петък, 19 юни 2015 г.

Валутните манипулации са пропагандна измислица

Джефри Франкъл*

Американският президент Барак Обама все още настоява да получи повече власт за сключване на търговски споразумения и да я използва при приключването на преговорите за Транстихоокеанското партньорство (ТТП) и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) с Европейския съюз. Но мнозина в Конгреса на Съединените щати настояват, че трябва да бъдат включени и клаузи към споразуменията за спиране на валутните манипулации.

Нека бъде ясно. Съединените щати трябва да разбират, че ако една „непоколебима и действаща валутна дисциплина” е част от търговски споразумения, то сделка не може да бъде постигната. Другите страни просто ще я отхвърлят – и ще бъдат напълно прави. Свързването на усилията за спиране на валутните манипулации с търговските споразумения винаги е било лоша идея, а и все още е.

Вярно е, че в отделни периоди валутите на някои държави могат да се смятат за подценени или надценени, а в други техните търговски партньори имат легитимното право да увеличават стойността на своите. Но дори когато валутните несъответствия са сравнително ясни, търговските споразумения пак не могат да бъдат правилния подход за разрешаването им. По-подходящото място за разрешаването на проблемите с валутните курсове е в рамките на МВФ, на Г-20, на Г-7 и в двустранни преговори.
Например проблемът с подцененото реминби (юан) беше успешно решен по време на двустранните разговори между Съединените щати и Китай в периода 2004-2011. Китай позволи валутата й да поскъпне с 35% за това време. Днес тя се движи в нормални граници.

Но все още е истина, че е почти невъзможно да се каже дали една валута е надценена или подценена. Манипулацията не е като да променяш тарифи или квоти, които могат да бъдат проверени и потвърдени от независими наблюдаващи органи.

Едно от необходимите условия за да се направи обосновано заключение, че една страна манипулира валутата си, е дали властите в тази страна се намесват на валутните пазари. Китайската народна банка например, изкупи рекордно количество долари между 2004 и 2014, за да защити валутния курс на реминби от по-бързо от нормалното поскъпване. Но китайците не направиха нищо повече. Ако искаха да направят нещо повече, те щяха да започнат продажби на долари през последната година, запазвайки по този начин стойността на реминби по-висока отколкото би била, ако не го направят.

Нещо повече, често има напълно легитимни поводи за намеса на валутните пазари. Например, в т.нар. Изявление от Плаза Акорд, през 1985 Съединените щати се присъединиха към Япония, Германия и останалите страни от Г-7 в съвместните усилия за отслабване на долара. Всъщност мнозинството държави се придържат или към фиксирани валутни курсове, в някакви определени граници, или към контролирано плаващ курс, всеки един от които по дефиниция налага покупка и продажба на валута, за да може да се успокоят или да се преодолеят резките колебания в курса на съответните валути.

Китай не е страна по ТТП, но Япония е, и много критици в Конгреса изтъкват това като цел на своята настойчивост за включване на клаузи за предотвратяване на възможността за валутни манипулации в споразумението. Йената беше обезценена рязко през последната година и някои големи американски икономически играчи, особено в сферата на автомобилостроенето, обвиниха Япония в манипулации с цел да запазят валутата си подценена. Но последният път, когато Японската централна банка се намеси на валутните пазари беше през 2011. През 2013, Япония заедно с други страни от Г-7 се присъединиха към споразумението предложено от Финансовото министерство на Съединените щати за въздържане от валутни манипулации.

Еврото също беше обезценено значително спрямо долара през последната година, а някои представители на търговските среди в Съединените щати искат прокарването на клаузи за предотвратяване на валутни манипулации в ТТИП. Но Европейската централна банка не се е намесвала на валутните пазари от 2000, а тогава го направи за да подсили еврото, не да го отслаби.

Критиците, които обвиняват Япония и други страни във валутни манипулации вероятно са наясно, че те не са се намесвали на валутните пазари в последните години. Всъщност те имат предвид скорошното монетарно разхлабване. Предсказуемият вторичен ефект от количествените улеснения – което по същество е покупка на собствени държавни облигации – стартирани от Японската национална банка и ЕЦБ, е обезценяване на йената и еврото. Но централните банки трудно могат да бъдат възпрени от политиките на монетарни улеснения когато вътрешните икономически условия го изискват, каквито очевидно са в Япония и Европа (а и в Съединените щати, когато Федералния резерв предприе политика на количествени улеснения).

Ако монетарната експанзия не е в истинския смисъл на думата валутна манипулация, още по-малко са другите видове икономически политики. Някои хора твърдят, че дори и Китайската народна банка да е спряла да купува американски и други чуждестранни активи, китайските суверенни фондове продължават да го правят, което също се смята за манипулация.

Но безспорно е напълно в реда на нещата и е легитимно Китай да изнасят част от своите спестявания зад граница. (Съединените щати ще започнат да се тревожат ако Китай, както и други страни, не искат да купуват нейните активи). Всяка страна взима различни решения всяка седмица, много от които могат да имат непреки последствия по един или друг начин върху валутните курсове. Фактът че упражняването на отделни политики могат да отслабят валутата, не прави тази страна непременно манипулатор.

В края на краищата, клаузи удрящи други централни банки могат да бъдат приложени и срещу Съединените щати. Това не е случай на неизползване на инструменти (често явление в търговските политики, когато различни групи по интереси лобират за защита срещу чуждестранната конкуренция), а е по-скоро случай на използване на инструменти по точно определен начин. Именно това се има предвид, когато след като Фед предприе програмата за количествени улеснения през 2008 (продължил с покупките до миналата година) се стигна до отслабване на долара между 2009 и 2011, с отправянето на същите обвинения за „хищнически политики” срещу Съединените щати, които сега конгресмените искат да въведат спрямо другите.

Подобни обвинения винаги са безпочвени, въпреки произхода им. Монетарните стимули в една страна могат да имат ползотворен ефект върху останалия свят, какъвто е възстановения ръст на доходите, който стимулира от своя страна вноса от американските търговски партньори. Независимо дали някой си е мислел да обвини Съединените щати във валутни манипулации през 2010, нейните търговски партньори през 2015 или бъдещите обвинители, определянето на някаква търговска посредническа институция за канализиране на обвиненията, просто би причинило нови неприятности.


*Джефри Франкъл е професор в Кенеди скуул ъф гавърмънт към Харвардския университет. Член е на Съвета на икономическите съветници по време на президентския мандат на президента Бил Клинтън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар