Успехът на структурните реформи в Гърция

Димитрис Пападимулис*

От юли 2015, когато гръцкото правителство и неговите европейски партньори постигнаха съгласие по ново спасително споразумени, моята страна положи неимоверни усилия да проведе структурни реформи в съкратени срокове. И макар реформите понякога да бяха спорни – те се отнасяха за някои от чувствителните сфери на икономиката – в същото време се оказаха успешни. Изправени пред ожесточена вътрешно-политическа опозиция и здраво вкоренена култура на лошо управление и корупция, правителството доведе всички реформи до край.

Поисканите по спасителната програма мерки бяха приети в много кратък период от време. Всъщност много от тях бяха част от предишните споразумения, но никога не бяха приложени. Сферите, които бяха посочени включваха финансовия сектор, здравеопазването, пенсионната система, правосъдието и данъчния режим. Други реформи целяха подобряване на представянето и ефективността на гражданските услуги и подпомагане на икономическата конкуренция.

Във финансовия сектор, рекапитализацията на четирите гръцки „системни” банки се оказа важна стъпка към стабилизиране на икономиката. След години на голяма несигурност банковия сектор в Гърция днес е един от най-стабилните в еврозоната. Правителството прокара законодателство стремящо се да подобри управлението на частния дълг и да подобри преструктурирането му. То също така изработи механизъм за разрешаване на проблемите свързани с необслужваните заеми в частния сектор. Беше изградена спасителна мрежа за запазване на единственото жилище на домакинствата с ниски доходи.

Осъществяващата се пенсионна реформа – много чувствителна и от огромна важност за бъдещето на гръцката социална система – се оказа най-горещия обект на спорове. Правителствените предложения си поставят три цели: да гарантират, че бъдещите поколения ще получават пенсии; да подсигурят на всички заети правото да получават  национална пенсия; и да минимизират разходите в системата като я направят самоиздържаща се.

Предизвикателството не е от най-лесните. Предишните правителства вкараха системата за социална сигурност в огромни дългове, рискувайки нейната краткосрочна и дългосрочна жизнеспособност. През последните пет години, повече от 325-те различни пенсионни схеми бяха сведени до 11, без излишни разходи. Сега правителството се опитва да въведе ред в хаоса и да слее всички социални фондове в една програма с по-малко разходи.

Правителството също така въведе регулации, които ще вземат под внимание плащанията за прослужено време на работниците или на самонаетите в пенсионната система и как неговият или нейният доход се е променял във времето. Най-общо казано, идеята стояща зад реформите е да се свържат бъдещите увеличения на пенсиите с цялостното представяне на икономиката.

Що се отнася до данъците, правителството прие мерки за ограничаване на избягването и увеличаване на събираемостта им. Приходите се увеличиха без допълнителни тежести за уязвимите социални групи. Данъчни облекчения и отстъпки бяха въведени в различни сектори, а ДДС също беше значително опростен, за да удовлетвори искането за една ефикасна, добронамерена към бизнеса бюрокрация.

За повишаване на конкурентоспособността, бяха направени подобрения в процеса на искане на разрешение за икономическа дейност. Защитените професии бяха дерегулирани. Пазарът на енергия – и най-вече пазарът на природен газ – и туристическият пазар бяха либерализирани, а процесът за получаване на инвестиционен лиценз беше опростен.

Всичко това бе свършено на фона на яростните критики от опозиционните партии, особено от онези управлявали Гърция през последните 30 години и отговорни за разрухата. Това означава, че те не разбират как реформите помагат за рестартирането на една икономика с дълбоки структурни проблеми.

Сега, след като гръцкото правителство изпълни своята част от спасителното споразумение, е време нашите европейски и международни партньори да завършат първия преглед на програмата. Това ще позволи на правителството да премине към втора фаза: да се справи с увеличаващата се безработица и да вкара икономиката в пътя на растежа. Гърция има няколко сектора, които могат да й осигурят сравнително предимство в еврозоната, най-значителни измежду които са морският сектор, енергетиката, туризма, земеделието и социалното предприемачество.

Гръцката икономика все още не е в добра кондиция. БВП е паднал с 0,6% през последната четвърт на 2015, според  данните на Евростат. Но прогнозите, че икономиката ще се свие с повече от 4% през миналата година, се оказаха неоснователни. А заради правителствените реформи и високо образованата работна сила на страната, ЕК предвижда постепенно връщане към растежа през втората половина на 2016. Време е инвеститорите да отчетат направения напредък. А по-проницателните сред тях да започнат да се връщат в Гърция.

*Димитрис Пападимулис е зам.-председател на Европейския парламент, член на ЕП и председател на групата на Сириза.