Джоузеф Най*
Няма страна в съвременната история, която да притежава
такава глобална военна сила като тази на Съединените щати. Някои анализатори
твърдят, че Съединените щати върви по стъпките на Обединеното кралство,
последната глобална западаща господстваща сила. Историческата аналогия, макар и
да е все по-популярна, е подвеждаща.
Британия никога не е доминирала така, както Съединените щати
доминират днес. Вярно е, че е притежавала флот равен по размер на сбора от
размера на флотилиите на следващите две страни, а като империя, в която Слънцето
никога не е залязвало, е управлявала една четвърт от човечеството. Но все пак
има огромни разлики в собствените силови ресурси на имперска Британия и
съвременна Америка. С избухването на Първата световна война, Британия е едва на
четвърто място сред Великите сили по отношение на личния състав на армията,
четвърта по брутен вътрешен продукт и трета по военни разходи.
Британската империя е управлявана в голямата си част чрез
местни войски. От 8,6 милионната британска армия по време на Първата световна
война, почти една трета е формирана от войници идващи от отвъдморските
територии. Този факт все повече е затруднявал правителството в Лондон да
обяви война от името на империята, когато започват да се надигат
националистическите чувства.
По време на Втората световна война, защитата на империята
става по-скоро тежест отколкото предимство. А фактът, че Обединеното кралство е
разположено толкова близо до сили като Германия и Русия, прави нещата дори
по-тежки.
Затова всички говорещи фриволно за „Американска империя”,
трябва да са наясно, че Съединените щати нямат колонии, които да управляват и
имат далеч повече свобода на действие от Обединеното кралство. И заобиколена от
незастрашаващи границите й държави, както и от два океана, на щатите им е далеч
по-лесно да се защитават.
Това ни води до проблема с аналогията за глобалното
господство, а именно объркването какво точно означава „господство”. Някои
наблюдатели бъркат значението й със значението на думата империализъм, но
Съединените щати са ясното доказателство, че господството не винаги води до
формирането на империя. Други определят господството като възможност да
установиш контрол върху международната система, но как точно силното влияние се
превръща в господство над останалите, остава неясно.
Същите тези разглеждат господството като синоним на контрол
върху повече силови ресурси. Но според тази дефиниция Британия от деветнадесети
век – която дори на върха на своята сила през 1870 е едва трета (след
Съединените щати и Русия) по БВП и трета (след Русия и Франция) по военни
разходи – трудно би могла да бъде мислена като господстваща сила, въпреки
нейното морско превъзходство.
По същия начин, онези които говорят за американско господство
след 1945 година, пропускат да отбележат, че военната сила на Съветският съюз
е равна на тази на Съединените щати за повече от четиридесет години. Макар
Съединените щати да имат непропорционално голямо икономическо влияние,
възможностите за политическо и военно действие са силно ограничени от
съветската сила.
Някои анализатори описват следвоенния период, от 1945 година
насам, като йерархичен ред под водачеството на Съединените щати, но с либерален
характер, в който щатите осигуряват обществени блага оперирайки в една свободна
система с неясни правила и институции, даващи право на глас и на слабите
държави. Те отбелязват, че може би е по-разумно за много страни да запазят
именно тази институционална рамка, дори ако американското влияние започне да
отслабва. В този ред на мисли, воденият от Съединените щати международен ред
може да преглътне американското силово превъзходство, макар други да са на
мнение, че възходът на нови сили вещае промени в този ред.
Но когато става дума за ера на мнимо американско господство,
въображението винаги се смесва с фактите. Съществува не толкова глобален ред,
колкото група страни с еднакво мислене, основно в Америките и Западна Европа,
които обхващат по-малко от половината от света. А тяхното влияние върху
нечленуващите в тази група страни – в това число определящи сили като Китай,
Индия, Индонезия и Съветския блок – не винаги е било благоприятно. Имайки
предвид това, позицията на Съединените щати
в света по-скоро може да бъде наречена „полугосподстваща”.
Разбира се, Америка упражнява икономическо превъзходство
след 1945 година: разрушенията от Втората световна война в много страни,
доведоха до там Съединените щати да започнат да произвеждат почти половината от
световния брутен вътрешен продукт. Тази позиция се запази до 1970 година,
когато делът на Съединените щати от световния БВП падна до предвоенните равнища
от една четвърт. Но от политическа или военна гледна точка, светът е бил
двуполюсен като Съветският съюз е балансирал американската сила. Всъщност, през
този период Съединените щати често не са успявали да защитят собствените си
интереси: Съветският съюз се сдобива с ядрено оръжие; комунистите взимат
надмощие в Китай, Куба, и половината от Виетнам; Корейската война завършва с
патова ситуация; а революциите в Унгария и Чехословакия са смазани.
При тази обстановка думата „превъзходство” сякаш по-добре
описва непропорционално високия дял на страната в трите вида силови ресурси:
военни, икономически и на меката сила. Въпросът сега е дали ерата на
американското превъзходство е към своя край.
Предвид непредсказуемостта на световните събития, ще бъде
трудно да се отговори точно на този въпрос. Възходът на наднационалните сили и
недържавните играчи, да не споменаваме бързоразвиваща се сила като Китай,
предвещава големи промени на хоризонта. Но все още има причини да мислим, че
поне в първата половина на този век, Съединените щати ще запазят своето
превъзходство в силовите ресурси и ще продължи да играе централна роля в
глобалния баланс на силите.
Накратко, ерата на американско превъзходство все още не е
приключила, но е неизбежно това да се промени в бъдеще. Дали тези промени ще
укрепят или отслабят глобалната сигурност и просперитет предстои да видим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар