сряда, 20 юли 2016 г.

Какъв е проблемът с протекционизма?

Бари Айхенгрийн*

Едно нещо е сигурно що се отнася до предстоящите президентски избори в Съединените щати: следващият президент няма да е привърженик на свободната търговия. Предполагаемият кандидат на демократите Хилари Клинтън най-много да е хладен привърженик на по-свободната търговия и в частност на Транстихоокеанското партньорство. Републиканският й съперник Доналд Тръмп е откровено враждебен към търговските договори, което би навредило на свободните американски пазари. Скъсвайки със съвременната традиция на републиканците Тръмп иска да въведе 35-процентово мито върху вноса на коли и части произведени в заводите на Форд в Мексико и 45-процентово мито върху вноса от Китай.

Икономистите са единодушни в твърденията си, че макроикономическите ефекти от плана на Тръмп ще бъдат катастрофални. Отхвърлянето на свободната и открита търговия ще разруши доверието и ще подтисне инвестициите. Останалите страни ще отвърнат с налагането на реципрочни мита потопявайки американския износ. Последиците ще са същите като от Закона за митата Смуут-Хоули, приет от Конгреса на Съединените щати през 1930 и подписан от един предишен президент на републиканците, Хърбърт Хувър – закон довел до Голямата депресия.

Но това, че икономистите са единодушни не означава, че са прави. Когато икономиката е в капана на ликвидността – търсенето е недостатъчно, цените са в застой или падат, а лихвите са почти нулеви – нормалната макроикономическа логика губи почва под краката си. Този извод се отнася до макроикономическите ефекти от митническия протекционизъм като цяло и до закона за митата Смуут-Хоули в частност. Подобна гледна точка защитавах в една академична работа написана – макар да не ми се ще да казвам – преди точно 30 години.

Да си представим следния мисловен експеримент. Президентът Тръмп подписва закон налагащ мита върху вноса от Китай. Това прехвърля разходите на Съединените щати към стоки произведени в местни фирми. И упражнява сериозен натиск нагоре върху американските цени, което е полезно при наличие на риск от дефлация.

Но в отговор президентът Си Дзинпин налага китайски мита, което отпраща търсенето далеч от американските стоки. От гледна точка на американските потребители единственият ефект е, че вносът от Китай (сега основан цел на митата) и американските производители си разменят местата и на двете страни им излиза по-скъпо от преди.

При нормални обстоятелства това би бил нежелан резултат. Но когато дефлацията се зададе, натискът нагоре върху цените е именно препоръчания от доктора лек. По-високите цени поощряват фирмите да увеличат производството , а домакинствата да увеличат разходите си. Те също така намаляват тежестта на дълга. И понеже инфлацията все още е твърде ниска, заради лошите макроикономически условия, няма нужда Фед да увеличава лихвите и да компенсира какъвто и да е инфлационен ефект от увеличените разходи.

За избягване на неправилното тълкуване на този мисловен експеримент, ще поясня: има и друг, по-добър начин за увеличение на цените и за стимулиране на икономическата активност в условията на капана на ликвидността. Очевидната алтернатива на вносните мита е опростяване на фискалната политика. – орязване на данъци и увеличаване на публичните разходи.

Все още темата за митата е важна. Така както митническите бариери не са макроикономически проблем в условията на дефлация или на капан на ликвидността, по-свободната търговия, добре познатият цяр за всичко на икономистите, не е решението. Онези, които търсят лекарството за настоящия проблем с „постоянстваща стагнация” – слаб растеж и инфлация под 2% – не би трябвало да очакват твърде много от благотворните макроикономически ефекти от търговските споразумения. И не трябва да се уповават на старото убеждение,че законът Смуут-Хоули е причинил Голямата депресия, тъй като в действителност не е. Грешното упование, макар и в търсене на добър ефект, не носи нищо добро.

Но законът Смуут-Хоули е имал много други негативни странични ефекти. Първо, той прекъсва операциите в световната финансова система. Свободната търговия и свободните международни капиталови потоци вървят ръка за ръка. Страните заемащи от чужбина трябва да осъществяват износ, за да обслужват дълговете си. Законът Смуут-Хоули и външните отношения правят износа много по-труден. Резултатът от това е растящи неизпълнения по външните дългове, финансово бедствие и пресъхване на международните капиталови потоци.

Второ, търговските войни разпалват геополитическо напрежение. Френската долна камара е оскърбена от американските мита върху френската специална продукция за износ и служи като повод за икономическа война срещу Съединените щати. Обединеното кралство облага вноса от Съединените щати и в същото време дава специални привилегии  на своите бивши колонии и Империята, ядосвайки Хувър и наследникът му Франклин Делано Рузвелт. Канадският министър-председател Макензи Кинг предупреждава за избухването на „погранични конфликти”, дипломатически израз за влошаване на политическите отношения. Усилията за стабилизиране на международната монетарна система и за край на глобалния спад се провалят от тези дипломатически конфликти.

Още по-лошо, британски, френски и канадски лидери се хващат взаимно за гушите във време, в което е трябвало да работят заедно за постигането на останалите общи цели. В края на краищата, отвъд икономическата политика, през 1930-те се появява много по-голяма опасност в лицето на възхода на Хитлер и германското превъоръжаване. Едностранното прибягване към търговски ограничения, чрез затрудняването на дипломатическото сътрудничество, усложнява усилията за оформяне на коалиция на желаещите за сдържане на нацистката заплаха.

Защитата чрез мита може и да не е толкова лоша макроикономическа политика в ситуация на ликвиден капан. Но това не е добра външна политика – нито за Тръмп, нито за когото и да било друг.


*Бари Айхенгрийн е професор по икономика в Калифорнийския университет, Бъркли; хоноруван професор по американска история и институции в Кеймбриджкия университет; и бивш старши политически съветник на МВФ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар