петък, 13 март 2015 г.

План в пет стъпки за просперитет в Европа

Майкъл Боскин*

Макар кризата в Гърция да беше пусната на пауза, икономическата ситуация в Европа остава безрадостна. Растежът в еврозоната е съвсем близо до нивата специфични за рецесия вече от няколко месеца, а прогнозата на МВФ за 2015 и 2016 година едва надминава 1%. Безработицата остава около 11% - и е два пъти по-висока сред младежите (а в страни като Гърция и Испания е два пъти по два).

Излизането на Гърция от еврозоната сега не би нанесло толкова щети, колкото можеше да нанесе преди няколко години. Страните най-застрашени от заразяване – Португалия, Испания и Италия – днес са по-малко уязвими в очите на пазарите; Европейският съюз създаде спасителен фонд; а Европейската централна банка стартира програма за изкупуване на дългови книжа.

Истинското предизвикателство в Европа е продължаващата стагнация и нарастващият натиск върху социалните ангажименти на правителствата в раздутата държава на благоденствието със застаряващо население. Възстановяването на растежа, възможностите, просперитета и финансовата стабилност ще изисква смели решения по пет взаимно свързани проблема.

Първият проблем е фискалният. Изчисленията са прости.  Нивото на данъчното облагане необходимо за финансиране на социалните разходи трябва да е равно на съотношението между броя на хората получаващи помощи и броя на данъкоплатците (съотношението между хората в трудоспособна и нетрудоспособна възраст), умножено по средната помощ, съотнесена към подоходното облагане (колко ще получава всеки като дял от средния му доход през годините на работа). Това са изчисленията подтикнали Марио Драги, президент на ЕЦБ, да заяви, че „европейският социален модел вече не съществува”. Твърде много европейци получават твърде много помощи, но въпреки това правителствата подминават проблема, взимайки огромни заеми, за да отложат решението му. Реформите, целящи да намалят социалните плащания до необходимите нива, са доста закъснели.

Вторият проблем е, че икономическият растеж в Европа спадаше доста по-бързо от този в Съединените щати десетилетия наред. Макар икономическата теория да предвиждаше изравняването на стандарта на живот Европа изостана от Съединените щати с 30% и отгоре. Високите данъци и тежките регулаторни рамки задушаваха пазара на труда и потенциала за започване на бизнес. Прекалено щедрите социални плащания станаха спирачка пред желанието за работа, за наемане на хора, за инвестиции и за растеж. Хронично бавният растеж е недостатъчен за създаването на възможности за заетост на маса безработни или работещи на непълен работен ден млади хора на континента.

Третият проблем е банковата криза.  В Европа банките са раздали приблизително 70% от кредитите на европейските икономики, а в Съединените щати само 30%. Затова много европейски банки са свръхзадлъжнели зомбита, поддържани живи само чрез извънредни публични вливания на ликвидност.

Четвъртият проблем е валутната криза. Многото ползи от еврото – пресичащата националните граници ценова стабилност, ниските разходи по сделките и инфлационната предвидимост – изискваха отказ от независимата монетарна политика и от гъвкавостта на валутните курсове. Но имайки предвид ограничените трансфери между отделните региони и трудовата мобилност, се оказа, че континента има далеч по-оскъдни способности да поема различните удари чрез механизма на т.нар. автоматични стабилизатори. И обратно, в Съединените щати хората от Мичиган, където има много висока безработица, се местят да кажем в Тексас, където има изобилие от работни места, като федералната данъчна и социална система автоматично прехвърлят парите в обратна посока, омекотявайки удара за местната икономика.

Накрая, Европа е изправена пред сериозни недостатъци в управлението. Гражданите й се разочароват все повече от своя елит и от наднационални институции като Европейската комисия, налагаща правила и регулации, които влизат в противоречие с националния интерес и суверенитет. Избирателите са изнервени, както показаха резултатите от изборите в Гърция. Националистическите чувства са във възход, а популистките партии от крайната десница и крайната левица печелят на всички избори.

Решаването на тези проблеми ще бъде трудно, но не и невъзможно. Основното предизвикателство е фискално и Европа не може да избегне необходимостта от реформиране на склерозиралата държава на благоденствието. Разбирайки ясно това и изработвайки последователен план с необходимите политики, континентът би могъл да се измъкне от настоящото вцепенение.

Последователната фискална консолидация – намаляване на предвидения размер на правителствените разходи, а оттам и на данъците – ще трябва да бъде в центъра на всички усилия. Това трябва да бъде комбинирано с намаляване на свръхзадлъжнялостта на някои държави – до съотношение дълг-БВП от около 60-70% - и умерено отписване на обезценени дългосрочни дългове. „Брейди облигациите”, които Съединените щати използваха, за да се справят с дълговата криза в Латинска Америка през 90-те години на миналия век, могат да послужат за модел.

В същото време зомби банките в Европа ще трябва да бъдат бързо спасени чрез продажба или чрез временно придобиване, ликвидиране и продажба на активи, както беше направено от създадената специално за тази цел институция в Съединените щати след кризата със спестяванията и кредитите от 80-те години на миналия век. Трябва да бъдат направени структурни реформи, увеличаващи гъвкавостта на пазара на труда и намаляващи административните тежести пред започващите бизнес.

Накрая, еврозоната трябва да приеме идеята за евро на две нива с променлив курс – една идея защитавана от американския икономист Алън Мелцер. Правилата за функциониране на системата трябва да бъдат развити и да се знае кога членове на еврозоната да бъдат понижавани до степен „евро Б” и кога повишавани до степен „евро А”. Такава междинна станция – определена като „понижаване без напускане” – би избегнало някои (но не всички) проблеми с цялостното напускане на еврозоната. Това би създало набор от стимули, които, за баланс, ще оказват влияние върху отделните страни, заради желанието им да избегнат понижаването, също като отбор от висшата лига искащ да избегне изпадането в по-долна лига.

Съвкупно, тези политики ще доведат до намаляване на публичния дълг, до намаляване на лихвите, до облекчаване на данъчната тежест, ще позволят на страните да подобрят конкурентоспособността си с известни жертви свързани със стандарта на живот и ще осигурят необходимата пътна карта на Европа към просперитета. Досега европейските лидери следваха по-лесният, но по-малко продуктивен път, решавайки временно и частично проблемите едва след като са възникнали. Възможността за едно по-бляскаво икономическо бъдеще ще бъде наградата достатъчна да произведе необходимия тип лидерство, с помощта на което Европа  възкръсна от пепелта след Втората световна война.


*Майкъл Боскин е професор по икономика в Станфордския университет и старши научен сътрудник в Институт „Хувър”. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Джордж Буш-старши от 1989 до 1993 година. Оглавява т.нар. Комисия „Боскин” за разкриване на грешките при официалното изчисление на инфлацията в Съединените щати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар