За „демократите” и демокрацията

Макар проблемът възникнал след акцията на МВР срещу електронната библиотека Chitanka.info да не е в дневния ред на обществото, той повдигна много тревожни въпроси относно някой фундаментални човешки права и системното им, нарастващо напоследък, нарушаване от страна на управляващите. Рецивиращото от години ограничаване на достъпа до информация и нарушаване на човешки права от страна на държавни органи буди искрено съмнение в публичните изяви на водещите политици. Демократичната „патерица”, с която демонстративно политическият елит проси власт на избори се оказва бутафория, зад която ясно прозират силно тоталитарни възгледи.
Случката от миналата седмица ми припомни една отминала незабелязано, изпусната случайно реплика на Иван Костов от парламентарната трибуна. В своето изказване той спомена, че ако е поставен в ситуация да избира между свободата и сигурността, би избрал сигурността. И това изказване отново беше в контекста на резултатите от поредната полицейска акция. С това косвено се оправдава всяко действие на МВР, дори то да е в разрез с основни човешки права, но и развързва ръцете на държавата да си позволява категоризиране на хора и накърняване на човешкото им достойнство. Да се нарекат група ентусиасти-доброволци престъпници, едва ли е сиптом за демократизация на силовите институции. Това отново поставя на дневен ред въпроса за реформиране на системата на МВР, която очевидно си остава основен инструмент в ръцете на политическия елит, да държи гражданите далеч от властта и от нейните тайни. Реформата на МВР цикли от години и досега всеки опит, ако изобщо е имало такъв, да бъде изчистена и да се превърне от орган за репресия и ограничаване на свободата, в орган гарантиращ сигурността и спокойствието на гражданите, се е провалял заради систематични вътрешни съпротиви. Този факт е един от ясните сигнали, че преходът първо не е завършил, и второ, че има изгледи да завърши едва когато този начин на мислене за ролята на МВР, бъде променен. Стратегията за „Полиция в близост до обществото” не само е погълнала огромен финансов ресурс без никакъв видим резултат, тя е пропиляла и време, забавила е крайно необходимия за нормализирането и влизането в демократични рамки процес на промяна на мисленето за ролята на полицията.
Вината, подчертавам вината, на политическия елит за това състояние на МВР, е голяма. И в този контекст изказването на Иван Костов от парламентарната трибуна е неразбираемо. Или той е тоталитарен тип лидер, наметнал демократична дрешка, или е пропуснал няколко въвеждащи лекции по функциониране на силовите институции в демократичен режим на управление. Не случайно фокусирам вниманието върху лидера на ДСБ, защото той е от малкото хора, които добре разбират механизмите на държавното управление и употребата им за различни цели, в повечето случаи в услуга на гражданите, но не рядко и за собствени политически нужди. Това означава само едно. Той е длъжен като коректив на това управление, не просто да посъветва настоящите управляващи, особено Цветан Цветанов като министър на вътрешните работи, също и Бойко Борисов, човек с рефлекси на силовак. Но и да възрази остро срещу подобен род полицейски акции, опитващи се да приравнят създателите и поддържащи електронната библиотека, с престъпници отговорни за убийства, отвличания, рекет и т.н. Действие недопустимо по всички демократинчни стандарти и потвърждаващи ниската политическа култура, да не кажа пълната липса на такава, на сегашните управляващи. Мълчанието на Иван Костов след акцията е напълно неразбираемо, неразбираемо е и мълчанието на демократите от Синята коалиция след всяка акция на МВР и прокуратурата, в която не само се нарушават човешки права и демократични процедури, но и това нарушение публично се показва и се представя като борба с организираната престъпност. Оказва се, че това е борба и с демокрацията. (Едва ли е уместно в случая да споменавам мълчанието на останалите партии, защото през последните двадесет години те по-скоро подкопаваха основите на демокрацията, нежели да ги градят и утвърждават.) Тази пълна липса на коменатар на недемократичните действия на МВР, от страна на ДСБ, СДС и техните лидери, е крайно осъдителна. Особено, ако мълчанието е провокирано от непопулярност на изразяването на подобен упрек. Плъзгането само по теми, които няма да дразнят гласоподавателите или по теми, по които управлаващите акумулират гражданско недоволство, е популистко поведение и не кореспондира със заявения и утвърден във времето образ на реформатори. Последователността и устойчивостта на политическия морал на демократите за силна България се поставя под съмнение. И ако искат на следващите избори да запазят и малкото си останали привърженици, е добре да се замислят отсега и да се заявят категорично дали ще отстояват до край ценностите на демокрацията, чието производно са човешките права, или ще се извиват според нагласите на общественото мнение. Именно онова обществено мнение, с което съветват управляващите, да не се съобразяват когато трябва да се извършват болезнени реформи или да се режат публични разходи.
А иначе конфликтът между създателите на интернет библиотеката и група известни книгоиздатели е напълно измислен и едва ли ще помогне на книгоиздателствата в битката им с т. нар. от тях „интелектуално пиратство”. Става въпрос за поредната порция употреба на връзките с властта от страна на шепа издатели, за разправа с „конкуренцията”. И е смешно МВР да се поддаде на подобен натиск. Или не е знаело какво върши, което е напълно разбираемо, тоест може да бъде оправдано, или върши услуги, позволяващи създаването на картел в книгоиздаването.