасност. Всъщност, при тази пропаст между севера и юга, както и при конфронтацията между изтока и запада, ЕС започва да се пука по шевовете. Когато трябва да се мобилизира ААА рейтингът на ЕС , ако не в момент на смъртна опасност за Съюза? Не е като да няма прецедент с този подход. В исторически контекст правителствата са емитирали дългови книжа в отговор на национални кризи.

Отпушването на ААА кредитния рейтинг на ЕС и използването на данъчни разходи, ще има допълнителното предимство на осигуряването на толкова необходимите на Европа икономически стимули. Привлечените суми са предостатъчни, за да са голяма макроикономическа важност, особено ако бъдат похарчени незабавно и произведат мултиплициращ ефект. Растящата икономика ще направи далеч по-възможно да бъдат поети имигрантите, независимо от това дали са бежанци или икономически мигранти. Накратко, спешното финансиране е инициатива, от която всички печелят и трябва да бъде незабавно предприета.

*Джордж Сорос е председател на Soros Fund Management и председател на Фондация „Отворено общество”. Той е пионер на индустрията на хедж-фондовете.