понеделник, 11 юли 2016 г.

Как Пуерто Рико може да се възстанови

Хосе Антонио Окампо*

Икономиката на Пуерто Рико се свива от почти десетилетие – в една от най-лошите рецесии в съвременната история сред икономиките, които не са претърпели вътрешен конфликт. Всъщност, нейният рязък спад отдавна надмина този на, да кажем, Балтийските държави, които също понесоха рязко свиване като последица от глобалната финансова криза от 2008. Защо икономиката на Пуерто Рико не се отлепя от дъното?

Ситуацията в тази република на Съединените щати определено изглежда ужасно. Пуерто Рико е втората след Гърция, в която нивото на БНП се свива (14% от 2006 до 2015). Инвестициите намаляха с повече от 30% от 2006 насам, а заетостта с повече от 20%. Изправенo пред малко възможности за работа, около 1% от островното население мигрира към континенталните щати всяка година.

Една ключова разлика между кризата в Пуерто Рико и тази в Гърция и Балтийските държави е, че започва преди глобалната финансова криза. Действително, икономиката не е преживявала силен ръст от средата на 1970-те, когато доходът на глава от населението все още съставлява едва една-трета от този в Съединените щати. Последващият икономически спад доведе до разширяване на подоходната пропаст. В известен смисъл Пуерто Рико е ранен пример за икономика, която зацикля в т.нар. капан на средния доход.

Фискалната ситуация в Пуерто Рико също се влошава още преди кризата. Дългът на публичния сектор, който се върти около 60% от БНП през 1980-те и 1990-те, започва да нараства в началото на 2000-те и достига до 76% от БНП през 2006. Намаляването на правителствените приходи, причинено от кризата, влошава дълговия проблем, макар реалните (инфлационно изгладени) първични правителствени приходи (без да се включват лихвените плащания) да падат с над 20% през сегашното десетилетие. Понастоящем дългът надвишава БНП – без да вземаме предвид сметката за недофинансираните пенсионни задължения.

Въпреки продължителния упадък, на властите отне няколко години, за да разберат размера на дълговия проблем. Чак през юни 2015 губернаторът Алехандро Гарсия Падила призна „смъртоносната спирала”, в която републиката влиза, допускайки че дълговете са „неизплатими”. Предприети са някои действия, започнали със създаването от страна на финансовото министерство на Съедините щати на „Пътна карта за действията на Конгреса”, прокарана миналия ноември, която призовава за цялостно предоговаряне на дълга. Този месец, Камарата на представителите на Съединените щати най-накрая одобри закон по този въпрос, който сега Сенатът трябва да одобри.

При цялата мощ на американското правителство, има надежда че републиката може все пак да избегне рецесия. Но както показва анализът на Центъра за нова икономика на Пуерто Рико и Инициативата на Колумбийския университет за политически диалог, трябва да бъдат изпълнени две условия.

Първо, Пуерто Рико се нуждае от план, който „рязко да намали дълговата тежест, да се отложат дълговите плащания, което да позволи на икономиката да отбележи отново ръст и да създаде възможности за допълнителни публични инвестиции за възстановяване на икономическия растеж”. Второ, островът се нуждае от ефективна стратегия за растеж, която да постави икономиката на устойчив път на развитие.

Този резултат е далеч от гарантиран – не само заради предложеното от Конгреса законодателство, което зависи от, честно казано, неоколониалния Надзорен съвет. Съветът не включва избрани от властите в Пуерто Рико представители, нито пуерториканското правителство ще определя формата на дълговото преструктуриране.

Нещо повече, дори да бъде постигнато бързо и цялостно решение на дълговата криза, стимулирането на растежа няма да е лесно. Тъй като Пуерто Рико не може да прокарва самостоятелно монетарни или валутни политики, а настоящите й бюджетни ограничения изключват активни фискални политики, затягането на коланите ще продължи.

Все пак, както е подчертано в „Пътната карта” на финансовото министерство на Съединените щати, „Строгата финансова дисциплина сама по себе си не е пътят към възстановяването”. Предвид това, Пуерто Рико ще трябва да потърси широко поле за откриване на ключа към следващата фаза на растеж и развитие.

По-специално, правителството в сътрудничество с частния сектор и гражданското общество, трябва на всяка цена да открие възможностите за нови производствени дейности, особено в секторите основани на образованието, които се възприемат широко като основа за преодоляването на капана на средния доход. Данъчните стимули също могат да изиграят роля за подкрепа на растежа, но само като част от ясна стратегия – не безразборно прилагани, както се е случвало в миналото.

В тази връзка Комисията за растежа на Пуерто Рико предложи Центъра за нова икономика (ЦНИ) да играе ключова роля. Тази Комисия, според ЦНИ, може да се окаже авангарда при формулирането и разгръщането на комбинация от подходящи програми, политики и инвестиции в краткосрочен и средносрочен план, като част от цялостна рамка за развитие.

Разбира се, Съединените щати също имат роля в стратегията за растеж на Пуерто Рико. За незапознатите, имайки предвид потенциала на Пуерто Рико като основен морски превозвач и логистичен хъб, Съединените щати трябва да освободят острова от задълженията му по закона за крайбрежното корабоплаване.

Нещо повече, както се подчертава в доклада на Центъра за нова икономика и Инициативата за политически диалог, основните социални програми на Съединените щати трябва да престанат да дискриминират Пуерто Рико. Това означава еднакво отношение що се отнася до федералните програми за здравни грижи и включването в подоходните програми за данъчно кредитиране. Едни от най-ефективните програми за борба с бедността, които премахват спънките за работа в „светлия” икономически сектор.

Такива обсъждания, колкото по-свързани са с рамката за дългово преструктуриране, толкова повече осветляват проблемната природа на подчинения политически статут на Пуерто Рико. Но, вместо да преосмислят този статут, наскоро Съединените щати го препотвърдиха, както чрез Надзорния съвет на Камарата на представителите, така и чрез последното решение на Върховния съд отменящо решението за дългово преструктуриране одобрено от Законодателното събрание на Пуерто Рико.

Пуерториканците вече са изправени пред значителни по брой предизвикателства, с които да се борят. Неоколониалното отношение в законите на Съединените щати е последното нещо, от което имат нужда.


*Хосе Антонио Окампо, бивш зам.-генерален секретар за икономика и социални дейности и бивш министър на финансите на Колумбия, е професор по професионални практики и член на Комисията за глобална мисъл в Columbia University.

Няма коментари:

Публикуване на коментар