петък, 5 юни 2015 г.

Инфлационният пъзел

Мартин Фелдстийн*

Ниските нива на инфлация в Съединените щати са пъзел, особено за икономистите изследващи връзката между инфлацията и промените в паричната маса. Въпреки всичко в миналото разширяването и свиването на растежа на паричната маса (парите в обращение плюс резервите на търговските банки, държани в централната банка) предизвикваше – или най-малкото беше съпроводено – с ръст или спад на инфлационните равнища. И понеже паричната маса е пряко контролирана от централната банка, и не се създава от търговските банки, мнозина са убедени, че това е най-добрият лост за влияние върху монетарната политика.

Например паричната маса в Съединените щати годишно расте с по 9% от 1985 до 1995, а след това този ръст се забавя до 6% през следващото десетилетие. Този забавящ се ръст на паричната маса е съпроводен от забавяне на темпа на инфлацията. Индексът на потребителските цени нараства с 3,5% годишно от 1985 до 1995, а след това се забавя до само 2,5% годишно през десетилетието до 2005.

Но в последствие връзката между паричната маса и нивата на инфлацията се скъса. От 2005 до 2015 паричната маса се покачваше с темп от 17,8% на година, докато Индексът на потребителските цени нарастваше с темп от 1,9% на година.

За да обясним това рязко покачване и радикалната промяна, трябва да изучим по-отблизо връзката между паричната маса и инфлацията, както и да разберем променящата се роля на резервите, които търговските банки държат във Федералния резерв. Когато банките дават заеми, те създават нещо като депозитна база за кредитоискатели, които теглят от тези фондове, за да правят покупки. Това е обичайно преместване на депозити от заемащите банки към други банки.

Банките са задължени от закона да поддържат резерви във Фед равни на някакъв процент от наличните в банката пари, според финансовите отчети. Така нарастването на резервите позволява на търговските банки да трупат още депозити. Което означава да отпускат още заеми, позволяващи на кредитополучателите да харчат повече. Нарасналите харчове водят до увеличаване на заетостта, до запълване на производствения капацитет и в края на краищата до натиск за увеличаване на заплати и цени.

За да увеличи резервите на търговските банки исторически Фед използва операции на свободния пазар, купувайки съкровищни бонове от тях. От своя страна банките разменят носещите лихва съкровищни бонове за резервите депозирани във Фед, които исторически не носят никаква доходност. Това има смисъл само ако банките използват резервите, за да поддържат нивата на кредитирането и депозитите.

Банка, която не се нуждае от допълнителни резерви, може разбира се да ги заеме на друга банка, която от своя страна се нуждае от тях, печелейки по този начин от разликата в лихвите по федералните фондове и тези по междубанковите заеми. По същество всяко увеличение на резервите означава то да бъде използвано за оправдаване на увеличеното предлагане на кредити.

Всичко обаче се промени през 2008, когато законодателна промяна позволи на Фед да плаща лихви върху излишните резерви. Търговските банки можеха да продават съкровищни бонове и дългосрочни бонове на Фед, получавайки в замяна резерви и да печелят малко, но сигурно от тези резерви.

Това даде на Фед възможност през 2010 да предприеме масивни месечни покупки на дългосрочни бонове и на държавно гарантирани ипотеки. Това количествено улеснени позволи на Фед да свали незабавно дългосрочните лихви, което доведе до ръст на борсите и до възстановяване на цените на жилищата. Ръстът в благосъстоянието на домакинствата стимулира потреблението и възстанови строителството на жилища. А бизнесът отговори на това като увеличи разходите си за инвестиции.

Въпреки че връзката между налаганите от Фед нива на резервите и последващия ръст на харчовете се запази, нейното значение се измени драматично. Фед увеличи своите резерви в ипотечни книжа от по-малко от 1 трлн, долара през 2007 до повече от 4 трлн. долара днес. Но макар че трябва да улесняват кредитираното и депозирането от страна на търговските банки, допълнителните резерви вкарват в този процес и Фед, просто като страничен ефект от усилията, чрез количествените улеснения, за намаляване на дългосрочните лихви и увеличаване на благосъстоянието на домакинствата.

Това ни връща назад до сложния пъзел на ниската инфлация. Общият Индекс на потребителските цени е всъщност малко по-висок отколкото преди една година, което е предпоставка за отрицателните инфлационни равнища. Главната причина е намаляването на цените на бензина и на други енергийни източници. Енергийният компонент при определянето на Индекса на потребителските цени спадна с 19% за последните 12 месеца. Т. нар. „базисна стойност” на Индекса на потребителските цени, изключващ колебанията в цените на енергията и храните, се повиши (макар и само с 1,8%).

Нещо повече, поскъпването на долара в сравнение с другите валути намали разходите за внос, упражнявайки конкурентен натиск върху фирмите в страната за сваляне на цените. Това естествено доведе до разликата между годишната инфлация от 0,2% при стоките и 2,5% инфлация при услугите (за последните 12 месеца).

Въпреки това инфлацията през следващата година ще е по-висока. Пазарът на труда се стабилизира значително като общата безработица падна до нива от 5,4%. Безработицата сред хората без работа от по-малко от 6 месеца – ключов индикатор за инфлационен натиск – падна до 3,8%. А безработицата сред наскоро завършилите училище е само 2,7%.

В резултат на това общото почасово възнаграждение нарасна по-рязко като на годишна база достигна до 3,1% през първата четвърт на 2015, от 2,5% за цялата 2014 и 1,1% през 2013. По-високите разходи за заплати все още не са се отразили на общата инфлация, понеже се компенсират от спада на цените на енергоресурсите и разходите за внос. Но ако временното влияние на тези фактори намалее през следващата година, инфлацията на цените ще започне да се увеличава по-рязко.

Всъщност рисковете от инфлация вече се увеличават, особено ако Фед продължи да държи на плановете си да поддържа негативни краткосрочните лихви до края на 2016 и да ги вдигне само с един процентен пункт в края на 2017. Ако инфлацията се покачи по-рязко отколкото очаква Фед , това може да доведе до принудително и рязко вдигане на лихвите, което ще има вредни последствия за финансовите пазари и като цяло за икономиката.


*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар