понеделник, 19 юли 2010 г.

Парламентарен цирк ли е промяната в изборното законодателство?

Парламентарен цирк ли е промяната в изборното законодателство?
Политическият циркаджилък е една от специфичните особености на българския преход, хванала дълбоки корени в душите и сърцата на поредица от партийни лидери. Неразбираемо защо това се приема за печеливша електорална тактика. Вероятен отговор би могъл да бъде, защото медиите толерират подобно шутовско поведение, и защото, за да изведат политическите тези до абсурд, винаги им трябва подобен политически персонаж. За съжаление винаги са се намирали усърдни кандидати да изиграят тази роля, но и винаги публиката е реагирала положително на подобни циркаджийски номера. Това разбира се винаги е давало основание политиката да бъде възприемана като цирк от гражданите, което пък е удобен повод за политиците хем да се разправят с политическите си опоненти, хем да отклоняват общественото внимание, чрез техниките на пиара, към цирковия манеж, нежели към актуални проблеми и затруднения в управлението.
Въвеждам темата за промените в изборното законодателство по този изпълнен с ирония начин, тъй като наистина един важен политически процес се превръща в пълен цирк от поредното българско правителство. Няма разумни аргументи, които да оправдаят поведението на Яне Янев след всеки избор – оспорване на изборните резултати и истерично искане за касиране на избора, само защото партията му не е получила това, което е очаквала или пък е дала несъразмерно много пари за получените гласове. Но най-вече, за да може да се появи в медиите и да затвърди образа на циркаджия, с какъвто се свързва от доста време българският политик. Това разбира се, откроява умереността и разумността на членовете на всяка комисия заела се с нелеката задача да изработи и подложи на публичен дебат поредния законов текст за регулиране на изборния процес. И всеки път резултатът да е един и същ – бавене до дупка, докато изтощени, огорчени и разочаровани българските граждани преглътнат поредната доза пожарни и разбира се козметични промени, обслужващи управляващата партия.
Но да се върнем към темата за промените на изборното законодателство. Подготовката на цялостен Избирателен кодекс е наистина трудна задача. А натрупаният през двадесетте години на прехода опит в избори би трябвало да е дало поне дузина възможни текстове, а и доколкото си спомням предложение за приемане на изборен кодекс е правено още в далечната 2002 година, когато на 25 септември се внася проектът. И тогава, както и сега управляващите нямаха никаква сметка да утвърдят солидна изборна практика, предпазваща от възможни изборни манипулации и фалшификации. И тогава, както и сега носеха от девет кладенеца вода, за да аргументират ненавременността, сложността, времеемкостта на изработване на такъв текст. И тогава, както и сега съдадоха временна парламентарна комисия, с единствената цел да забавят процеса, включвайки взаимоизключващи се предложения на всевъзможни участници от най-широк спектър на заинтересовани групи. Как после да не вярваме на приказката, че ако не искаш един проблем да бъде решен, трябва да създадеш съответна комисия за решаването му.
Завихрилия се спор в публичното пространство през миналата седмица относно направено предложение да се санкционират интернет сайтове, блогове и социални мрежи за клевета срещу политик в предизборни кампании, така както това е регламентирано за вестниците, радиата и телевизиите, отприщи поредица от оправдания на членове на комисията. Най-гласовита се оказа председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова. Но от нейното категорично отричане и оправдание, стана ясно, че подобно предложение всъщност има, потвърдено и от министъра на транспорта Александър Цветков. Просто това което се отнася до другите медии, трябва да се отнася и за интернет и всички публикации в него, в това число личните мнения под статии, позиции на отделни хора в техните блогове, дори подхвърляния в социлните мрежи.
