Чили, страната в която свободата изковава успеха

Ричард Ран*

Защо Чили, Хонг Конг, Сингапур, Южна Корея, Естония и Каймановите острови са станали относително благоденстващи през последните десетилетия, докато други страни изостанаха? Отговорът в никакъв случай не е тайна, но често е пренебрегван и дори потискан от политици и медии в доста кътчета на света, понеже много от тях вярват, че истината ще отслаби собствената им политическа власт. Страните с върховенство на закона (което включва почтени и компетентни съдии), защитават частната собственост, имат свободна търговия и свободни пазари, имат относително ниски нива на данъчно облагане и бюджетни разходи, избягват пагубните икономически регулации, имат и достатъчно пари за поддържане на растеж, невиждан в другите страни.

От години много икономисти, навярно и във вашата страна, правят изследвания, доказващи горните твърдения и пишат за тези основни фактори на успеха. Обаче повечето американци и европейци, както и много хора в други части на света, не искат да разберат кои точно политики водят до успешна икономика. Живеем във време, в което хората получават по-голямата част от информацията от филмите и телевизионните програми, а не от книгите и списанията и си мислим, че е добре да направим няколко серии с информативни телевизионни програми, които показват истории за успеха от целия свят.

Започнахме своя филм за Чили тази седмица. Може би ще попитате: Защо Чили? Чили беше определяна като бедна държава преди 35 години, а днес в класацията на Световната банка тя е наредена сред „развитите страни”. Аржентина имаше най-висок доход на глава от населението в Южна Америка до 1983 година и почти два пъти по-голям доход на глава от населението от Чили по това време. Но през 2002 година Чили задмина Аржентина по доходи, а чилийската икономика продължава да расте по-бързо от аржентинската. Венецуела също беше богата държава заради свръх голямото си петролно производство и петролни резерви, но социалистическото правителство през последните години прахоса и унищожи това богатство, а доходите днес спадат главоломно.

Става обаче и по-лошо. Корумпираните лидери на Венецуела и Аржентина отдавна са под подозрение, че служат като проводник на иранските интереси и агенти. Преди няколко години Венецуела закупи аржентински правителствен дълг, по време когато никой не искаше да го купува, след като Аржентина обяви мораториум върху плащанията по предишни дългови емисии и все още дължи милиарди на чуждестранните инвеститори. Наскоро беше разкрито, че вероятната причина за убийството на аржентинския федерален прокурор Алберто Нийсман през януари, е заради разкритието, че иранците са финансирали покупката на аржентински дълг от страна на Венецуела, в замяна на информация за това колко тежка вода е нужна за ядрените реактори (в което Аржентина има значителен опит), за да се създаде плутоний за ядрени бомби.

Лесно е да разберем защо страните и хората са бедни и защо разрушителното поведение на Венецуела и Аржентина ги правят и поддържат бедни. По-трудно е да разберем как страните и хората стават богати (без да крадат от другите). Добрите политики и практики често трудно се забелязват. Корупционните действия на правителствата пълнят със съдържание нашите програми, филми и книги и вече може да стане ясно по какъв начин корупцията вреди на хората и на бизнеса. И все пак цялостния негативен ефект от корупцията върху икономическия растеж и създаването на работни места е слабо познат.

Една от основните причини за успеха на Чили през последните десетилетия е, че страната е с най-ниски нива на корупция в цяла Латинска Америка. Затова, за разлика от Аржентина и Венецуела, чуждестранните инвеститори не се страхуват, че техните инвестиции ще бъдат откраднати от корумпирани съдии или корумпирани министри и държавни служители. И именно заради това Чили се радва на засилен интерес от страна на чуждестранните инвеститори и там се създават работни места.

Климатът в по-голямата част от Чили е като този в Калифорния, но понеже е в Южното полукълбо, сезоните за отглеждане на растения са обърнати. Чили има подписано споразумение за свободна търговия със Съединените щати от 2004 година, а това позволява, като прибавим ниските разходи и бързия транспорт (по въздух и по море), на американците да ядат свежи плодове и зеленчуци през цялата зима. Чили има един от най-свободните търговски режими в света и продължава да договаря нови споразумения за свободна търговия.

Чили има стабилна демократична система от 1990 година, а правителствата се сменят периодично по оста умерено ляво и дясно. Нито едно от тези правителства, до днес, не е изменило на основната линия на икономически реформи през последните тридесет години, като става първата страна в света, която успешно приватизира системата си за социална защита, формула вече приета от тридесет други страни. Чили все още извлича ползи от ниските нива на държавния дълг, от сравнително ниското данъчно облагане, от малкото регулационни режими и от намалените правителствени разходи. Чили трябва да направи още едно простичко нещо, за да подсили икономическия си образ и то е да обезцени с няколко пункта своята валута, за да може стойността на едно песо да се изравни с тази на долара.

Чили, страна дълга 2000 километра, но само 100 километра широка, по протежението на Южния Пасифик, с многото снежни върхове на Андите, високи по над 6000 метра, предлага на туристите едни от най-красивите природни пейзажи на планетата и безкрайни възможности за приключения, както и всички удобства на една изключително модерна и благоденстваща икономика. Чили е предопределена да продължи своя успех и да стане изгряващата звезда на Латинска Америка.

*Ричард Ран е американски икономист. Старши  сътрудник е в Институт „Като” и е председател на Института за глобален икономичекски растеж