сряда, 27 юли 2016 г.

Дългът ни към фейсбук поколението

Мохамед Ел-Ериан*

От време на време младите хора се оказват жертва на политическата надменност. Резултатът от референдума за „Брекзит” в Обединеното кралство е поредния пример за зейналата поколенческа пропаст, разпростираща се в политиката, нивата на доходите и конкуренцията.

Почти 75% от гласоподавателите в Обединеното кралство на възраст 18-24 години са гласували за „оставане” в ЕС, само за да им бъде наложено „напускане” от по-възрастните гласоподаватели. И това е само един от няколкото начина, по които икономическото бъдеще на децата на хилядолетието, а и на техните деца, ще бъде решено от други.

Аз самият съм в края на петдесетте и се тревожа, че нашето поколение в напредналия свят ще бъде запомнено – за наш срам и разочарование – като загубило икономическите си перспективи.

В периода предшествал глобалната финансова криза от 2008, ние пирувахме на кредит, чувствайки се все по-задължени да ползваме кредита, за да живеем отвъд възможностите си и да поемаме твърде голям спекулативен финансов риск. Спряхме да инвестираме в действителните двигатели на растежа, оставяйки инфраструктурата ни да се руши, образованието ни системно да изостава, а основите на програмите ни за квалификация на работници и преоборудване да бъдат подкопани.

Позволихме бюджетът ни да бъде взет за заложник на специални интереси, което доведе до фрагментация на данъчната система и без да е изненада за никого, придаде тежест за пореден път на несправедливите, антирастежни тенденции в икономическата система. И станахме свидетели на драматичното влошаване на неравенството, не само на дохода и богатството, но също така и на възможностите.

Кризата от 2008 трябваше да бъде нашата аларма за събуждане. Но не стана. Вместо да ползваме кризата за ускоряване на промените, ние реално се върнахме назад, за да правим още от същото.

Казано по друг начин, ние просто разменихме частните фабрики за кредит за публични такива. Ние заменихме свръхзадлъжнялата банкова система за експериментална ликвидна инжекция сложена от хиперактивни монетарни власти. В същото време, ние свръхзадължихме централните банки, рискувайки тяхната стабилност и политическа независимост, а с това и бъдещата финансова стабилност.

Навлизайки в кризата, ние прехвърлихме частните задължения от банковите баланси към данъкоплатците, в това число и към бъдещите, както и не успяхме да поправим напълно неплатежоспособния финансов сектор. Ние увеличихме неравенството и позволихме на твърде много млади хора в Европа да изпаднат в дълготрайна безработица, рискувайки да ги вкараме от безработица в трайна липса на работни умения и навици.

Накратко, не направихме почти нищо за засилването на двигателите на устойчивия приобщаващ растеж, като по този начин отслабихме потенциала за производство и застрашихме бъдещото икономическо представяне. И усложнихме тези серийни неуспехи с големия си провал в действията си по осигуряване на дългосрочна устойчивост, що се отнася до планетата и социалната сплотеност.

Слабата икономика по естествен път се прехвърли върху обърканата политика, като нарастващи части от населението губеха доверие в политическия елит, в бизнес елитите и в експертните мнения. Получилата се от това политическа фрагментация, както и възход на крайните и антиелитарните движения, направи доста по-трудно да се намери по-подходящ икономико-политически отговор.

За да добавим още несправедливост, днес ние натискаме регулаторната спирачка пред иновациите, които рушат окопалите се и неефективни индустрии, а тази спирачка обзавежда хората и със засилен контрол върху живота им и върху добруването им. Нарастващите ограничения върху компании като Airbnb и Uber засягат особено силно младите, както като производители, така и като потребители.

Ако скоро не сменим посоката, следващото поколение ще се изправи пред самоподсилващи се икономически, финансови и политически тенденции, които ще ги обременят с твърде слаб растеж, твърде голям дълг, изкуствено обезценени цени на активите и тревожни нива на неравенство, както и с остра политическа поляризация. За щастие ясно съзнаваме пред какъв огромен проблем сме изправени, притесняваме се от последиците и имаме добри идеи как да намерим така необходимата изходна точка.

Предвид ролята на технологичните иновации, голяма част от които са благодарение на младите, дори нищожна преориентация на политиките може да има значим и бърз ефект върху икономиката. Чрез един по-всеобхватен политически подход ние сме способни да разкъсаме порочния кръг от икономическа стагнация, социален застой и пазарни сътресения и да постигнем приобщаващ растеж, реална финансова стабилност и по-силна политическа свързаност. Това, от което се нуждаем по-конкретно е едновременен прогрес по прорастежните реформи, по-добро управление на процеса на стимулиране на търсенето, решаването на проблема със свръхзадлъжнялостта и подобряването на регионалната и глобална политическа среда.

Макар силно желани, подобни промени ще се осъществят само при по-голям конструктивен натиск върху политиците. Едва малцина политици са способни да осъществят промени, които носят дългосрочни ползи, често съпътствани от краткосрочни проблеми. А по-възрастните гласоподаватели, които ги подкрепят ще се възпротивят на всяко смислено орязване на своите социални придобивки – като дори са готови, когато усетят заплаха за интересите си, да подкрепят политици популисти и опасно простички решения, каквото безспорно е „Брекзит”.

За нещастие, младите хора са твърде безучастни, когато става дума за политическо участие, особено по въпроси, които директно засягат тяхното благоденствие и благоденствието на техните деца. Все пак три-четвърти от младите гласоподаватели подкрепиха кампанията за „оставане”. Но едва една-трета от тях упражниха правото си на глас. Обратното, участието на хората над 65 беше повече от 80%. Без съмнение, отсъствието на младите хора в секциите остави решението в ръцете на по-старите хора, чиито предпочитания и мотивация бяха различни, макар и по един наивен начин.

Поколението на хилядолетието има впечатляващо предимство в начина си на комуникация, възможностите за пътуване, източниците и разпространението на информация, обединяването на ресурси, взаимодействието с бизнеси и много други. Сега те трябва да намерят по-добър начин да определят чрез избори своето политическо представителство и да го държат отговорно. Ако все пак не го направят, моето поколение – преди всичко поради недоглеждане – ще продължи да взема кредити в огромни количества и то за сметка на тяхното бъдеще.


*Мохамед Ел-Ериан е главен икономически съветник на Алианц груп и член на нейната Международна изпълнителна комисия. Председател е на Съвета за глобално развитие към президента на Съединените щати Барак Обама. Преди това е бил изпълнителен директор и главен инвестиционен съветник на PIMCO. Определен е за един от 100-те глобални мислители на 2009, 2010, 2011 и 2012 на списание „Форин полиси”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар