сряда, 24 юни 2015 г.

Трудният избор за МВФ в Гърция

Джеймс Гълбрайт*

Главният икономист на МВФ Оливие Бланшар наскоро зададе един простичък и важен въпрос: „Колко отстъпки трябва да бъдат направени от Гърция и колко от нейните официални кредитори?” Но този въпрос повдига други два въпроса: Колко отстъпки вече е направила Гърция? И направиха ли нейните кредитори изобщо нещо?

През май 2010 гръцкото правителство се съгласи да направи фискални съкращения равни на 16% от БВП от 2010 до 2013. В резултат на това първичният бюджетен дефицит на Гърция (изключващ плащанията на лихвите по дълга) от повече от 10% от БВП стана бюджетен баланс през миналата година – най-големия подобен обрат в пост-кризисна Европа.

В началото МВФ беше убедена, че реалният (инфлационно изгладен) БВП на Гърция ще се свие с около 5% за периода 2010-2011, ще се стабилизира през 2012 и след това ще отбележи ръст. Всъщност реалният БВП падна с 25% и все още не се е възстановил. И понеже номиналния БВП падна през 2014 и продължава още да пада, съотношението дълг към БВП, за което преди три години се предполагаше, че ще се стабилизира, продължава да нараства.

Бланшар отбеляза, че през 2012 Гърция се е съгласила „да генерира достатъчно първичен излишък, за да намали задлъжнялостта си” и да започне „необходимите реформи, които да доведат до по-голям растеж”. Тези т. нар. реформи включваха значително съкращаване на публичните разходи, минимално намаляване на доходите, бърза приватизация, слагане на край на колективните трудови договори и голямо орязване на пенсиите. Гърция изпълни тези си задължения, но депресията продължи да мъчи страната.

МВФ и останалите кредитори на Гърция бяха убедени, че мащабните фискални съкращения ще имат само временен ефект върху икономическата активност, заетостта и данъците, и че орязването на заплати, пенсии и администрация ще имат магически ефект върху растежа. Доказа се, че това не е вярно. Всъщност орязванията на разходи след 2010 доведе до икономическа катастрофа и до най-големия предизвестен провал на МВФ.

Бланшар трябва да знае добре, че на това фиаско трябва да бъде сложен край. Връзката между „реформи” и растеж беше скъсана – както стана в Гърция – а аргументите се сринаха. Без перспективи за растеж, исканията на кредиторите за първичен излишък от 3,5% от БВП, което си е по същество призив за още съкращения, ще доведе до нов спад през тази година.

Но вместо да разбере тази реалност и да се съобрази с нея, Бланшар иска двойно намаляване на пенсиите. Той пише следното:
„Защо настоявам за намаляване на пенсиите? Пенсиите и заплатите поглъщат 75% от общите разходи, останалите 25% вече бяха орязани до минимум. Пенсионните харчове поглъщат над 16% от БВП, а бюджетните трансфери към пенсионната система са близки до 10% от БВП. Убедени сме, че намаляването на пенсионните разходи с 1% от БВП (извън горните 16%) е необходимо и че може да бъде направено без да бъдат засегнати най-бедните пенсионери”.

Забележете първо проклетия цинизъм: като изключим пенсиите и заплатите разходите вече бяха „орязани до минимум”. И запомнете: резултатът от този подход върху растежа беше негативен. Но напук на очевидните данни, МВФ сега иска да удари пенсионния сектор, където вече беше направеното голямо орязване – във всеки случай с над 40%. Исканото ново орязване на разходите ще удари бедните много по-силно.

Пенсионните плащания сега поглъщат 16% от гръцкия БВП понеже самата гръцка икономика се е свила с 25% от 2009 насам. Ако не беше 5-годишното катастрофално орязване на бюджетните разходи, БВП на Гърция щеше да бъде с 33% по-голям от днешния, а пенсионните разходи щяха да бъдат 12%, а не 16%. Числата са повече от показателни.

Бланшар призовава гръцкото правителство да предложи „заслужаващи доверие мерки”. Не трябва ли и МВФ да постъпи по същия начин? За да паднат разходите за пенсии с 1-процентен пункт от БВП, ще бъде достатъчно номинален икономически растеж от 4% на година за две години и няма да има нужда от друго орязване на разходите. Защо да не се предложат подобни „заслужаващи доверие мерки” за постигане на тази цел?

Това ни връща обратно към гръцкия дълг. Както всеки в МВФ знае, невъзможност за обслужване на дълг означава огромни бюджетни дефицити, които подсказват на инвеститорите следното: влизате на свой собствен риск. При всички случаи вашите инвестиции, печалби и усилна работа ще бъдат обложени с извънредни данъци, с които да се върнат задълженията към предишните кредитори. Свърхзадлъжнялостта блокира растежа. Именно поради тази причина всяка дългова криза рано или късно завършва с преструктуриране или фалит.

Бланшар е познавач на икономиката на публичния дълг. Той знае, че гръцкият дълг е неустойчив във всяко отношение през последните пет години, така както е неустойчив и днес. По този пункт има съгласие както от страна на Гърция, така и на МВФ.

Истината е, че Гърция направи някои добри предложения за дълга си. Първо, да получи от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) 27 млрд. евро с дългосрочен матуритет, за да изкупи обратно гръцки дългови книжа, които ЕЦБ безразсъдно изкупи през 2010. Второ, да използва тези пари, за да се разплати с МВФ. Трето, да се включи Гърция в програмата на ЕЦБ за количествени улеснения, което ще и позволи да се върне на пазарите.

Гърция би се съгласила на справедливи условия за заем от ЕСМ. Това означава нито цент повече допълнителното официално финансиране на гръцката държава. Това означава обещание да разчита на собствени ресурси, да разчитане на вътрешни спестявания и външни инвестиции за растеж – далеч по-малко от това, което всяка една по-голяма страна, контролираща валутата си, би направила, ако бъде изправена пред подобна катастрофа.

Бланшар подчертава, че сега е времето за „категоричен избор и твърд ангажимент от двете страни”. Да, точно така е. Но гърците вече направиха категоричния си избор. Сега е време МВФ да го направи, започвайки с решението да приеме, че наложените от него през последните пет години политики са довели до катастрофа. За останалите кредитори е добре да приемат – както МВФ добре разбира – че гръцкият дълг, който държат, трябва на всяка цена да бъде преструктуриран. Нови заеми за провалени политики – което е настоящият повод за разногласия относно предложенията за излизане от кризата – за тях изобщо не е приемливо.


*Джеймс Гълбрайт е професор в Департамента по обществени науки към Тексаския университет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар