Кризата с върховенството на закона в Европа

Ги Верховстад*

От отломките на две световни войни европейските страни излизат обединени в намерението си да станат най-големия световен експеримент за обединение и сътрудничество, за споделен суверенитет. Но, въпреки впечатляващите постижения в десетилетията оттогава, днес европейският проект е поставен под риск от разпад.

Непреодоляната финансова криза, бежанската криза, влошената среда за сигурност и замразеният процес на интеграция, създадоха из цяла Европа отровна, нестабилна политическа среда, в която избуява популизма и национализма. Може би най-ясната проява на това е ерозията на върховенството на закона в рамките на ЕС.

Особено две страни членки на ЕС, Унгария и Полша, днес излагат на опасност трудно извоюваните европейски демократични стандарти и така подкопават върховното постижение на европейската интеграция.

В Унгария либерално-демократичните ценности са подложени на постоянни атаки от правителството на министър-председателят Виктор Орбан. От връщането му на премиерския пост през 2010 Орбан поведе Унгария по пътя на авторитарния национализъм и се възползва от бежанската криза, за да засили „усещането за заплаха”, помагащо му да си осигури народна подкрепа.

В този процес фундаменталните права бяха пренебрегнати, медийната свобода обуздана, бежанците демонизирани и Орбан направи всичко по силите си да отслаби ЕС. Опитите чрез институциите на ЕС да се принуди Орбан да промени курса само го окуражиха да предприеме по-нататъшни действия за потъпкване на демократичните правила.

В същото време демократичната криза настъпи и в Полша, започвайки през октомври миналата година, когато партията „Право и справедливост”, евроскептична партия, която също се противопоставя на имиграцията, си осигури пълно парламентарно мнозинство като обеща да предприеме популистки икономически политики и да „постави Полша на първо място”. А от изборите насам „Право и справедливост” започна серия от атаки срещу самата конституция на Полша.

Законодателството предлагано от правителството за реформиране на полския Конституционен съд беше отхвърлено от самия съд и от пазителите на европейската демокрация, Венецианската комисия. Правителството успя да изключи съда от процеса по определяне на конституционосъобразността на законодателството. Това отслабва един от ключовите фундаменти на демократичното върховенство на закона, а това е изключително голям проблем както за Полша, така и за самата Европа.

Унгария и Полша са жалоните на крайно десния дневен ред, по който се ориентират останалите в Европа и който следват партиите възползващи се от политическия вакуум създаден от неуспехът на ЕС да се справи с финансовата и бежанската криза. Как обаче нещата могат да се поправят?

В демократичните страни е от съществено значение враговете на демокрацията да бъдат побеждавани с демократични методи. От съществено значение е външния свят да убеди унгарския и полския народ, че в един глобализиран свят национализмът може да предложи единствено въображаема сигурност и икономическа разруха. Двете страни, в сърцето на Европа, облагодетелствали се изключително много във всеки смисъл от членството си в ЕС, сега не трябва да захвърлят възможността да се развият още.

Унгарците и поляците отхвърлиха международната си изолация през 1989. След падането на Желязната завеса двете страни станаха верни съюзници на НАТО още преди да се присъеднят към ЕС. Геополитическите и отбранителните аргументи за европейско единство са необорими и не може да съществува обединена Европа без Унгария и Полша.

Но всички ние, и особено народите на Унгария и Полша, трябва да помним, че НАТО, както и ЕС, бяха създадени на основата на фундаменталните принципи на демокрацията, индивидуалните свободи и върховенството на закона. Всяко правителство, което пренебрегва тези принципи излага на опасност единството и солидарността на съюза. Затова е от съществено значение, че Съединените щати и останалите съюзници от НАТО открито казват и настояват, че функционирането на демократичната система на проверки и баланси е единственото спасение. Би било невъобразимо за държавните глави на страните членки на НАТО да проведат планираната лидерска среща на върха във Варшава през юни, ако Полша все още е в конституционна криза, а правителството не зачита върховенството на закона и мнението на уважаваното международно тяло.

На унгарците и поляците трябва да им се припомни, че руският президент Владимир Путин доста упорито се опитва да раздели и отслаби ЕС и НАТО. Ако Европа се изправи очи в очи с агресия от страна на Кремъл, ще бъде от съществено значение Полша и Унгария да се придържат към тези групови фундаментални ценности и принципи.

Но е необходимо също така самата Европа да развие по-обхватен механизъм за регулиране на икономическите политики, за опазването на околната среда и за политиките за единния пазар. Но Европа винаги е била нещо много повече от просто икономически проект, тя е съюз на ценностите, в който няма да се допусне негов член да го руши без съответните последици.

Правителствата идват и си отиват, също както и политиците, но демократичните институции трябва да бъдат освободени от възможността за политическа намеса. Тъжната истина е, че ако кандидатстваха за членство в ЕС днес, нито Унгария, нито Полша щяха да бъдат приети. Хората в двете страни трябва внимателно да преценят какво означава това. Настоящите им лидери твърдят, че защитават националния интерес. Но в интерес ли е на собствените им страни да бъдат зачеркнати от Съединените щати, НАТО и цяла Европа?

*Ги Верховстад, бивш белгийски министър-председател, е президент на АЛДЕ в Европейския парламент.