Давам този конкретен пример, за да попитам това ли се оказа всъщност най-значимия проблем на изборното ни законодателство (което не означава, че не е проблем за свободата на словото), че се наложи да се захванат точно сега с него? Дали г-жа Фидосова и управляващите след като обещаха предизборно, новите изборни правила да са готови до края на 2009 година, се сетиха, че имат да решат, преди да стигнат до клеветите в интернет, куп други наследени през годините проблеми от изборите? Защо отново се премълчава темата за изчистване на избирателните списъци, откъдето по оценка на много анализатори и изследователи се генерират доста от мандатите за всяко мнозинство и откъдето ДПС на всеки избор успява да принажда нови гласове, за да може след това да твърди, че без нея управление на държавата не може да се случи? Защо на всеки избор се позволява да се легитимира купуването на гласове, чрез всякакви схеми, включително чрез застъпничеството, регулирано законодателно и даващо безкрайни възможности за покупко-продажба на гласове? Защо не се позволява на неправителствени организации да присъстват на броенето на гласовете в секциите, а местни дерибеи, председатели на секционни комисия ги гонят и заплашват след края на изборния ден. Именно след заключването на вратата стават всички фалшификации, и не регионалните преброителни центрове ще решат този проблем. Всичко може да бъде сложено в урната преди да отпътува за тези центрове, включително да се подмени и урната. Защо години наред партиите ползваха всякакви канали, за да стигнат до контролирани гласове, които купуваха с парите дадени от местни феодали или национални олигарси, а после се чудеха как да връщат услугите? И всеки път говореха за прекратяване на тези практики, но имаха предвид монополизирането им, т.е. поставянето им в услуга само на един субект. Прекратяването важеше за другите. Защо позволиха на местните олигарси да си направят собствени партии, с цел да прескочат рекета на националните партии? Защо например не се премахне едномандатния национален избирателен район, чрез който се получават най-големите изкривявания при разпределението на мандатите? Какъв е смисълът на многомандатните избирателни райони след като мандатите не се разпределят в тях според цената на един мандат. Така кандидат на една партия получил във Варна седем хиляди гласа се оказва извън парламента, докато друг кандидат от същата партия с две хиляди гласа получени във Видин става депутат. Защо не се говори за ново райониране на избирателните райони според концентрацията на население? Оправдание с нуждата от промяна на много закони за целта не ми изглежда разумно. Защо накрая не се промени изискването за пределна численост на членовете на секционни или районни избирателни комисии, за да може и извънпарламентарни партии да участват в процеса на контролиране на изборите. Досегашната практика дава възможност на кметове по собствена преценка, обикновено силно политизирана, да изключват представители дори на парламентарно представени партии с аргумента, че гласуваната численост на комисията не позволява да бъдат включени представители на определена партия. Има голямо множество подобни детайли, върху които както обикновено никой не дебатира, но които винаги са в основата на възможностите за фалшификации и манипулации и дават възможност на партии като РЗС да оспорват легитимността на изборите поставяйки под съмнение и разклащайки доверието в демократичните изборни практики.
Докато в партиите има нагласи за възползване от тези модели и лоши изборни практики, едва ли ще има и сериозни промени. Но няма да се случат промени и когато от ангажираните граждански организации се отбягват нерешените проблеми като просто се прескачат сякаш не съществуват и се влиза в нова битка преди да има резултат от предишната.
Твърдя все още, че проблемът няма да се реши чрез въвеждането на електронно и интернет гласуване. Електронното, защото се изисква време и средства за оборудването на секциите с подобни апарати, а също така отчитането на гласовете, макар да се твърди, че ще става в реално време, може да бъде манипулирано чрез някоя „гениална” програма. А през интернет, защото се изисква минимална компютърна грамотност от избирателите, което е все още проблем в България. Според данни на Министерството на транспорта над 1 300 000 души нямат достъп до интернет поради липса на доставчици в населените места. Пък и опитът с интернет гласуването в други страни сочи, че процентът на гласувалите е пренебрежимо малък в сравнение с класическите методи – пуснат в урна плик с бюлетина. Добре е да знаем, когато говорим и настояваме за въвеждане на интернет гласуване, че се съпоставяме със страни компютризирали и вкарали в интернет голяма част от предлаганите административни и банкови услуги. Добре е да знаем също така, че основният контингент гласуващи в България и определящи в голяма степен резултатите от изборите, са не само компютърно неграмотни, но и плашещи се от новите технологии. И друг важен въпрос трябва да бъде поставен по темата за интернет гласуването. Апологетите на този метод изтъкват аргумента, че така ще се даде възможност на стотици хиляди български граждани зад граница да упражнят своето право на глас. Това може да се подложи на дълбоко съмнение, имайки предвид факторите накарали тези хора да напуснат пределите на страната, един от които е именно политическия елит. Как да ги убедим да гласуват, като лицата, заради които са напуснали, се появяват на всеки избор?
