понеделник, 30 март 2015 г.

Федералният резерв срещу ценовата стабилност

Робърт Хелър*

Има огромна разлика между мандатът даден на Федералния резерв за поддържане на „стабилни цени” – описан ясно в Закона за Федералния резерв – и избраната от самия Фед цел за инфлация до 2% годишно. Как тогава се случи така, че ръководството на Фед успя да замени второто с първото?

Терминът „стабилни цени” се обяснява като пакет от стоки и услуги, чиято стойност ще остане същата след 10, 50 или дори 100 години оттук нататък. Противно на това, ако в страната има 2% инфлация в рамките на десет годишен период, един и същ артикул, който днес струва 100 долара, ще струва 122 долара в края на десетата година. След 100 години цената ще е достигнала до невероятните 724 долара.

При последното изслушване от Конгреса, председателката на Фед Джанет Йелън се позова няколко пъти на мандата за поддържане на „стабилни цени”, но споменаваше целта от 2% инфлация годишно два пъти по-често. „Инфлацията в Съединените щати продължава да бъде под заложената от Комисията цел от 2%”, каза тя, а настоящата „политика по приспособяване остава подходяща за насърчаването на по-нататъшното подобряване на условията на пазара на труда и за подпомагане на връщането на инфлацията до нива от 2% в средносрочен план”.

Наистина ли Фед иска да увеличи годишната инфлация до 2%, което означава, че цените в страната ще нараснат с повече от 700% през следващото столетие? Точно това ли има предвид Конгреса, когато натоварва Фед със задачата по постигането на „стабилни цени”? Бившият председател на Фед Алън Грийнспан знаеше, че не това е имал предвид. На 2 юли 1996, по време на среща на Федералната комисия за свободните пазари, посветена на разширеното обсъждане на подходящите според Фед инфлационни равнища, Грийнспан зададе простичък въпрос: „За ценова стабилност ли говорим или за нулева инфлация?”, попита той. „Понеже всички знаем, че това са две различни неща”.

Дискусията бързо се завъртя към проблема за трудностите при точното измерване на инфлацията и нуждата да се изгради „спасителна мрежа” за избягване на дефлацията. Според Грийнспан, „Ценовата стабилност е онова състояние, при което очакваните промени в общите ценови равнища правят ефективни взетите от бизнеса и домакинствата решения”. Йелън, тогава управител на Фед, не остана много доволна. „Бихте ли споменали някаква цифра в подкрепа на казаното от Вас?”, попита тя. И Грийнспан го стори. „Бих казал, че цифрата е нула, ако инфлацията е подходящо измерена”, отговори той.

По същото време, по което заседаваше тази Федерална комисия, индексът на потребителските цени беше нараснал с 3% за година. По-голямата част от дискусията се фокусира върху това трябва ли Фед да забави ръста на годишните цени до 2% или до по-малко от 2%, като по този начин консолидира приходите направени в трудната битка срещу инфлацията, която политиците водиха през последните 15 години.

Грийнспан обобщи постигнатото съгласие: „...сега трябва да се обединим около 2%...”. и така се роди целта от 2% поставена от Фед. В последвалата дискусия няколко членове на Федералната комисия казаха, че инфлацията може да бъде намалена до по-малко от 2%, но никой не каза, че инфлацията трябва да бъде по-скоро по-висока, отколкото по-ниска, но все пак положителна, и така нивото беше утвърдено.

След това в дискусията Грийнспан убеди членовете на Комисията да запазят в тайна постигнатото съгласие за инфлационната цел. „Ще ви кажа, че ако постигнатото съгласие за инфлация от 2% излезе от тази стая”’ предупреди той, „това ще ни създаде повече проблеми отколкото можете да си представите”. Официалните минути на срещата не дават ясна представа за цялата дискусия относно инфлационната цел, която отне няколко часа и Комисията никога публично не спомена инфлационната цел от 2% годишно, докато председателят Бен Бернанке, предшественикът на Йелън, накрая не го направи през 2012 година.

Двупроцентовата инфлационна цел днес е в центъра на решенията на Комисията. Например, тъй като годишната инфлация остана 0,8% през декември 2014 година, по време на срещата на Федералната комисия за свободните пазари, проведена през януари 2015 година, няколко пъти Комисията подчерта нуждата от постигане на „прогрес до достигане на пълна заетост и 2% инфлация” чрез продължаване на постигнатото политическо съгласие. Повишаването на инфлацията днес е основна цел на действията на Фед.

Конгресът обаче не е давал мандат на Фед да преследва тази цел. Законът за Федералния резерв е категоричен: Фед трябва да постига „ценова стабилност” на валутата на Съединените щати, умерени лихвени равнища и максимална заетост. Затова докато инфлацията е някъде между нула и 2%, Фед трябва да обяви победа и повече да не се занимава с този въпрос.

*Робърт Хелър в бивш член на Управителния съвет на Федералния резерв.

Няма коментари:

Публикуване на коментар