вторник, 20 юли 2010 г.

За Черните дупки, демокрацията и Бойко Борисов

За политиката в демократичен режим на управление наличието на „черни дупки” е задължително условие за гладкото й функциониране. Както във Вселената, където попадането в черна дупка означава невидимост за страничен наблюдател, така и в политиката, изпълниш ли условията приближили те до „черна дупка”, ставаш невидим за гласоподавателите. Факторите, докарващи до предела на политическата невидимост, винаги са били константа. Разминаване между обещано и изпълнено, желано и реално, преминаване на границите на икономическа и политическа търпимост към демонстрацията на управлнска немощ, са докарали главоболие на немалко български политически лидери. И няма застахователен риск, който да си позволи да поеме подобна тежест и непреодолима сила на гравитацията, каквато е в „политическата черна дупка”. Защото границите на човешката сетивност са приближени и крайни и когато нещо изпадне от видимия хоризонт, е логично да бъде забравено и да не му се обръща внимание.
Стигнало ли е настоящото правителство и министър-председателят Бойко Борисов до „хоризонта на политическите събития”, отвъд който няма връщане и си обречен на частична или пълна електорална невидимост?
Според общата теория на относителността, на гениалния физик Алберт Айнщайн, на хоризонта на събитията втора космическа скорост е равна на скоростта на светлината. Преведено на политически език това би трябвало да означава, че скоростта, с която Бойко Борисов осъществява реформите, усвоява средства от европейските фондове, управлява парите на данъкоплатците, овладява корупцията и се справя с организираната престъпност, се изравнява с очакванията, желанията и индивидуалните егоистични жизнени планове на българските граждани, създадени от горепосочения. Или, оттук нататък, „спортната форма” на премиера ще определи политическата му съдба. Ако забави скоростта пропадането в черна дупка е сигурно. Но проблемът не е само в ускорението, а и в предела на способността да тича с необходимата скорост. Както скоростта на светлината е константа и няма нищо по-бързо от нея във видимата Вселена, така и скоростта на управление на процеса на взимане на решения си има предел, отвъд който или правиш непоправими грешки, или изоставаш от нагласите, очакванията и желанията на гражданите. Във всички случаи настъпва момент в политическия време-пространствен континуум, в който неизбежно се „свличаш” отвъд „хоризонта на събитията”.
Социологията в послените месеци дава основание да се предполага, че Бойко Борисов е достигнал предела на човешките си възможности и оттук нататък единственото, което може да чака е завихрянето около собствения хоризонт на политическите събития и изчезването му отвъд него. С всяко свое действие през тази една година от началото на управлявания от него кабинет, премиерът непоколебимо и последователно, с усещане за неизбежност се оказва силно привлечен от гравитационното поле на „черната дупка на демокрацията”, в която преди него попаднаха СДС, остатъци от която все още се реят хаотично из политическото пространство. Попаднаха и НДСВ след вихрено и необуздано нарастване, довело до невиждана имлозия, изкарала ги от парламента. За съжаление там не попадат ДПС, не попадат и БСП, все политически сили заслужили си през годните подобна съдба, но винаги избягвали приближаването до хоризонта на собствените си събития, ползвайки за оттласканване от ръба и отдалечаване големите тела на пропадащите, с който ход са ускорявали пропадането им.
Плаването в необятната, непредвидима, неконтролируема, хаотична и опасна политическа вселена на демокрацията е трудна задача, с която се справят само най-добрите плувци, започнали своето обучение още преди да са навлезли в нея. Тренировките на сухо, бавната и методична подготовка се оказаха решаващи за способността на доста от политическите лидери на българския преход да се справят с хаотичните и отвеждащи наникъде политически течения. Големите плувци с ореол на шампиони Иван Костов и Ахмед Доган, вече могат да предприемат стъпки към оттегляне и да въздъхнат с облекчение. За младите таланти остава задачата да се поучат от опита и да ползват най-доброто от шампионския стил. За останалите, да чакат неизбежното. Демокрацията не търпи неподготвените за нея!

Няма коментари:

Публикуване на коментар