Проблемът е, че партии готови да се откажат от лошите практики по време на избори, се страхуват, че няма да прескочат изборната бариера, ако не се възползват от всички възможности. Проблем е също и стадният инстинкт, че след като другите го правят, трябва да го правят и те. Особено когато това е печеливша стратегия. Проблем е, че голяма част от българските политици са научили само това от демокрацията, те просто не знаят друг начин. Проблем е, че искат да печелят избори по този начин. Проблем е, че единствената цел на участието в избори е бързото лично забогатяване, с мисълта, че те не са „най-големите балъци”, а примери много напоследък, кой от кой по-фрапиращи – от положилите пионерско начало Несебър и Созопол, през Банско, Разлог и Петрич, та до срамните Приморско и Царево. Проблем е, че партиите и партийните лидери предават опита си на следващото поколение политици, от които търсят индулгенции за извършените престъплния. Не е проблем наличието или не на електронно и интернет гласуване.
Какво е добре и трябва да бъде направено?
Освен изчистването на избирателните списъци и регламентацията при издаването на удостоверения за гласуване на друго място, е добре да се помисли и за прозрачността на процеса на броене на ниво секционни избирателни комисии. Разширяване на упълномощените лица, които могат да присъстват на процеса на броене. Натоварване с допълнителни законови правомощия като например задължителен подпис върху секционните протоколи. Задължително сканиране на оригиналния протокол и раздаването му на всички присъстващи във формата на файл (намирам това за по-разумно от закупуването на електронни апарати за гласуване). Въвеждане на правило да не се подписват предварително от когото и да било секционните протоколи, преди в него да бъдат прехвърлени от черновата окончателните данни, като за подобни действия се носи административна отговорност с големи парични санкции. Трябва да се подобри значително процеса на предварителни обучения на членовете на секционни комисии, защото огромна част от грешките в протоколите се правят заради тежка некомпетентност. Да се въведе кръстосана проверка на данните от членовете на комисии и от имащите право да присъстват на броенето и право да получат протоколи. Да се даде възможност и на други освен на председателя и секретаря на комисия да придружават изборните книжа до ОИК или РИК. Да се гарантира здравето и сигурността на желаещите да присъстват на броене в други секции, особено в малки населени места, места с преобладаващо ромско население или население от друг етнос. Разбира се да се номерират бюлетините чрез национален идентификационен код и за всяка община и секция да се знае от кой до кой номер бюлетини са предвидени. Могат да се изброяват още ред други конкретни предложения. И при това тези предложения са правени през годините. Защо никой не е пожелал да има контрол върху този процес на ниво секции е ясно за българските граждани. Същевременно се вкарват в оборот всевъзможни глобални и кардинални решения на изборното законодателство – изборни кодекси, контрол на финансовите потоци, ограничение за финасиране до опредлена сума и от определена категория бизнес субекти, интернет и електронно гласуване, клевети и наказания за клеветниците, изборен туризъм, гласуване в чужбина и т.н., проблеми разбира се важни, но не и единствени.
Влизайки в крайно неприсъща роля на пророк, ще затвърдя едно категорично убеждение, което не е само мое. И тази парламентарна комисия няма да реши проблемите на изборното законодателство по същество. Дори и да има Избирателен кодекс, той ще възпроизведе досегашните лоши практики. Ще остави достатъчно вратички, за да може да продължат фалшификациите и манипулациите и ще прехвърли проблема на гърба на следващите управляващи, които ще се заемат със същия ентусиазъм с „крайно наложителните” промени, но ще постигнат същите резултати. Защото желанието е едно и също – нищо да не се променя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар