петък, 6 март 2015 г.

ДНК-то на германската външна политика

Франк Валтер Щайнмайер*

Суровата действителност от последната година изправи пред невъобразими затруднения Германия и нейната външна политика. Кризата в Украйна излезе от контрол след като Русия анексира Крим, последва военна ескалация в източния Донбаски регион, а тези събития повдигнаха въпроса за поствоенния европейски дневен ред след 1945 година. И макар да бяха постигнати договорености в Минск по-рано този месец, които дадоха възможност за връщане на кризата в политически коловоз, други кризи – например епидемията от Ебола в Западна Африка и възхода на Ислямска държава – бързо ни изправиха пред нови предизвикателства.

Дали Германия е длъжна да поеме по-големи отговорности в търсенето на решения на тези проблеми е въпрос породил разгорещени дебати не само у нас, но и в други страни. В политическия обзор на 2014 експерти, политици и широката публика дискутираха предизвикателствата, приоритетите и инструментите на германската външна политика, и се опитаха да определят германската роля в света. В края на деня винаги се стига до конкретни изводи. А те са, че в някои сфери успяхме да постигнем резултат през годината, в други можехме и искахме да бъдем по-добри.

Германия е високо ценена заради своите ангажименти с мирното уреждане на конфликти, заради налагането на върховенството на закона и заради устойчивия икономически модел. По време на политическия обзор на 2014 година стана пределно ясно обаче, че нашите партньори очакват повече активност – да не кажа повече енергичност – от германската външна политика в бъдеще. Очакванията са високи, понякога дори твърде високи. Това повдига доста трудни въпроси пред германското общество. Къде в случая са нашите интереси? Докъде ще се разпростират отговорностите ни? Какво, в края на краищата, е ДНК-то на германската външна политика?

Основните принципи на германската външна политика – тясно сътрудничество с Франция в една обединена Европа и силен трансатлантически съюз в сферата на сигурността и икономиката – успяха да устоят на капризите на времето и ще останат крайъгълен камък в нея. Но днес сме длъжни да се справим с три ключови проблема: управлението на кризите, променящият се глобален ред и нашата роля в Европа. За неизкушените от тази материя трябва да поясня, че сме напълно наясно с факта, че глобализацията направи от кризите правило, а не изключение. Макар глобализацията и дигитализацията да доведоха до безпрецедентен икономически растеж, те също така поставиха под напрежение правителствата по света, които трябваше да посрещнат силно нарасналите очаквания на гражданите, а те от своя страна притиснаха правителствата по безпрецедентен начин.

В нашия глобализиран свят все повече хора настойчиво търсят категоричните отговори и вечните истини, търсят нова идентичност. Когато тази идентичност обаче приеме образа на национализма, на суровата религиозност или на етническата принадлежност, последиците често са брутално и необуздано насилие и дори тероризъм и гражданска война.

При справянето с кризите германската външна политика трябва да съсредоточи вниманието си върху помирението, посредничеството и превенцията, или ще рискува да остане без друга възможност, освен да управлява щетите. Германия е длъжна да направи повече на международната арена. Искаме да действаме по-бързо, по-решително и в по-голям мащаб – не когато кризата се е изострила, а когато има възможност за предотвратяване и след това, за управление на следкризисните процеси. Това изисква усъвършенстване на старите и създаване на нови инструменти, като се започне от механизмите за ранно предупреждение и се стигне до засилване на ролята на международното сътрудничество.

Ние ще преразгледаме начина, по който можем да помогнем на Обединените нации за опазването и изграждането на мира. Ние сме длъжни да отговорим сдържано и предпазливо – дори и с „не” – на трудния въпрос дали е необходимо използването на военна сила за намиране на политическо решение. Не знаем кога и къде ще избухне следващата криза, но сме наясно, че е неизбежно и затова сме длъжни да сме по-добре подготвени, когато това се случи.

Но все пак външната политика не трябва да се съсредоточава единствено и само върху кризите. Тя също така трябва да се подготви за бъдещите сценарии. И понеже Германия е свързана с останалия свят като доста други страни, ангажиментът за един справедлив, мирен и стабилен международен ред е от изключителна важност за нашата външна политика. Това означава приспособяване към дългосрочните промени в настоящите рамки на световния ред – промени предизвикани преди всичко от възхода на Китай.
Във времена на сериозни размествания на тектоничните пластове в световната политика Германия трябва по-точно да определи собствения си принос към управлението на съществуващите структури на международния ред  и да спомогне за създаването на нови. Трябва да помислим по-задълбочено за начините да съхраним ценните публични ресурси: моретата, космоса и интернет.

Накрая, трябва да намерим правилния баланс между засилването на необходимите структури като ООН и развитието на нови правила и институции за минимизиране на дългосрочните рискове. Ключовото предизвикателство е да развием една проактивна външна политика, която да инвестира в реда, в международните институции и в разумната подкрепа на международното право.

Пред нас също така е и една Европа, която остава основа на германската външна политика. Но в тази Европа има нови проблеми изискващи нови решения. Преди всички сме длъжни да разрешим стратегическата дилема, с която Германия е тясно свързана, а дилемата е между германската конкурентоспособност в един глобализиран свят и европейската интеграция. Европа трябва да се възползва от германската сила, както ние се възползваме от силата на Европа. Като най-голяма икономика в Европа ние сме задължени да инвестираме в нейната понататъшна интеграция. Интеграцията е източникът на нашата сила. В същото време ние трябва да устоим на изкушението, идващо от настоящия статус на Германия. По най-различни начини Съединените щати, Русия и Китай предлагат на Германия привилегировани взаимоотношения. Но  въпреки желанието ни да засилим двустранните връзки с важни за нас партньори, когато става въпрос за оформянето на света, Германия е способна да действа ефективно единствено и само в солидна общоевропейска рамка.

Нямаме никаква причина да се отдръпваме от тези предизвикателства. Дори под натиска на глобализирания свят, демократичните системи защитаващи върховенството на закона, са по-издръжливи и гъвкави от нелибералните режими, които мнозина – в това число някои в Европа – днес възхваляват. Но това не означава, че ние можем да предотвратим всяка криза само с превантивни действия или разумна намеса. Днес повече от всякога разбирането на границите на възможностите е в основата на една реалистична външна политика.

Това не означава обаче пълен морален релативизъм. Нашата външна политика запази своя оптимизъм и способност да действа отговорно. Затова строгото придържане към нашите морални устои трябва да върви ръка за ръка с реалистичната оценка за ограниченията ни. Германската глобална обвързаност, която е от жизненоважно значение за нашия просперитет и сигурност, не трябва да ни кара да мислим, че сме самодостатъчни или че сме историческа световна сила.

За да е ефективна една мирна стратегия на 21-ви век, външната политика трябва да се фокусира както върху предотвратяването на кризи, така и върху дипломацията, но също и да подкрепя усилията за осъществяване на промяната. Според Германия всички тези цели трябва да бъдат вкарани в рамките на един стабилен и интегриран Европейски съюз, в който ние да поемем своите лидерски отговорности за опазването на глобалния мир и благоденствие. Германия може да предложи много повече на света и ние ще направим това с необходимата доза самоувереност и смирение.


*Франк Валтер Щайнмайер е външен министър на Германия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар