петък, 17 април 2015 г.

Културата на предприемачеството

Робърт Шилър*

Правителствата по целия свят искат да подкрепят предприемачеството. Макар повечето стартиращи предприятия да не са добре обмислени, все пак всяка малка компания е един експеримент, а силното желание да се експериментира е необходимо за възникването на една фирма и може да преобрази националната икономика, че дори да постигне международна значимост. Накратко, предприемачеството се явява важен инкубатор и е в основата на дългосрочния икономически успех.

При разглеждане на видовете предприемачество в отделните страни, най-голямо внимание в наши дни се отделя на разликите в народопсихологията и националните политики. Но не може да не се отбележат и важните разлики в предприемаческите нагласи вътре в самите страни. Казват, че жителите на Шанхай са по-предприемчиви от жителите на Пекин. Жителите на украинския град Херсон са по-предприемчиви от жителите на Киев.

В едно свое скорошно изследване Мариасунта Джанети и Андрей Симонов от Стокхолмското училище за икономика, показаха значението на разликите в предприемаческите нагласи сред шведските общини. Те определят предприемачите като хора, които печелят пари от собствена компания и нямат нормирано работно време и откриват, че делът на предприемачите сред населението на 289 общини, обект на изследването, варира съществено и е от 1,5% до 18,5%.

Какво ни казват тези разлики за истинските мотиви на предприемачеството? Различията в политиките на национално ниво не могат да бъдат измерени с откритите от Джанети и Симонов разлики. През 80-те и началото на 90-те години на миналия век, споразумението за централизирано определяне на заплатите беше прекратено и шведското правителство намали индивидуалните и корпоративните данъци. Нивото на предприемаческата активност в страната като цяло се удвои, но в различните общини се появиха големи разлики. Защо?

Културните различия биха обяснили много: религиозните и политическите убеждения са в основата на половината от разликите в отделните общини. Общините се надпреварват да привлекат повече предприемачи, ако имат голям дял пенсионери, които са членове на Шведската църква (официалната държавна църква от 2000 година) и голям дял от гласоподаватели на десницата.

Отвъд това, ясно се вижда механизма на една проста зависимост: градове с повече предприемачи както изглежда създава още повече предприемачи. Веджъж пуснала корени предприемаческата култура, няма как да не се разпространи наоколо, като хората научават за възможностите за бизнес и са привлечени от тях – дори и да няма бърза печалба или сигурен доход.

Всъщност Джанели и Симонов откриват, че средният доход на предприемачите е бил по-нисък в общини с повече възможности за бизнес, отколкото в тези с по-малко. Изследвания и в други страни показват, че предприемачите често имат по-ниски първоначални приходи и като цяло ръст на приходите, отколкото биха имали като наети работници. Това, което показват тези изследвания е, че разликите в степените на предприемачество може би се дължат по-малко на по-добрите икономически възможности (теза защитавана от лявоориентираното предприемачество), отколкото от културните разлики, които правят предприемачеството по-удовлетворяващо в индивидуален план (особено за дясноориентираното предприемачество).

Тази хипотеза е подкрепена от Джанели и Симонов, които казват, че разликите в престижа на предприемача в отделните общини може би се дължат на разликите в нивата на предприемчивост. В някои общини предприемачите се радват на висок социален статус, независимо от това дали са успели или не, а в други са презирани и различните видове наемен труд се ползват с повече уважение.

Идеята, че престижът е важен не е нова. В своята книга „Пари, морал и нрави”, социологът Мишел Ламонт сравнява определенията за успех във Франция и Съединените щати. тя е интервюирала хора от двете страни и ги е попитала какво означава за тях да бъдеш „достоен човек”. По същество тя е питала хората за тяхното усещане за това какво е важното в живота и за тяхното усещане за идентичност.

Изследването на Ламонт потвърди общоприетата истина, че американците ценят успеха в бизнеса, докато французите поставят ценностния акцент върху културата и качеството на живота. По същия начин откритото презрение към „гладните за пари” бизнес ориентирани хора и към конкуренцията се проявява много по-често във Франция, отколкото в Америка.

Но докато Ламонт се фокусира върху разликите между французите и американците, всъщност най-интересното откритие в нейното изследване е, че има значителни разлики между регионите в самата Франция. Тя сравнява Клермон-Феран, столица на провинция Оверн, в централна Франция, с Париж. Жителите на Оверн имат репутацията на стиснати и неприветливи и, въпреки значителния прогрес в последните години, на относително бедни откъм висока култура.

Ламонт открива, че хората в Париж и Клермон-Феран са склонни да презират „преследването на печалби”. Но жителите на Клермон-Феран ценят „простотата, прагматизма, усилния труд и решителността”. Тя прави заключението, че „в много отношения клермонците са по-близо до хуситата (както наричат жителите на щата Индиана, в американския Среден Запад), отколкото до парижани”. Нейните данни подсказват, че в Клермон-Феран, за разлика от Париж, има доста по-голяма склонност към започване на малък бизнес.

Всъщност всяка страна е специфична смесица от местни култури, които се отличават по това как мотивират хората и оформят тяхната идентичност. Разликите в това как тези култури определят значението на словосъчетанието достоен човек и как това достойнство се проявява, вероятно обяснява голямото разнообразие на типовете предприемачество.

Икономистите, и не само те, често са склонни да гледат на страните като цяло и наблягат на националния манталитет и националните политики като основен фактор за поощряването и обезсърчаването на предприемчивостта. Но истината е, че националният успех в предприемачеството зависи от еволюцията на местните култури и тяхното взаимодействие с националните политики. Предприемачеството може да пусне корени в културно близки региони от всяка страна, ако бъдат вдигнати икономическите бариери и след това бъдат оставени да се развиват и да станат национално значими.


*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за 2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар