петък, 8 юли 2016 г.

„Брекзит” и глобализацията

Кармен Райнхарт*

Референдумът за „Брекзит” на Обединеното кралство разклати финансовите пазари и пазарите на активи по целия свят. Както и в предишните епизоди на заразни финансови смутове, победата на гласувалите за „напускане” изпрати плашливите глобални инвеститори към обичайните тихи пристани. Доходността по американските съкровищни бонове нарасна, а доларът, швейцарският франк и йената поскъпнаха, най-вече спрямо лирата.

Когато стана ясно, че лагерът за „оставането” губи, стремителното падане на паунда изглежда гонеше историческото 14-процентовото обезценяване от кризата на лирата през 1967. Но стремителното падане, на което сме свидетели днес на глобалните капиталови пазари не е нещо уникално що се отнася до „Брекзит” епизода.

Уникалното, а и на практика от огромно значение, е безпрецедентния натиск на „Брекзит” върху останалите страни (или региони) за „излизане” от техните политически и икономически договорености – независимо дали Шотландия и Северна Ирландия от Обединеното кралство или Каталуня от Испания. Границите на настоящите национални държави могат да бъдат преначертани или да бъдат издигнати наново, ако недоволните държави членки отстъпят пред вътрешния националистки импулс и се откажат от многогодишния експеримент по европейско обединение. (А както показва президентската кампания на Доналд Тръмп в Съединените щати, този импулс се разпростира и в Европа.)

Със своите систематични негативни ефекти върху финансите, търговията трудовата мобилност, „Брекзит” представлява огромна спънка пред глобализацията. Ненадейният резултат от „Брекзит” вероятно няма да се разпространи толкова бързо, както при други финансови кризи, каквито са финансовия срив от 2008 или азиатските епизоди от 1997 и 1998. Но последващите ефекти няма да утихнат толкова скоро.

Британската търговия, финанси и имиграционни споразумения са твърде сложни и твърде ангажиращи, за да бъдат предоговорени в кратки срокове. В същото време много презгранични транзакции на стоки, услуги и финансови активи е по-вероятно да се запазят. Дори и да няма следващ „изход” някъде другаде в Европа, един продължителен период на несигурност на глобалните капиталови пазари е много вероятен.

Струва си да припомним, че глобализацията не е започнала с това поколение. Последната част на 19-ти век, въпреки технологичните си ограничения, е бил ера на разширяваща се глобална търговия. Основните вълни на имиграция радикално променят демокрафския пейзаж на Съединените щати и останалите части на Северна и Южна Америка. Лондон става домакин на бързо разрастващата се глобална финансова индустрия, положила началото си във времето на победните за британия Наполеонови войни.

Първата световна война слага край на тази ранна вълна на глобализация и макар да се връща към мира, светът никога не се възстановява в действителност. Икономическата депресия от 1920-те години в Британия и от 1930-те в останалия свят, довежда до глобална вълна от протекционизъм, политики обърнати навътре, както и до конкурентно обезценяване с цел унищожаване на съседа.. Последният пирон в ковчега на глобализацията е закован още преди избухването на Втората световна война. Макар да не е основна или отделна причина за световния срив, има всеобщо разбиране сред икономистите и историците, че тогавашните политици влошават още повече и без това лошата ситуация.

След Втората световна война глобалната интеграция най-накрая се възобновява, първо в търговията, а след това, особено от 1980-те насам, и във финансите. През този период лондонският финансов център се събужда  от дългата си дрямка и помага на Обединеното кралство да стане един от стълбовете на новата, дълбоко интегрирана международна политическа икономия. Преди глобалната финансова криза от 2008-2009, повечето показатели за глобалната търговия и финанси достигнаха нови върхове, а европейското обединение допринесе значително за това. Но с началото на кризата, презграничните финансови потоци в Европа се свиха като силно задлъжнелите икономики от еврозоната започнаха да губят достъп до международните капиталови пазари, а тревогите за частната и публичната платежоспособност заеха водещо място.

Финансовата криза причини най-стремглавия спад в световната търговия след Голямата депресия от 1930-те. А глобалната търговия все още не е възстановила предишната си траектория: от 2008 насам обемът на износа нарасна едва с около половината от средните годишни равнища от предкризисния период (3,1%). Европа от своя страна претърпя даже по-рязък спад.

Глобалната финансова криза нанесе поразяваш удар върху глобализацията, особено в търговията и финансите. Сега „Брекзит” нанася поредния си удар, добавяйки трудовата мобилност към списъка.

Финансовите пазари не работят особено добре. При положение, че светът вече изпитва анемичен растеж и ниски нива на инвестиции, всеки адекватен план за ограничаване на щетите трябва да включва гъвкави клаузи на нови правила на играта за Британия и нейните отношения с ЕС. Всяко закъснение ще причини по-нататъшно раздразнение и нарастване на несъгласието зз регулаторните политики от членовете на ЕС. Последното нещо, от което се нуждаем е навлизане в спирала на отмъщение в един политически развод, който единствено ще подпомогне задълбочаването на вече разширяващите се пукнатини в глобалната икономика.


*Кармен Райнхарт е професор по международна финансова система в Harvard University's Kennedy School of Government.

Няма коментари:

Публикуване на коментар