петък, 15 април 2016 г.

Следващият петилетен план на Китай

Мартин Фелдстийн*

Наскоро се върнах от Пекин, където прекарах в седмица разговори с китайски официални представители и посетих Китайския форум за развитие, основната годишна среща на китайски и чуждестранни вископоставени представители, и топ бизнес администратори. Китайското правителство току що беше представило своя 13-ти петилетен план, а официалните правителствени представители ревностно го представяха като бъдещето на Китай.

Макар този план да съдържа един безкраен списък от специфични цели и задачи, основната нова тема тази година е „преструктурирането в посока на вътрешното потребление”, идея включваща широк спектър политики целящи да засилят икономическия растеж и да повишат стандарта на живот. Терминът „вътрешно потребление” трябва да разграничи новите политики от традиционните мерки за стимулиране на износа чрез лесни пари и чрез постепенно увеличение на фискалния дефицит, които досега целяха да засилят икономическата активност.

Основна цел на списъка от политики за стимулиране на потреблението е премахването на част от свръхкапацитета на държавните фирми в стоманената и въглищната индустрия. Това означава съкращаване на почти четири милиона работници, число равно на около 0,5% работната сила в Китай. Планът предвижда създаването на специален фонд за осигуряване на помощ за останалите без работа. Експертите са на мнение, че е необходимо по-голямо съкращение, но властите все още не знаят дали това ще проработи, а и как ще реагира обществото.

Китай също така има намерение да прехвърли милиони хора от нископроизводителните земеделски зони към дузината нови градове, което е съчетано с амбициозни планове за изграждане на 50 нови летища и хиляди километри нови пътища и железопътни линии. Властите също така предлагат реализацията на проекта „Един пояс, един път”, който да използва китайска финансова подкрепа и ресурси за развитие на пристанища, железопътни трасета и магистрали за свързване на Китай с останалата част от Азия, Централна Азия и в перспектива дори с Европа. Целта в областта на външната политика е да се увеличи китайското влияние в региона и отвъд. Страната ще създаде също така условия за износ на част от китайския индустриален свръх капацитет.

Нещо повече, властите възнамеряват да стимулират иновациите чрез изследвания и развитие, в това число чрез намаляване на данъчните ставки за високотехнологичните фирми.  Данъчната реформа ще се простре и до ДДС в Китай за сектора на услугите. А финансовите реформи ще премахнат ограниченията върху лихвите, които банките плащат по депозити и налагат по заеми.

В същото време съществува значително притеснени относно новия валутен режим на Китай. През последните години обезценяването на юана спрямо долара събуди сериозно недоволство от страна на американските фирми, съревноваващи се с китайското производство. Но юанът в същото време поскъпна с 25% спрямо останалите валути на напредналите страни от 2010 насам. Властите се ангажираха да позволят на пазарите да определят сами валутния курс и да не се намесват повече. Но властите продължават да влияят на движението на юана спрямо долара, понеже се опасяват, че поставяйки ударението върху управлението на валутния курс спрямо кошницата от валути ще означава по-нататъшно обезценяване спрямо долара, очакване което ще ускори отлива на капитали.

Политиките за подобряване на околната среда също са сред приоритетите на правителствения план за следващите пет години. Обществото е жадно за чист въздух, за чисти реки и чиста земя. За да постигне това правителството ще приеме нови регулации и ще емитира „зелени бонове” за финансиране на възстановяването и за нисковъглеродни енергийни източници.

Китайските автомобилни производители са стимулирани да произвеждат хибридни автомобили, а правителството предупреди чуждестранните автопроизводители, че ще предприеме стъпки за намаляване на пазарния им дял, ако не се съобразят.

Подобряването на качеството на живота също така изисква стимулиране на качеството на продукцията, която китайските потребители могат да закупят. Министър от правителството отбеляза по време на срещата, че един милион китайски туристи, пътували зад граница през миналата година, са ползвали кредитни карти и са похарчили около 1 млрд. долара за стоки, които не могат да купят у дома (иронията е, че някои от тези европейски и американски продукти всъщност са произведени в Китай).

Китай все още е страна с ниски доходи, като БВП на глава от населението е едва 14 хил. долара годишно, или около една-четвърт от този в Съединените щати. Макар Пекин и Шанхай да са сравнително процъфтяващи, там все още има много бедност.  Сред целите на петилетката е премахване на бедността до 2020, за което ще трябва намаляване на броя на бедните хора с 55 млн., като сега линията на бедност е 354 долара на година или по-малко от долар на ден.

Високите нива на задлъжнялост на китайските корпорации могат да се окажат източник на финансова нестабилност, макар отделни представители на властта да подчертават, че не са притеснени. Правителствените данни показват, че съотношението на банковите заеми спрямо БВП е около два пъти по-голямо от това в Съединените щати. По притеснителното е, че делът на необслужваните заеми може да се окаже опасно висок.

Но дори и делът да е по-висок от представяните в официалната статистика данни, Китайският проблем с лошите заеми е много по-различен от този на Запад. Най-големите китайски длъжници са държавните фирми, а техните кредитори са държавните банки. Затова решаването на проблема с лошите заеми ще означава прехвърлянето на загубите от държавните банки към правителството. Но понеже правителственият дълг е сравнително нисък – около 17% от БВП – няма да е трудно за правителството да поеме тези загуби. Ако е необходимо, то може също така да се справи с огромните дългове на местните управи, насърчени от централните власти и натрупани през 2008 и 2009.

На срещата не бяха дискутирани енергичните мерки срещу високите нива на корупция, които президента Си Дзинпин предприе и за които мнозина смятат, че спъват процеса на вземане на икономически решения и забавят ръста на БВП. Липсваше също така дебат за широкоразпространените тревоги относно идеологическото изместване наляво, което може да засегне правата на собственост и да доведе до отлив на капитали в опит хората да защитят своето богатство.

Но макар Китай да си остава един сложен пъзел, властите все пак прокарват пропазарни реформи, замислени да произведат реален годишен ръст от 6,5% и повече за следващите пет години, което да доведе до удвояване на реалния доход на глава от населението до 2020 и за което Китайската комунистическа партия призовава още от 2010. Ако тази цел не бъде постигната, то това няма да е в резултат на липсата на усилия сред част от китайското правителство.


*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар