петък, 12 юни 2015 г.

Трябва да се избегне сблъсък в Южнокитайско море

Джоузеф Най*

Когато съвсем наскоро разузнавателен самолет на американския военноморски флот прелетя в близост до риф, част от островната верига Спратли в Южнокитайско море, китайският военноморски флот отправи осем предупреждения към него да напусне зоната. Китайският външен министър Уанг И, каза че „китайската решителност да защити своя суверенитет и териториалната си цялост е твърда като скала”.

Секретарят по отбраната на Съединените щати от своя страна отговори, че „не трябва да има и капка съмнение: Съединените щати ще летят, плават и действат навсякъде където международното право ни позволява, както го правим по целия свят”. Затова въпросът е надвисва ли американско-китайски сблъсък в Южнокитайско море?

През 1995, когато служих в Пентагона, Китай започна да изгражда съоръжения върху „Мисчийф риф”, за който претендират Филипините и е доста по-близо до бреговете й, отколкото до китайските. Съединените щати направиха изявление по случая, че няма да вземат страна в това съревнование на претенции между пет държави за над 750-те скали, атоли, островчета, плитчини и рифове, които се включват в островната верига Спратли – покриваща огромната площ от 425 хил. кв. км – в Южнокитайско море. Ние наблегнахме на това, че страните трябва да решат споровете си по мирен път.

Но Съединените щати заеха твърдата позиция, че Южнокитайско море, през което преминават важни морски пътища за петролни доставки от Близкия изток и контейнеровози от Европа и през което често прелитат военни и търговски самолети, е субект по Споразуменията за морските пространства на ООН.

За да защити своите териториални претенции Китай се позовава на картите наследени от националистическия период – т.нар. „девет отбранителни вала”, разпростиращи се на близо хиляда мили южно от континентален Китай и често стигащи на 40-50 мили от бреговете на държави като Виетнам, Малайзия, Бруней и Филипините. Всички тези държави държат на 200-те мили специални икономически зони дадени по Споразуменията.

Когато споровете за „Мисчийф риф” избухнаха, китайските власти не успяха да определят точно значението на деветте отбранителни вала, но след като бяха притиснати, те се съгласиха това да са демаркационни линии, върху които Китай има суверенно право да претендира. В същото време се съгласиха, че Южнокитайско море не е китайско езеро и че се управлява съгласно споразуменията на ООН. На тази основа, Съединените щати и Китай успяха да избегнат сблъсък по тези теми почти две десетилетия.

Но Китай все още не е избегнала възможни сблъсъци със своите морски съседи. Макар да обеща да спазва кода за поведение договорен от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АSEAN) през 2002, Китай използва военното си превъзходство в споровете с Филипините и Виетнам. През 2012 китайски патрулни кораби преследваха филипински риболовни кораби далеч от Плитчините Скарбъро до филипинските брегове, а филипинското правителство отнесе спора до Международния трибунал към Закона за морските територии, за който Китай твърди, че няма легитимност. През 2014, след като Китай монтира петролни платформи във води, претендирани от Виетнам, а кораби на двете страни бяха въвлечени в морски стълкновения, последваха антикитайски демонстрации във Виетнам.

По-малки държави в региона потърсиха подкрепа от Америка. Но Съединените щати остават предпазливи, за да не бъдат въвлечени в съперничещите си претенции върху суверенитета, някои от които са неаргументирани, докато по други Китай понякога има наистина право. Нещо повече, Съединените щати трябва да се съсредоточат върху по-важните проблеми във взаимоотношенията си с Китай.

Това започна да се променя когато Китай стартира активна политика по запълване с пясък на територии между рифовете и да изгражда острови в най-малко пет посоки. По-рано тази година аналитици представиха снимков материал на изграждащата се писта върху един от рифовете.

Съединените щати твърдят, че Споразумението позволява на чуждестранни кораби и самолети свободен достъп отвъд 20-километровата зона около териториалните граници, докато Китай претендира, че военни самолети не могат да прелитат нейната 320-километрова икономическа зона без изрично разрешение. Ако Китай претендира за права върху такива зони за всяка притежавана от нея територия, това ще затвори по-голямата част от Южнокитайско море. Както отбеляза един американски високопоставен служител, Китай изглежда се опитва да „изгражда своя представа за териториална цялост” – това което адмирал Хари Хармс, командващ на Тихоокеанския флот на Съединените щати, нарича „нова Велика китайска стена от пясък”.

Китай коректно заяви, че е в суверенното си право да изгражда острови и че страната просто следва водената от нейните съседи политика, чиито правителства също изграждат структури, за да защитават правата си. Но американската подозрителност се засили от факта, че през 2013, в спора между Китай и Япония за островите Сенкаку/Дяоюйдао в Източнокитайско море, китайското правителство едностранно обяви Зона за въздушна отбрана без предварително предупреждение. Отговорът на Съединените щати беше да изпрати два бомбардировача B-52 в непризнатата зона. Това сложи началото на последвалите военноморски разузнавателни полети (с екип на CNN на борда).

Отговорът на Съединените щати беше замислен, за да предотврати намерението на Китай да ги постави пред свършен факт, което можеше да затвори големи части от Южнокитайско море. Въпреки това автентичната политика на ненамеса в териториални спорове продължава да действа. Иронията е, че Сенатът на Съединените щати не пожела да ратифицира Споразумението на ООН за морските територии, което означава че Съединените щати не могат да изправят Китай пред Международния  трибунал, заради усилията й да превърне рифовете в острови и да претендират за зони от изключителен интерес, което може да попречи  на правото на свободно придвижване – основен американски интерес.

Но тъй като Китай ратифицира Споразумението, а Съединените щати го признават като обичайно международно право, има основа за сериозни преки разговори за изясняването на неясните девет отбранителни вала и за запазване на свободното движение по море. При подходящо водена дипломация, сблъсъкът между Съединените щати и Китай за Южнокитайско море може и трябва да бъде избегнат.

*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване. Професор е в Харвардския университет и е член на Съвета на световния дневен ред за бъдещето на управлението към Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар