петък, 22 април 2016 г.

„Брексит” и балансът на силите

Джоузеф Най*

Британия се присъединява към това, което в последствие става Европейски съюз през 1973. Тази година, на 23 юни, в страната ще се проведе референдум дали да напусне. А ще се случи ли?

Настоящите изследвания показват близки електорални нагласи. Министър-председателят Дейвид Камерън  казва, че отстъпките за Великобритания, които той извоюва от своите европейски партньори трябва да успокоят народните тревоги за загубата на суверенитет от Брюксел и за притока на чуждестранни работници от Източна Европа. Но Консервативната партия на Камерън и собственият му кабинет са дълбоко разделени, а самият кмет на Лондон и отявлен популист, Борис Джонсън, се присъедини към поддръжниците на британското напускане.

Въпросът за плюсовете и минусите от британското членство в ЕС също така разделя и британската преса. Много циркулиращи масово публикации са в подкрепа на „Брексит”, докато финансовата преса подкрепя продължаването на членството. „Икономист” например отбелязва, че почти 45% от британския износ отива за страни от ЕС и че атмосферата на търговските преговори в следбританското напускане на ЕС е твърде вероятно да бъде доста хладна.

Нещо повече, ЕС даде ясно да се разбере на нечленуващи страни като Норвегия и Швейцария, че могат да имат пълен достъп до единния пазар, само ако приемат повечето от правилата му,  в това число за свободно движение на хора, и допринасят за общия бюджет на ЕС. С други думи, една Британия извън Съюза ще спечели малко от възвърнатия си суверенитет. Даже обратното, тя ще загуби своя глас и влияние при определянето на условията и участието си в единния пазар. В същото време конкурентните пазарни центрове като Париж и Франкфурт биха сграбчили възможността да определят правила, които да им помогнат да си спечелят обратно бизнеса от Лондон.

Другото усложнение е политическо: възходът на национализма в Шотландия и ефектът от „Брексит” върху оцеляването на Обединеното кралство. През 2014 Шотландия гласува в свой референдум за оставане в Обединеното кралство, но националистите спечелиха почти всички шотландски мандати в общите избори осем месеца по-късно. При преобладаващо проевропейско мнение сред шотландците за разлика от англичаните, мнозина са на мнение, че „Брексит”  ще доведе до следващ референдум за независимост. Камерън ще бъде запомнен като министър-председателят, който помогна за разпада на Обединеното кралство (и вероятно на ЕС).

В Съединените щати, администрацията на президента Барак Обама започна да дава ясни сигнали, че Британия и Европа са силни само заедно. Илюзиите за специалните отношения със Съединените щати изместващи влиянието на Европа, са погрешни. Но народът на Британия ще прецени дали да подкрепи „Брексит”, а един американски крак върху кантара би бил непродуктивен.

В същото време, според думите на Дъглас Аликзандър, бивш външен министър в сянка на Лейбъристите, „след края на Втората световна война Америка става системен оператор на международния ред, изграден на основите на здрав, стабилен трансатлантически съюз, крепен от двата стълба на НАТО и ЕС. Ако Британия напусне ЕС, най-близкият съюзник на Америка ще бъде маргинализиран...и целият европейски проект рискува да се разпадне точно във време на нови икономически трудности и заплахи за сигурността, пред които е изправен Западът”. Затова не чудно, че Владимир Путин и Кремъл биха приветствали „Брексит” и намесата във вътрешната политика на европейските страни, в опит да отслабят самия ЕС.

Геополитическите последици от „Брексит” може и да не се разкрият веднага. ЕС дори може да продължи да съществува за известно време. Но би нанесъл вреди на европейското чувство за мисия и за привлекателността на неговата мека сила. Осигуряването на финансова стабилност и управлението на имиграцията може да се окажат много по-трудни задачи.

В допълнение към съживяващият се шотландски сепаратизъм, британският обратен завой от последните години може и да стане по-остър. А в дългосрочен план ефектите върху глобалния баланс на силите и върху либералния международен ред – от който Британия има огромен национален интерес – биха били отрицателни.

Когато действа като единен субект, Европа е най-голямата икономика в света, а населението й от близо 500 млн. души е значително по-голямо от 325-те милиона американци. Тя е също така най-големият пазар в света, представляващ 17% от световната търговия и разпределя половината от чуждестранната помощ в света. Континентът има и 27 университета класирани в световния Топ 100, а креативните индустрии допринасят за около 7% от БВП. Американският доход на глава от населението е по-голям, но що се отнася до човешкия капитал, технологиите и износа, Европа е много по-напред.

По отношение на военните разходи Европа е втора, изпреварена само от Съединените щати, формирайки 15% от общите световни разходи, в сравнение с 12-те процента на Китай и 5-те процента на Русия. Разбира се, тези числа някакси се губят, заради липсата на военен интегритет на Европа. Франция и Британия са двата основни източника на европейски експедиционни сили.

Европейските и американските ресурси са взаимно подсилващи се. Преките двустранни инвестиции са по-високи от тези с Азия, а американско-европейската търговия е много по-балансирана от търговията на Америка с Азия. На културно равнище американците и европейците споделят ценностите на демокрацията и правата на човека много повече от всеки друг регион в света.

Изправено пред надигащ се Китай, пред упадаща, но все още опасна Русия и пред перспективата за продължителен хаос в Близкия изток, тясното трансатлантическо сътрудничество  ще бъде решаващо за управлението на либералния международен ред в дългосрочен аспект. Осъзнаването че един „Брексит”,  освен отслабването на Европа и Британия, е много вероятно да хвърли в хаос международната система, трябва да наклони везната в посока на запазване на статуквото.


*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване. Професор е в Харвардския университет и е член на Съвета на световния дневен ред за бъдещето на управлението към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар