сряда, 8 април 2015 г.

„Новото нормално” в Китай

Мартин Фелдстийн*

Всяка година по това време китайското правителство организира  голяма конференция – спонсорирана от Центъра за проучване на развитието, официален тинк-танк към Държавния съвет на страната – който събира на едно място върховните китайски ръководители, изпълнителните директори на големите китайски и западни фирми, както и малка група от чуждестранни политици и представители на академичните среди. Китайският форум за развитие се провежда малко след годишния Народен конгрес. На форума говорителите, в това число министърът на финансите и ръководителят на централната банка, обобщават настоящите насоки на мислене на китайските ръководители. Официалната власт изслушва коментарите и предложенията на западния бизнес и участниците от академичните среди, както и въпросите и отговорите на сесията с премиера Ли Къцян.

Макар че следя внимателно срещите на Центъра за изследване на развитието от повече от десетилетие, открих че тазгодишната конференция се различава много от която и да е от предишните. Ключовата разлика беше официалното признание на китайските власти, че реалният ръст на брутния вътрешен продукт е спаднал трайно под средната стойност за последните три десетилетия от приблизително 10% годишно. Официалните власти са изчислили, че реалният БВП е нараснал със 7,4% през 2014 година, и че нивото най-вероятно ще спадне още – до 7% за тази година. Центърът за изследване на развитието представи детайлна оценка, показваща че нивото на растежа ще продължи да пада, достигайки до около 6% в края на настоящото десетилетие.

Фактически цялото китайско ръководство приема прогнозирания спад като „новото нормално” за тяхната страна. Всички те изглежда са се примирили с по-слабия растеж, което е доста изненадващо, понеже същите власти по-рано твърдяха, че Китай се нуждае от бърз растеж, за да поддържа заетостта и да избегне политически вълнения. 

Изглежда те разбират, че спадът на растежа няма да доведе до безработица, понеже забавянето е причинено от структурни промени в китайската икономика и фокусът се измества от експортно ориентирано тежко индустриално производство към нарастване на предлагането на потребителски услуги, което изисква по-голяма заетост за добавяне на същата стойност.

Въпреки това силният растеж си остава крайно необходим, понеже Китай все още е страна със сравнително ниски доходи и голяма бедност. Макар съвкупният реален БВП на Китай да е вторият в света след този на Съединените щати (и вероятно по-голям, ако се измери покупателната способност), доходът на глава от населението е едва 7 хил. долара, или приблизително 15% от този в Съединените щати. А и потреблението остава ниско – едва около 50% от БВП при включване на правителствени разходи и само 35%, ако се ограничим до разходите на домакинствата. Ето защо Китай има да извърви дълъг път, преди да достигне до целта поставена от нейното ръководство, а именно да стане едно „модерно проспериращо общество”.

Китайците виждат, че „новото нормално” се нуждае от промяна на стратегията за растеж от производствен към иновативен такъв. Но все още не е ясно как ще се постигне този иновативен растеж. Докато властите подлагат под съмнение доверието в пазарите, в Китай няма да влизат рискови капитали и „благодатно финансиране”, които подпомогнаха бума на иновациите в Съединените щати. Властите могат само да се надяват, че планът им за застраховане на банковите депозити, ще доведе до прехвърляне на депозитите от трите най-големи банки към много от по-малките банки в страната, давайки по този начин достъп до финансиране на местни нововъзникнали фирми.

Задават се и други икономически проблеми. Официалните власти признаха по време на форума, че най-големите рискове лежат във финансовия сектор, най-вече заради огромната задлъжнялост на местните правителства. В миналото правителството се справяше с проблемите причинени от тази задлъжнялост чрез банковата система като вливаше средства в банките.

Проблемите с околната среда са друг влияещ силно проблем на сегашния стандарт на живот в Китай. Но те също така представляват и потенциалния начин за увеличаване на БВП, при положение че съвкупното търсене е спаднало значително. Китай разбира, че високите нива на замърсяване на въздуха и водата създават дискомфорт и влошават общественото здраве. Правителствените разходи за справяне с щетите върху природата могат да погълнат жизненоважни средства, ако проблемите с търсенето се изострят, особено при очакваното вече  забавяне в предлагането.

Нещо повече, изключително слабото представяне на държавните предприятия, които продължават да играят огромна роля в тежката индустрия и в някои сектори на услугите, представлява силна спирачка пред растежа. Макар държавната политика да цели намаляване на ролята на тези фирми, за да може „пазарът да играе по-значителна роля при разпределението на ресурсите”, свиването на тези фирми може да се окаже трудно, имайки предвид силния им политически гръб в средите на Китайската комунистическа партия.

В същото време Китай налага забрани върху преките инвестиции от чужденци, ограничавайки видовете чуждестранни фирми и количеството дялове в съвместните предприятия, които те могат да притежават. Официалната политика е към намаляване на ограниченията за чуждестранните корпоративни инвестиции, особено в секторите на високите технологии и на услугите.

Имаше разбира се и много други въпроси, които останаха извън центъра на вниманието и не бяха дискутирани на тазгодишната среща на Китайския форум за развитие. Нямаше никаква информация за развитието на антикорупционната кампания на президента Си Дзинпин, макар  в частните разговори да стана ясно, че кампанията е приключила с решение за забавяне на действията, които вредят на производителността и растежа.

Нямаше дискусия също така за китайската кибер престъпност и за кражбата на западни технологии. Когато тази тема беше повдигната през 2014 година, премиерът Ли Къцян отрече категорично Китай да е съпричастна към подобно нещо, но отбеляза, че китайските фирми са атакувани от вътрешни източници. Нямаше също така, въпреки изразеното на Форума желание за кооперативност, дискусия за възможните китайски военни действия при отстояване на териториалните й претенции в Източно и Южнокитайско море.

Подобни срещи обаче дават полезен поглед към страна с такова голямо значение за глобалната икономика, което ще продължава да расте. Настоящото забавяне до достигане на „новото нормално”  прави такъв поглед още по-важен.


*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския универститет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар