вторник, 5 април 2016 г.

Икономика на проституцията

Робърт Скиделски*

През последните десетилетия икономиката успя да колонизира изследванията на човешките дейности, до този момент мислени като неподатливи на формални изчисления. Това, което критиците наричат „икономически империализъм” вече се разпростря до икономика на любовта, на изкуството, на музиката, на езика, на литературата и много други.

Обединяващата идея стояща зад това разпространение на икономиката е, че каквото и да правят хората, независимо дали любов или разни джаджи, те искат да постигнат най-добрия резултат с най-малко разходи. Тези печалби и разходи могат да бъдат сведени до пари. Затова хората винаги търсят най-добра възвращаемост в своите взаимодействия.

Това е обратното на общоприетото разделение на дейностите, при които е правилно (и разумно) да пресмятаме разходите и такива, при които хората не ( и не трябва) да пресмятат разходите. Да твърдим, че сърдечните проблеми могат да са обект на студено пресмятане е, както казват критиците, като да сме си изгубили ума.

Пионерът на икономическия подход към любовта е носителят на Нобелова награда Гари Бекър, прекарал по-голямата част от кариерата си в Чикагския университет (къде другаде?). В своя основен труд, „Теория на брака”, публикуван през 1973, Бекър пише, че изборът на партньор е като на пазар, а браковете се получават единствено когато двамата партньори имат полза. Това е една много особена теория, опираща се на вторичната природа на мъжките и женските дейности, но която приема любовта като механизъм за намаляване на разходите.

Съвсем наскоро, икономисти като Лена Едлунд от Колумбийския университет и Евелин Корн от Университета на Марбург, както и Дела Джуста от Университета в Рединг, Мария Лаура ди Томазо от Торинския университет и Щайнер Сторм от Университета в Осло, приложиха същия подход върху изучаването на проституцията. Тук икономическия подход изглежда работи по-добре, предвид факта, че парите са, напълно естествено, единственото приложимо разменно средство. Едлунд и Корн разглеждат съпругите и проститутките като взаимозаменими. Трета алтернатива, постоянна работа, е изключена по презумпция.

Според данните проститутките си докарват много повече пари от жените работещи обикновена работа. Затова въпросът е защо се получава толкова голямо възнаграждение за толкова малко умения?

От страната на търсенето е похотливия мъж, често в период на преход, който преценява ползите от това да е с проститутка срещу вредите то това да бъде хванат. От страната на предлагането проститутката ще поиска висока цена балансираща големият риск от заболявания, насилие и безрадостните перспективи на брака. „Ако бракът е източник на доход за жените”, пишат Едлунд и Корн, „тогава проститутките трябва да бъдат компенсирани за пропуснатите пазарни ползи от брака”. Така възнаграждението е отражение на възможните разходи за проститутката от извършването на сексуални услуги.

Съществува готов отговор на въпроса защо конкуренцията не сваля цените на секс работничките. Те имат „гарантиран доход”. Ако са по-малко търсени, те ще изберат по-малко рискова работа.

По какъв начин държавата трябва да попречи на договорите сключвани в този пазар на похотливи купувачи и продавачи? Защо да не се декриминализира напълно пазара, както искат много секс работнички? Както всички пазари, секс пазарът има нужда от регулации, особено що се отнася до опазване на здравето и сигурността на работещите. И, както е при всички пазари, криминалната дейност, в това число и насилието, вече е незаконна.

Но от друга страна, има мощни движения за пълна забрана на платения секс. Т.нар. Закон за сексуалните услуги, криминализиращ покупката, но не и продажбата, на сексуални услуги, вече е приет в Швеция, Норвегия, Исландия и Северна Ирландия. Принудителното намаляване на търсенето се очаква да доведе до намаляване на предлагането, без да се налага да се криминализира снабдителят. Има някои данни, че е постигнат желаният ефект. (Макар поддръжниците на т.нар. Северна система да отричат ефекта от криминализирането на покупката на секс върху доходите на предлагащите го или на онези, които биха го предложили.)

Движението за забрана на покупката на секс доби сила покрай ръста на международния трафик на жени (както и на наркотици). Това е цената на глобализацията, особено когато се отнася до придвижването в посока Запад от страни, в които отношението към жените е много по-различно.

Но предложената мярка е твърде сурова. Основното внушение на Закона за сексуалните услуги е, че проституцията винаги е била недоброволна за жените и че е първична форма на насилие срещу жени и момичета. Но не виждам причина да сме убедени в това. Важният въпрос се отнася до дефиницията на думата „доброволно”.

Наистина, някои проститутки са заробени, а мъжете ползващи услугите им трябва да бъдат подведени под отговорност. Но вече съществуват закони срещу употребата на робски труд. Бих бил склонен да мисля, че повечето проститутки избират работата си с неохота, под натиска на обстоятелствата, а не недоброволно. Ако деянието на мъжете ползващи услугите им се криминализира, тогава какво трябва да правим с хората, които ползват услугите на касиерките в супермаркетите, на работещите в кол центровете и т.н.

Има проститутки (разбира се, не много), които твърдят, че обичат работата си. И, разбира се, има и мъжки проститутки, хомо и хетеро, които обикновено не обръщат внимание на феминистките критики срещу проституцията. Накратко, мнението за човешката природа на онези искащи забрана на покупката на секс е също толкова тесногръдо, колкото това на икономистите. Както казва Св. Августин, „ако се хвърлиш в обятията на блудница, светът ще потъне в похот”.

В края на краищата, всички аргументи срещу проституцията  основаващи се на идеята за неравенството и насилието, са несериозни. Съществува, разбира се, строго етически аргумент срещу проституцията. Но ако не сме подготвени да се изправим срещу това – а нашата либерална цивилизация не е – най-доброто, което можем да направим е да започнем да регулираме търговията.


*Робърт Скиделски е почетен професор по политическа икономия в Университета на Уоруик и член на Британската академия по история и икономика. Член е също така и на британската Камара на лордовете. Автор е на тритомната биография на Джон Мейнард Кейнс. Робърт Скиделски започва политическата си кариера в Лейбъристката партия, след това става говорител на Консервативната партия по финансовите въпроси и е изключен от там след като открито се противопоставя на намесата на НАТО в Косово през 1999 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар