понеделник, 25 юли 2016 г.

Брекзит, Тръмп и губещите от глобализацията

Джефри Франкъл*

Има две политически събития, които днес привличат глобалното внимание – вотът в Обединеното кралство за излизане от ЕС и президентската кампания на Доналд Тръмп в Съединените щати – и са много свързани. Малко над половината британски гласоподаватели избраха „Брекзит”, резултат хвърлил дълга сянка върху политическата система на страната и върху перспективите пред икономиката й. Само разбирането на общото между двете кампании ще помогне на гласоподавателите в Съединените щати да избегнат поемането по същият път през ноември.

Едното общо е, че двете кампании бяха напълно подценени, особено от експертите и отделни фигури от управляващия елит. Така както възможността от „Брекзит” първоначалното беше отхвърлена, малцина от политическите елити, както на републиканците, така и на демократите, вземаха усилията на Тръмп за номинация на републиканците на сериозно.

Другото общо е, че двете кампании се базираха основно на неизпълними, дори абсурдни, обещания. В Обединеното кралство кампанията за „напускане” убеждаваше гласоподавателите, че Обединеното кралство би постигнало успех на единния пазар след оттеглянето си от ЕС и едновременно с това ще ограничи достъпа на европейски работници в Обединеното кралство. Те също така заявяваха, че 350 млн. паунда отиващи всяка седмица в бюджета на ЕС, могат да бъдат пренасочени към недофинансираната национална здравна система.

Само часове след резултата от референдума, лидерите на кампанията за напускане започнаха да отстъпват от обещанията си, предизвиквайки гняв сред гласоподавателите, особено сред онези подкрепили „Брекзит” и убедени от намерението да се ореже имиграцията. А невероятните обещания на Тръмп – в това число обетът му да изгради стена между Съединените щати и Мексико и да върне работните места изнесени отвъд океана – все още изглеждат изпълними за много гласоподаватели.

Тези паралели водят до едно заключение: мнозина гласоподаватели от работническата и средната класа, които се чувстват леви по отношение на глобализацията, са далеч по-гневни от това, което възприемат управляващите елити. Те повече не могат да бъдат пренебрегвани. Вместо това лидерите трябва да намерят решение на тревогите им.

Има печелещи и губещи от глобализацията. Но една общоприета истина в икономиката е, че когато отделните хора са свободни да търгуват, размерът на икономическата баница нараства достатъчно и печелещите, поне на теория, могат да компенсират губещите, подобрявайки по този начин живота на всички.

Скептичните към глобализацията на практика са прави, че компенсациите по-скоро си остават хипотетични. Но впечатлението, че трябва да озаптим глобализацията е проблематично по една проста причина: глобализацията не може да бъде озаптена. Всяко усилие да бъде върнат духа в бутилката не само може да възпламени търговски войни, със сериозни последици за икономическият растеж, но също така може да намали търговията до нивата й отпреди 50 години. Нито един национален лидер не е в състояние да възстанови заетостта в, да кажем, стоманената индустрия до нивото й от 1966.

За щастие има по-добра възможност. Можем да възприемем глобализацията като даденост и да предприемем мерки за компенсиране на онези, които губят по естествени причини.

В Съединените щати мерките, които биха помогнали за постигане на това включват Помощта за търговско приспособяване, програма целяща да помогне точно на онези, които са загубили работните си места заради търговията. По-важните програми – помагащи на изпадналите зад борда заради търговията, технологиите или нещо друго – включват разширяване на програмата за данъчни облекчения за хората с ниски доходи и програмата за здравно застраховане.

Демократите, в това число президентът Барак Обама и Хиларуи Клинтън, вероятната номинация на демократите да го наследи, широко подкрепят тези политики. И естествено републиканците им се противопоставят. Както изглежда Тръмп ще отхвърли подобни усилия, макар да твърди, че е спасител на работническата класа.

Възходът на Тръмп е отражение на задълбочаването на политическата поляризация в Съединените щети през последните осем години. Когато политическата умереност бъде изместена, се влошава политическият диалог, като президентските инициативи биват блокирани от републиканците в Конгреса, дори когато целите им са в съзвучие с републиканските идеи. Това не вещае нищо добро за губещите от глобализацията. Те имат нужда от лидери – от двете партии, в Конгреса и в изпълнителната власт – които заедно да защитават интересите им.

Съвсем доскоро британската избирателна система се възприемаше като чудесно балансираща. Двете най-големи партии до голяма степен действаха при компетентно и последователно лидерство и представяха сравнително добре оформени политически позиции – център дясно за консерваторите и център ляво за лейбъристите. В настоящата среда гласоподавателите могат да базират избора си на актуални проблеми. А при една парламентарна система носещите победа министър-председатели биха работили за реализация на политики, върху които са градили кампанията си.

Но дори „компетентните” британски лидери понякога вземат съдбовно погрешни решения. От въведения от Маргарет Тачър „данък избори”, през подкрепата на Тони Блеър за водената от Съединените щати военна операция в Ирак, до решението на Дейвид Камерън да проведе референдум за „Брекзит”, такива решения подкопават основите на британската система.

Оставащото след Камерън е бъркотия. Новата реколта политици демонстрират нищожна яснота или последователност. При провеждането на следващите избори гласоподавателите могат да се окажат в ситуация да избират между партии, които не съответстват на нито един ясен път за решаване на политически проблем, които Британия трябва да реши – основно дали да търси договаряне за сравнително близко сътрудничество с ЕС или да се отдели напълно.

В този ред на мисли, американските гласоподаватели може би са в по-добра позиция от британските. Макар появата на Тръмп да е показател за това, че американската политическа система се е изродила значително, демократите все още предпочитат политики като застраховка на дохода и универсална здравна застраховка, а републиканците все още им се противопоставят. Затова, през ноември, американските гласоподаватели ще имат възможността да избират по един от водещите проблеми, които ги вълнуват: дали да приемат реалностите на глобализацията като помогнат на привържениците на лявото или да се борят с вятърни мелници, както гласувалите за „излизане”на Великобритания.


*Джефри Франкъл е професор в Harvard University's Kennedy School of Government. Член е на Съвета на икономическите съветници по време на президентския мандат на президента Бил Клинтън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар