петък, 1 април 2016 г.

„Брексит” и въпросът за Европа

Хавиер Солана*

За три месеца британските граждани ще трябва да решат дали да останат или да не останат в Европейския съюз. Но те не са единствените, които трябва да обсъждат политическото си бъдеще. Наближаващият референдум също така поставя два важни въпроса и за останалата част на Европа.

Първият въпрос е какъв изход европейците биха и трябва да предпочетат. Някои вече отписаха Обединеното кралство, казвайки че партньор предпочитащ да напусне в никакъв случай не е партньорът, който искат. Независимо дали някой споделя тази гледна точка, си струва да бъде проучена. Всъщност би било наивно да не попитаме дали запазването на член, който подлага на съмнение принципите на европейската интеграция, наистина би било в интерес на ЕС.

Истината е, че общественият дебат за суверенитета във Великобритания няма да приключи с изборния ден. Дори и мнозинството да каже „да” на ЕС, една част от населението – значителна според предварителните допитвания – ще остане убедена, че „Брексит” би било най-доброто за Обединеното кралство.

Предвид това, дебатите и преговорите включващи Великобритания и нейните европейски партньори ще продължат да се отличават с дълбокото разногласие относно ограниченията и условията съпътстващи членството в ЕС. В следващите години британците ще постоянно ще настояват за препотвърждение, че са направили правилния избор.

Това е важно обстоятелство, което не трябва да се пренебрегва. Но то не трябва да кара останалата част от Европа да предпочетат „Брексит”. Всъщност, ако мнозинството британски гласоподаватели решат да изоставят ЕС, всички ще търпят последиците от това.

За незапознатите „Брексит” би нанесъл огромни икономически вреди както на Обединеното кралство, така и на ЕС. Но това не е всичко. Той също така би засегнал сигурността, външната политика и международното положение на двете страни.

Изправени пред мащабна мигрантска криза, конфликти обграждащи границите на Европа и бруталността на Ислямска държава – заплахи за сигурността, които засягат всички европейци, и които не могат да бъдат овладени от която и да е страна поотделно – нуждата от обща европейска външна политика и политика за сигурност е по-очевидна от всякога. Европейските страни все още продължават да не могат да постигнат консенсус за външнополитическите си приоритети – неуспех, който подкопава международното им влияние.

Всъщност, след няколкото години прекарани в опити за овладяване на икономическата криза, влиянието на ЕС и нейното лидерство в разрешаването на някои международни проблеми се изпари. В същото време страните членки – в това число и Великобритания, най-голямата военна сила в Европа, която традиционно се ангажира с международни проблеми – намалиха своите отбранителни разходи.

Като увеличава съмненията за европейската интеграция, „Брексит” ще намали желанието на страните членки на ЕС да си сътрудничат, което ще влоши още тяхната сигурност и останалото им международно влияние. За Европа загубата на едно толкова важно партньорство за гарантиране на сигурност би било пагубно. Но Великобритания – оставена да се справя сама с глобалните заплахи, с все по-малко и по-незначими партньори – би била доста по-уязвима.

Вторият въпрос, който референдумът поставя пред европейците е същият, поставен и на британците: заслужава ли си членството в ЕС?

Центробежните сили в ЕС днес са по-силни отвсякога, не само от другата страна на Английския канал, но и на континента. В много страни съществуват политически движения и партии – едни по-силни, други по-слаби – искащи „възстановяване” на суверенитета, за да навредят на общите действия. Някои правителства предприеха едностранни действия на противопоставяне на решенията на ЕС.

Трябва да се разбере, че липсата на солидарност сред страните членки подклажда усилия за отслабване на ценностите и принципите, върху които е изграден ЕС, като мнозина са склонни да разглеждат националните държави като решение на всеки проблем. „Брексит” ще подсили тази тенденция, укрепвайки европейските националистически и евроскептични сили. С приближаващите президентски избори във Франция и федерални избори в Германия през следващата година, потенциалният политически тласък за антиевропейските сили може да има сериозни дългосрочни последици. В този ред на мисли, наскоро проведените регионални избори в Германия трябва да служат като предупреждение.

Нека сме наясно: Възгледът даващ тласък на тези движения – а именно, че ЕС е в корена на всички проблеми на ЕС, от икономическите затруднения до бежанската криза, и че напускането (или едностранното действие) е единственият начин за разрешаването им – е очевидно погрешен. Проблемите, пред които сме изправени не са възникнали заради европейската интеграция.

Глобалните икономически предизвикателства и потоците мигранти търсещи убежище ще продължат да достигат границите на Европа, независимо дали е обединена или не. От значение е как Европа ще ги реши. Причината за интеграцията е, че общите действия са много по-ефективни от едностранните усилия.

Разбира се, не след дълго глупостта на националистическите напъни ще лъсне. Но щетите причинени до тогава ще са огромни. Предвид това, кампаниите за европейска интеграция не трябва да бъдат ограничавани до механичното повтаряне на ползите, които ЕС носи за своите членове, още по-малко до усилията за успокояване на евроскептиците. Вместо това ЕС трябва да бъде преутвърждаван като един атрактивен политически проект. В този деликатен за ЕС момент се изисква решителен напредък към един по-ефективен, по-интегриран и по-привлекателен съюз.


*Хавиер Солана е бивш Върховен представител на Европейския съюз за общата външната политика и сигурността, бивш Генерален секретар на НАТО и бивш външен министър на Испания. Понастоящем е президент на ESADE Център за глобална икономика и геополитика, виден член на Brookings Institution, и член на Съвета за глобалния дневен ред за Европа към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар